Защо съм против АКТА

3 август 2012 Off By Ивайло Калфин

Сагата с АКТА е към края си. Отхвърлянето на споразумението от Европейския парламент ще сложи точка на надеждите на някои АКТА да стане част от европейското законодателство. Оттук нататък всяка страна трябва да вземе своето решение самостоятелно, без да се крие зад европейските институции.

Удовлетворен съм от резултата от дебатите в Европейския парламент, които ясно показаха, че има воля и решимост за отхвърляне на това споразумение. Най-вече, защото парламентът чу гласа на хората.

Имам принос за това решение. Още с появата на АКТА започнах да се боря за мнението си, че с благородната цел да се защитят авторските права в интернет, на практика се застрашават основни граждански свободи и се слагат ограничения на развитието на интернет.

Мнението ми е може би малко по-различно от мотивацията за общата съпротива. Интернет не е място без правила. Законите важат както за реалния, така и за виртуалния свят. Вероятно някои от тях трябва да се съобразят с развитието на технологиите както по отношение на създаването на правилата, така и по отношение на тяхното прилагане. Това се отнася и за авторските права.
В същото време е абсолютно неприемливо да се съсипва развитието на интернет. АКТА даваше правото и дори вменяваше на доставчиците на интернет да следят неговото съдържание. По това няма как да се разберем.

Първо, защото интернет ще стане много по-малко свободен.

Второ, защото ще стане по-скъп заради инвестициите във филтри, които да отсяват и да спират „съмнителното“ съдържание.

От принципни съображения, аз примерно бих свел ползването на интернет до минимум, като също от принципни съображения бих започнал да прилагам всякакви трикове, които да ме спасят от „всевиждащото“ око.

Но проблемът е много по-голям от личния ми комфорт, когато си задам въпроса как следенето на съдържанието ще бъде „преведено“ и прилагано от режими, които се дразнят от свободата на словото? Или попадне в ръцете на българския вътрешен министър, който с удоволствие ще разшири машината си за следене и подслушване, вместо да се заеме с това, за което са го избрали – да се бори с престъпността и да защитава свободите на гражданите.

Трето, ако може да има урок за това, как да не се подготвя и подписва международно споразумение, то той беше даден с АКТА. Първите информации за договорките по това споразумение се появиха в Уикилийкс, дълго след като преговорите бяха започнали. Дори и след това Европейската комисия не отговори на всички въпроси на гражданското общество. Точно по същия начин се развиха и нещата в България. Правителството тихомълком и без обсъждания подписа споразумението. Ресорният министър Трайчо Трайков не се посвени да признае, че даже и като вносител не бил прочел с какво ще задължи българските граждани. За какво говорим? За безгрижие, безотговорност, дебелоочие, манипулация…

Наречете го както искате, но аз се нагледах на лобистки текстове в българския парламент, които се приемат по неясни предложения, в последния момент и после депутатите се крият и не ги коментират. А премиерът като види общественото недоволство твърди, че чете за законите във вестниците и инструктира президента да наложи вето. Това е шмекеруване, а не законотврорчество!

Заради аз не просто съм против АКТА, а водих кампания срещу него. Участвах в различни форуми, организирах с колегата ми Мариетйе Шааке голяма конференция в Европейския парламент, на която дадохме думата на водещи неправителствени организации, писах статии, срещах се със заинтересовани страни, давах предложения по текстовете, убеждавах колегите си да ги приемат. Смятам, че свърших работата си като депутат в Европейския парламент.

АКТА се оказа и гражданското кръщение на дъщеря ми и това ме кара лично да се чувствам горд. Една вечер тя ми каза, че със съученици е участвала в улични протести срещу АКТА. Не беше сигурна как ще реагирам. Аз я насърчих.

Хората, които излязоха на улицата и застанаха с лицата си в социалните мрежи би трябва да са удовлетворени от победата, която постигнаха. Те запазиха достъпността и свободата на интернет.

Сега, след месеци борба, мога да кажа, че голямата сила, която наклони везните и накара правителствата и Европейската комисия да отстъпят, бяха масовите протести на хората. Никой не може да си позволи да пренебрегва мнението на гражданите. Нека това е урок за всички, които управляват или са в опозиция.