Всяка година 7500 българи записват чужди университети

от Янка Такева*

Направихме допитване до приятелите на kalfin.eu въвфейсбук и се оказа, че повечето хора одобряват изучаването на ЕС в училище. Но имаше и гласове, че трябва да се учи преди всичко за България и че когато си добър българин, ти ще си и добър гражданин на Европа. Вие какво мислите?

За да бъде човек добър българин, добър европеец и гражданин на света, той трябва да има широки компетенции. Така че си има и време и място да се учи за Европа.

А какво според вас би трябвало да се учи за Европейския съюз?

Функциите на различните институции в ЕС – парламент, комисия, съвет. Учителите питаха днес кой е представител на България в парламентарната комисия за образование, колко пъти е вземал думата, колко пъти е задавал въпроси, колко пъти е давал препоръка за развитието на българската образователна система…

Разбрахте ли кой е?

Всичко разбрахме.

Не е ли малко скучно да се учи какво правят евроинституциите? Не трябва ли нещо по-забавно да се предложи на децата?

Всяка година средното образование в България изпраща 7500 абитуриенти като студенти в чужбина. Тези млади хора 

трябва да знаят къде отиват, какво ги чака„

и да имат знанието и компетенциите за държавното устройство на държавите в ЕС и по света. Да знаят правата и задълженията си на европейски граждани. За тези ученици си заслужава човек да полага максимум усилия, за да им даде тези знания.

7500 от колко общо?

Средно 63 000 – толкова завършиха тази година Синдикатът на българските учители проведе обучение за гражданските им права сред дванадесетокласниците, така че мога да ви кажа – имаше 63 хил. деца в 33 600 паралелки. България е единствената европейска държава, която в такава степен захранва чуждустранните университети.

А тези деца, които остават в България, за да бъдат широко образовани, трябва също да получат тези компетенции. Българските деца са любознателни и любопитни. Стига да имат тази възможност, защото в България

600 000 семейства имат връзка
o информационните технологии. 
Останалите нямат

Децата, които вкъщи нямат интернет, трябва да получат знанието, което им е нужно от училището.

Добре, а сега учи ли се нещо за ЕС?

От 2005 г. в различни предмети са включени уроци. Най-много те са застъпени в предмета „Свят и личност”, който се изучава в 11 и 12 клас. Тези теми се обсъждат и в часа на класа – особено за правата ни като европейски граждани.

Учителите как се подготвят за тези часове?

Учителят сам търси информация. У нас има много малко писмени материали на тази тема, но пък има сайтове. Канят се евродепутати, които разказват на учителите за взаимодействието между структурите. Г-н Калфин ни беше първият лектор тази година.

Учителите, които умеят да боравят с информационни технологии, имат достъп до материали, за да се подготвят. Но по-голямата част от учителите разчитат на брошури, наръчници. В различните градове и общини темата е застъпена различно, защото не съществува като отделен предмет.

А защо министерството не снабдява учителите с помагала да се подготвят и не им дава указания какво да преподават?

Не мога да ви отговоря. Поставяли сме тези въпроси на министерството и дори са разписани в стачните ни споразумения. Казват ни, че във връзка с децентрализацията на училищата, всеки директор трябва в учебния план за своето училище да предвиди такива теми. Само че има директори и директори. Някои плануват, други са безхаберни.

Добре де, има ли смисъл да се товарят учители и ученици с часове, в които се преподава съдържанието от сайтове? Нека, който се интересува сам да си ги чете.

Трябва да се търси баланс. Работата на учителите у да насочват децата към интересните теми. Ако ученикът знае за Европейския парламент, да речем, той ще отвори сайта и ще намери информация.

Вижте,

учебните програми не са променяни от 1995 г.

С новия закон за предучилищното и училищното образование такава промяна е предвидена и се надявам това да се случи.

Кога?

Всеки момент очакваме новият закон да влезе на първо четене в пленарна зала и в началото на учебната 2012/13 г. той да е факт и обучението за ЕС да бъде включено в учебните планове. Затова и ние започнахме вече опреснителни курсове за учителите.

Сигурно сте видели, че фейсбук се напълни с фрапантни снимки на безвкусно облечени абитуриентки. Откъде дойде това според вас?

Аз ги гледам на живо. Познавам и традициите в част от ЕС, интересувала съм се и за голямата ми внучка, която учи в Америка. Няма такива помпозни тържества като у нас. Не мога да си обясня на какво се дължи това. На сиромашията ли, където всеки иска да покаже детето си, или пък избиваме комплекси? Малко прекаляваме.

Чак такива крайности като тази година май не сме виждали?

Винаги е имало. Нека си зададем въпроса и как обществената среда влияе върху естетическия вкус и какви модели за подражание показват медиите. Направете си експеримент – вижте вечерните програми или специализираните предавания за младите хора, за семействата. Как се обличат водещите и гостите им?

Младите нямат друг обект на подражание

и смятат, че след като тези, които се показват по телевизията с голите гърбове, с големите деколтета, с много късите поли и много високите токчета, значи това е стилно и модерно.

Нищо не казвате за вината на училището?

Ако я няма подкрепата на семейството и на обществото, това, което се научава в училище се разгражда много бързо. Големите дидактици неслучайно казват, че първият и основен фактор е семейството, средата, в която расте детето, и чак след това е училището.

Kalfin.eu