„За” и „против” автоматичното признаване на дипломи от европейски…

29 април 2011 Off By Ивайло Калфин

Всяка година хиляди българи, завършили европейски университети и решили да се върнат и да работят в родината си, се сблъскват с абсурдната процедура за легализиране на дипломите си. Това заяви в предаването Ивайло Калфин – евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент. В същото време България непрекъснато получава упреци от Европейската комисия за недостатъчен административен капацитет, т. е. за това, че няма достатъчно квалифицирани и компетентни служители, които да са в състояние да провеждат европейските политики, да усвояват европейските фондове и да дърпат държавата си напред.
Съществуващата в момента процедура за признаване на европейски дипломи поставя младите българи, завършили образованието си в други европейски държави, в неравностойно положение спрямо колегите им, дипломирали се у нас. Дори на петата година от членството на България в ЕС, гражданите й все още не могат да се възползват от правото си свободно да учат, да живеят и да работят на цялата територия на съюза. И което е по-лошо – пречки за това им създават в собствената им държава. Желаещите да продължат образованието си или да работят в държавната администрация у нас се сблъскват с непосилни условия да защитят образователния си ценз. Практичният човек вече започва да се замисля дали усилието си струва. Ивайло Калфин припомни, че в приетите по принцип от лидерите на ЕС предложения на германския канцлер Ангела Меркел и на френския президент Никола Саркози за подобряване конкурентноспособността на ЕС, второ място е отредено на „решение за взаимно признаване на дипломите и професионалните квалификации, за да бъде насърчено свободното движение на работници”

В последно време кампанията на Ивайло Калфин за автоматично признаване на дипломите от европейски университети стремително набира скорост. Специалната страница във Facebook по темата има стотици почитатели и изобилства с истории на българи, успели или отказали се да легализират своите дипломи.

Петя Евтимова – зам.-министър на образованието, младежта и науката коментира защо автоматичното признаване на европейските дипломи не е приемливо. Тя припомни,че България е изпълнила всички международни ангажименти към момента, свързани с признаването на дипломи – от една страна, процедурата по академично признаване на дипломи за висше образование изцяло е съобразена с Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите, свързани с висшето образование. От друга страна – европейското законодателство, директива 2005/36 за признаване на професионални квалификации, изцяло е въведена в българското законодателство със Закона за признаване на професионалните квалификации. В Лисабонската конвенция изрично е записано, че държавите следват да имат процедури за признаване. Министерството към момента не може да гарантира, или пък да създаде това бреме за работодателите сами да преценяват степента на висшето образование, когато тя не е посочена в дипломата, или да преценяват институцията, която е издала документ, който се назовава диплома за висше образование, но няма кой да провери дали действително това е така. По думите й единствено в България и Ирландия за процедурата по признаване на дипломите не се изискват средства, а от април 2009 комисията, която разглежда дипломите, заседава всеки месец и резултатите стават известни до два месеца. Зам.-министър Евтимова заяви, че идеята е неприемлива, защото европейските дипломи са под 50 процента. Признават се дипломи и от Русия – над 20на сто, от САЩ – над 10, от Турция – 8-10 и т. н. Изискването за превод е навсякъде. Не можем да се лишим от него, убедена е Петя Евтимова.

Тук трябва да се припомни, че наредбата, по която става признаването на дипломи от европейски университети, изисква събирането на 9 оригинални документа и на 7 копия от тях. Всички те, преведени от заклет преводач, заверени с апостила на външно министерство и с платена държавна такса. Гореописаното начинание струва около 400-500 лева. Част от исканите документи са непознати в европейските университети. За да се вземат, трябва да се пътува обратно, да се убеждава на място да издадат академична справка. Това отнема много време и средства на младите българи, които са решили да приложат знания, или да продължат образованието си в родината. 

Чуйте на живо дебата ТУК
 

Студио “Политика”,
БНР