Студенти питат за стажове и кредити

28 февруари 2011 Off By Ивайло Калфин
37

Снимка: Европейска комисия

25 български студенти ще прекрачат за първи път вратите на европейските институции в Брюксел на 1 март. Групата ще бъде на тридневно посещение в столицата на Европа  по покана на Ивайло Калфин.

Младежката визита е продължение на проекта  “Студентските програми и достъпът до пазара на труда в ЕС – шансове и предизвикателства пред българските студенти”, иницииран от евродепутата Калфин през есента на миналата година.

Студентите, сред които има активни участници в проекта, изявени политолози, икономисти, специалисти по европеистика от УНСС, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” и други вузове, ще видят с очите си архитектурата на обединена  Европа и ще разберат как функционират европейските институции.

Във фокуса на посещението им е продължаването на разговора за студентската мобилност в Европа и шансовете и предизвикателствата, които тя разкрива пред младите хора в България, започнат през есента в София, Пловдив и Варна.

При реализацията на проекта с ръководител политологът Иво Инджов се откроиха няколко кръга проблеми с европейски адресат, с които се сблъскват българските студенти. Специално поръчано за целта социологическо проучване установи  слаба познаваемост на възможностите за студентска мобилност, които ЕС осигурява посредством отпускане на стипендии за обучение в чужбина, стажове и подпомагане на първите професионални стъпки. Резултатите контрастират на фона на подчертано положителния имидж, който има ЕС сред българските студенти. 

Според изследването едва 4 процента от българските студенти са успели да се възползват от някоя програма на ЕС за обучение в чужбина. За това пречат обективни или субективни бариери. Липсата на средства за престоя в чужбина, незнанието на чужд език и ниският успех са основните причини студентите да търсят сравнително рязко специализации или образователен обмен в Европа.

Онези от тях, които са се обучавали по програма „Еразмус” са били изправени пред поредица от бюрократични препятствия. Едно от тях е краткият престой в приемащата страна, често в рамките само на няколко месеца, договарян от изпращащите университети. В Брюксел младите хора ще препоръчат престоят в чуждестранния университет да бъде регламентират на два семестъра. По този начин ще имат достатъчно време да решат битовите си проблеми, да опреснят познанията си по чуждия език, да установят нови контакти и да се включат ефективно в учебния процес.

Друг сериозен проблем е и липсата на допълнително  финансиране, което да подпомогне обучението на студентите в чужбина. Стипендиите, отпускани по „Еразмус”, в повечето случаи стигат само за заплащане на общежитие и таксите в съответния университет. Затова студентите ще  разпитат подробно евродепутати и евроексперти какви са възможностите за адекватно европейско финансиране, например чрез предвидената в инициативата „Младежта в движение” възможност за създаване на европейски механизъм за кредитиране на студенти. Студентите ще питат и дали ЕС може да задължи националните власти да подхождат по-отговорно към студентските стажове. По-време на дискусиите в България мнозина се оплакаха, че учебните и професионалните им стажове са твърде кратки, често протичат формално и не дават добра подготовка за старт на професионалната им кариера.