Срещи в градския транспорт

Срещи в градския транспорт

26 август 2014 Off By Ивайло Калфин

tramwayЗа разочарование на дъщеря ми през последните дни си събирам монетите, вместо да й ги оставям като добавка към дневния бюджет. Събирам ги за билетчета в градския транспорт.

Радвам се на нормален обществен транспорт поне в някои части на София. Метрото, новите трамваи по бул. “България”. Нови, точни, без блъскане, с работещ  климатик.  Зная, че не навсякъде е така, но първи лястовички има и те правят напълно неуместно ползването на лек автомобил. Особено, ако работата ти е около тези линии.

Прави ми впечатление, че пътниците ги пазят и им се радват. Дано продължи така. Всъщност започнах този блог именно заради моите съграждани, с които пътуваме в градския транспорт.

Пътуването не е дълго, но не можеш и да скучаеш. Все ме заговарят.  Някои започват с уговорката „Не споделям  Вашите политически възгледи, но може ли да попитам нещо”. Като че ли питането има общо с политиката.

Днес, пак така, се запознах с един интересен човек, който търси начин да установи връзка с брат си. Известен музикант, отдавна заминал за Австралия, от когото вече години нямало никакъв знак. Надявам се де успее да намери следите на брат си. Вчера се заговорих на спирката с контрольор, който преди години е участвал в българския военен контингент в Камбоджа. Онзи ден пък възрастен човек ме пита как се казвам и така и не можа да повярва, че се движа из София без кола и шофьор. Дълго му обяснявах, че всъщност любимото ми придвижване е пеша. А през последните 5 години в Брюксел предпочитах да ходя на работа с влак.

Размечтах се целият обществен транспорт и не само в София, да е удобен и чист. Може би някой ден ще стане. Тогава поне ще избягваме транспортния стрес сутрин и вечер и вместо него ще си говорим с непознати съграждани  без напрежение и без да ги гледаме лошо. Вие как мислите – възможно ли е?