Спорът опасен ли е „Козлодуй“ възкръсва. Отново?

Спорът опасен ли е „Козлодуй“ възкръсва. Отново?

31 януари 2011 Off By Ивайло Калфин
Снимка: Европейска комисия

Снимка: Европейска комисия

Европейският парламент е на път да възкреси отново спора опасни ли са били малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“. Осем години след затварянето на първи и втори и четри години след изключването на трети и четвърти реактор, доклад, внесен за обсъждане в комисиите по енергетика и по бюджетен контрол, отново твърди, че България е трябвало да се откаже от тези си мощности, защото не са отговаряли на европейските стандарти за сигурност. Същите заключения се правят и за спрени блокове в две централи в Литва и Словакия.

„В случая с България разполагаме с авторитетни международни експертизи, които доказват, че затворените реактори отговарят на европейските стандарти за сигурност и че експлоатацията им можеше да бъде удължена. България пое обещание за извеждането им от експлоатация пред ЕС и го спази“, коментира Ивайло Калфин, който днес внесе предложения за промени в доклада на румънския евродепутат Мариян-Жан Маринеску (ЕНП).

Докладът за ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали в новите държави-членки на Маринеску (ЕНП), защитава позиция, че изпълнението на програмите за извеждане от експлоатация на спрените блокове се бави, а страните са похарчили твърде много пари по проекти, които не са свързани пряко демонтажа на старите реактори.  Маринеску твърди, че същинското извеждане от експлоатация на блоковете още не е започнало, макар по-голямата част от средствата в размер на 2,78 млрд. евро вече са изразходвани.

Литва и Словакия затвориха по два блока съответно в атомните централи „Игналина“ и „Бохунице“, а България – четири малки реактора в „Козлодуй“.
За да се справят със загубите от спирането на мощностите и за да ги подпомогне в извеждането от експлоатация, ЕС им предостави компенсации до 2013 г., а за България до 2009 г. София успя да получи удължаване до 2013 г., като й бяха заделени допълнително 300 млн. евро, с което общият размер на европейската помощ достигна € 850 млн.

 

Финансова помощ от ЕС за извеждането от експлоатация на АЕЦ в млн. евро

 

  1999-2003 2004-2006 2007-2013 Общо
България 155 185 510 850
Литва 210 285 837 1332
Словакия 90  90  423  603

 

Според Маринеску и трите страни се бавят с изпълнението на програмите. България е договорила 62,42% от европейските средства, а е изплатила 41,84%. В Словакия са контрактувани 59% и разплатени са 25,7%. Най-напред са литовците, където подписаните договори са 64%, а платените 55,6%. Във връзка с това християн-демократът отправя критики към трите страни, че не са били готови да усвояват европейската помощ, която им се отпуска от 1999 г., първоначално като част от програма ФАР.

 

Усвояване на средства към края на 2009 г. в млн. евро

 

  Общо  Договорирани  Разплатени
АЕЦ „Козлодуй“     867,78  567,78 (65,42%) 363,149 (41,84%)
АЕЦ „Игналина“    1 367 875,5 (64,04%) 760,4 (55,62%)
АЕЦ „Бохунице“     613  363,72 (59,33%) 157,87 (25,75%)

 

Програмите на трите страни предвиждат, че парите могат да се използват за: извеждане от експлоатация и за отпадъците, за енергийни проекти, свързани с подобряване на енергийната ефективност, за модернизация на енергетиката и за подобряване на сигурността на енергийните доставки, както и за компенсиране на социалните последици и за преквалификация на персонала на затворените мощности.

Румънският депутат твърди, че значителна част от средствата са използвани за дейности, които не са свързани с извеждането от експлоатация, предимно за енергийни проекти. Той предупреждава, че е възможно разходите да надхвърлят планираната помощ от ЕС и призовава Европейската комисия да засили контрола върху разходването им, тъй като същинското демонтиране на реакторите ще започне след 2011 г., а за България – след 2012 г.

Маринеску призовава за увеличаване на проверките и одитите на програмите като при инспекциите се обърне специално внимание дали средствата се харчат по предназначение и как са възлагани обществените поръчки. Той предлага и специален мониторинг на евентуални разследвания на европейската агенция за измамите ОЛАФ по такива проекти. Специално за България се препоръчва да се обедини управлението на програмите за блокове 1 и 2 с 3 и 4, които сега са поверени на държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и на АЕЦ „Козлодуй“.

„Условията на програмите за извеждане от експлоатация не бива да се променят, защото това ще доведе до допълнително забавяне на проектите“, предупреди Ивайло Калфин.

Калфин, който внесе редица поправки в доклада смята, че е недопустимо да се поставя изискване средствата да се разходват само за демонтажа на блокове, тъй като европейската помощ не компенсира всички загуби от предсрочното затваряне на реакторите. Калфин се противопоставя и на предрешаването на въпроса за изчерпването на средствата и евентуалното продължаване на помощта от ЕС след 2013 г.