Противниците на атома все повече

Противниците на атома все повече

6 април 2011 Off By Ивайло Калфин
Зелените евродепутати настояват всички АЕЦ в Европа да бъдат затворени до 15 г. Снимка: Европейски парламент

Зелените евродепутати настояват всички АЕЦ в Европа да бъдат затворени до 15 г. Снимка: Европейски парламент

Аварията в японската ядрена централа във Фукушима засили гласовете за отказ от атомна енергия в Европа. Три от големите групи в Европейския парламент – социалисти, либерали и зелени, призоваха Европейската комисия да подготви стратегия за постепенно затваряне на всички блокове в ЕС. Социалистите и зелените настояват в идните 20 г. АЕЦ да бъдат заменени от ВЕЦ и ТЕЦ, както и за увеличаване на дела на енергията, получавани от чисти източници.

„Единствената безопасна ядрена централа е тази, която не е построена“, заяви зеленият евродепутат Клод Тимез. Според него 15 г. ще са достатъчни за извеждането от експлоатация на 143-те АЕЦ в Европа и за постепенното преминаване към водна енергия. Той предлага газът да се използва като преходен енергоносител. Според най-голямата група – ЕНП, връщането към въглищата ще увеличи въглеродните емисии, а минаването на газ – зависимостта от вноса от Русия.

„Стрес-тестовете са първа стъпка, но не са достатъчна. Заедно с тях Европейската комисия трябва да подготви и стратегия за извеждане от експлоатация на атомните централи“, заяви германският социалист Джо Лайнен, който е и председател на комисията по екология на Европарламента.
Като защитници на ядрената енергетика се проявиха само европейските консерватори и част от ЕНП, които настояха да не се действа паникьорски, а да се използват научни аргументи.

Енергийният еврокомисар Гюнтер Йотингер заяви,че Брюксел не може да наложи на страните членки затварянето на атомните централи.

„Лисабонският договор ни дава много правомощия, но определянето на структурата на енергийния микс не е едно от тях“, каза Йотингер. 

ЕС може само да поощри изследванията, за да подпомогне развитието на енергията от чисти източници, но не и да каже на европейските столици как да добиват енергията, която им е нужна. В момента 1/3 от енергията в ЕС идва от ядрени централи, като във Франция 76 на сто от тока се добива от атомни реактори. ЕС не може да наложи и мораториум върху строителството на нови мощности, за което настояват либералите.

Йотингер съобщи, че до средата на май Брюксел ще е готов с критериите, по които ще бъде проверена ядрената безопасност на реакторите в ЕС. На 2 и 3 май енергийните министри ще ги обсъждат на неформален съвет, а след това, през юни, ще се произнесе и Европейският парламент. Очаква се изпитанията да приключат до края на 2011 г.

Тестовете ще бъдат извършени под надзора на регулаторните органи, но все още не е ясно какво ще се случи с централите, които не издържат изпитанията.  „Надяваме се държавите да се съобразят с резултатите и да предприемат действия“, каза Йотингер, позовавайки се на липсата на компетенции от страна на еврокомисията. Зелените настояват проверките да бъдат извършени от независими експерти, а не от регулаторите, които според шефката на групата Ребека Хармс щели „да ги направят на хартия и да се прикриват един друг“. Тя настоя централите, които се провалят на тестовете да бъдат изведени от експлоатация до 2020 г.

Брюксел вече преговаря с Русия и Украйна и възнамерява да се свърже с Турция, Беларус, Армения и Швейцария, за да им предложи да тестват своите ядрени мощности по европейските стандарти в интерес на европейската сигурност. До края на годината Йотингер ще предложи и поправки в директивата за ядрената безопасност, която да включи по-конкретни отговорности за поддържането на сигурността на реакторите.

Междувременно парламентът прие доклад, който настоява България да харчи повече от компенсациите, предоставяни от ЕС за демонтаж на реакторите и по-малко за повишаване на енергийната ефективност. България, Словакия и Литва, които затвориха реактори на АЕЦ, за да влязат в ЕС, получиха в замяна до 2013 г. съответно 868 млн., 613 млн. и 1,36 млрд. евро, за да покрият загубите си от загубата на енергийни мощности. Трите страни искат удължаване на помощта, но парламентът призова за по-строг контрол върху разходването на сумите, както и за повече проверки.

Европейският парламент няма компетенции по бъдещето на енергийната политика на ЕС, която е главно правомощие на страните членки. Мнението на депутатите се взема само за сведение.