Президентът в своя лабиринт. Каква ще бъде политическата съдба на Георги…

„Хайде, ще дойде да целува ръка.“ С тези думи, гласи легендата, премиерът Бойко Борисов  уговорил президента Георги Първанов да приеме вицепремиера Симеон Дянков, за да изгладят недоразумението покрай участието му в „Шоуто на Иван и Андрей“.
После стана очевидно – Първанов се хвърли да вади от това огромно предимство. Да задоволи егото си, като унижи Дянков, и да атакува правителството с цял ченгеджийски арсенал, марка „Гоце“.
Останалото е елементарно – засада трима на един, некоректно  записан и още по-некоректно огласен разговор, менторски тон и дребнаво шикалкавене – „ама той да е гледал“.
Този „брилянтно“ съставен план обаче му изигра лоша шега. За една седмица инициативата се изплъзна от ръцете му и ловецът Първанов се превърна в главна мишена.
За разлика от предишния сблъсък между президентството и Министерския съвет за енергийната политика на България и после покрай уволнението на посланиците ни в САЩ и Турция сегашният скандал има потенциал не само да бъде най-продължителният, но и с отворен край. Премиерът Борисов дори го нарече война.

Тактика в крачка
Иска ли обаче този път ГЕРБ наистина да спечели войната с Първанов, има ли ресурс да го направи и каква ще е ползата от това? Ако за държавния глава отговорът на тези въпроси е свързан с политическото му оцеляване година преди да изтече последният му президентски мандат, ГЕРБ изработва тактиката си в крачка.
Борисов отново пръв напипа по-точно поведение в дискусията за т.нар. импийчмънт (парламентарната процедура по сваляне на държавния глава). След няколко дни в пестеливи, но гневни коментари по адрес на президента, той отсече „Ще правя магистрали, пречиствателни станции, заводи, ще усвояваме и усвояваме милиони от Европейския съюз. Ще решавам проблемите на хората и изобщо нямам никакво намерение да си хабя енергията, като влизам в подобни битки между институциите.“ С което при засилващите се критики към управлението му даде сигнал, че като премиер дава приоритет на държавните дела, а на партията оставя политическите сблъсъци.
В началото изглеждаше, че с искането за отстраняване на Първанов ГЕРБ влиза в обречена битка – процедурата е сложна и свързана с осигуряването на поне 160 единомишленици в парламента. Преди това решението трябва да бъде внесено с подписите на 60 народни представители, а после одобрено с гласовете на минимум две трети от депутатите. Последната дума има Конституционният съд (доминиран от избраниците на президента), който трябва да каже нарушил ли е държавният глава основния закон.
До четвъртък партията на Борисов разчиташе само на групите на „Атака“ и „Синята коалиция“ (общо 152 депутати) и двамата независими – Марио Тагарински и Венцислав Върбанов. За да събере останалите гласове, трябваше да води тежки преговори с „Ред, законност и справедливост“ (РЗС) на Яне Янев. В четвъртък сутринта обаче Димитър Чукарски обяви, че напуска управителния съвет на РЗС, а в кулоарите на парламента се заговори, че още 3-ма-4-ма депутати от формацията са склонни да го последват. Часове по-късно Яне Янев заяви, че народните му представители ще подкрепят ГЕРБ за импийчмънт, противно на предишните му изявления, че конституционни основания за подобна стъпка няма.
Така сметките се обърнаха в полза на управляващите и те вече имат шанс да доведат докрай парламентарната процедура за отстраняването на президента – нещо, което различни мнозинства са искали, но никога не са успели да постигнат. Независимо от прогнозите на юристи, че искането едва ли ще мине в Конституционния съд най-малкото защото Георги Първанов е назначил четирима от съдиите в него, ГЕРБ вече получи психологическо предимство във „войната“ с „Дондуков“ 2. Дебатът в парламента ще удължи  анти-Първанов говоренето, а президентството е затрупано от искания на политически сили, медии и граждански обединения за публичност на стенограмите от разговорите му с наши и чужди политици, на които по закон няма как да откаже. На държавния глава ще му се налага да отбива и  доста неудобни въпроси около работата на президентската институция и неговото лично поведение. Това в никакъв случай не помага на амбициите му за фреш политически старт.

А сега накъде
Скандалът със стенограмата фокусира общественото внимание към плановете на президента да остане в политиката и след 2011 г., преди нещата да бяха докрай избистрени. Въпреки че поведението му в конфликта с Дянков е плод на несдържана емоция (по разкази на хора от близкото му обкръжение), още в първия си анализ ГЕРБ го разчете като подготовка за нов политически проект.
Така на „Дондуков“ 2 трябваше да правят планове и как се защитават в процедура по импийчмънт. Досега анализите на екипа му окуражаваха държавния глава, че политически проект, свързан с него, има шанс да стане алтернатива на ГЕРБ. Макар че самият Първанов до късната есен на 2009 не е бил убеден, че трябва да се включи отново в активната политика. Тогава одобрението за новите управляващи все още беше много високо, а и не беше ясно какво ще стане с БСП. Днес е  по-различно. Управлението на ГЕРБ навлиза в турбулентна зона, но опозиция на практика няма.

–––––––––––––––––––––––––––
Защо сега
Съветници на Първанов виждат в атаката на ГЕРБ опит шефът им да бъде „изкаран от дупката“, преди да е подготвил добре проекта си. На „Дондуков“ 2 работят и с притеснението, че Бойко Борисов наистина може да подаде оставка, както заплашва. Макар че съпредседателят на парламентарната група Красимир Велчев каза, че „ГЕРБ не може да има интерес от предсрочни парламентарни избори, но няма да позволим някой да си прави PR за наша сметка“.
Според президентството обаче управляващите имат интерес от предсрочни избори, за да прехвърлят отговорността за тежките месеци в икономиката на служебен кабинет, назначен от Първанов, и да елиминират зависимостта си в парламента от „Синята коалиция“ и „Атака“. Вариант Б в прогнозите на „Дондуков“ 2 са избори 3 в 1 догодина – редовни местни, президентски и предсрочни парламентарни. И двата варианта обаче зависят от волята на премиера и степента на одобрение за управлението му.

Какво точно
В близкия съветнически кръг на Първанов, в който влизат Антони Тодоров, Андрей Бунджулов, Никола Колев и Живко Георгиев, преобладава мнението, че новият проект трябва да се изгради по подобие на гръцката социалистическа партия ПАСОК. Пръв за това публично спомена бившият му съветник, а сега кмет на Благоевград Костадин Паскалев в края на януари. „И смятам, че точно това е и идеята на самия Първанов, доколкото го познавам. Не бих го формализирал дали е движение или структура подобна на ПАСОК“, каза той в интервю за bnews. Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК е създадено като движение от няколко организации, което после се превръща в партия.
Идеята не е нова за Първанов, още през 2001 г. като лидер на БСП инициира създаването на политически съюз „Нова левица“ (а един от идеолозите му беше Андрей Бунджулов)  – коалиция между БСП, БСДП на Петър Дертлиев, ОБТ на  Кръстьо Петков  и Политическо движение „Социалдемократи“ на Николай Камов. С идването на Станишев на власт проектът беше изоставен. Първанов имаше и още една подобна идея през 2001 г. – учредяването на „Клуб на 100-те“, в който влязоха проф. Андрей Пантев, Стоян Александров, Ивайло Калфин, Ирина Бокова, Стефан Данаилов, проф. Димитър Иванов от Лондон, Андрей Пръмов, съпруг на бившия еврокомисар Меглена Кунева и други икономисти, любимите му интелектуалци и пр. Те трябваше да избистрят управленските политики на БСП, с които партията да спечели властта. Това обаче не стана и инициативата умря.
Девет години по-късно президентът пак заговори за широки обществени обсъждания. В седмицата след скандала със стенограмата той трескаво се разработи. Прие бившия депутат Мария Капон и представители на две неправителствени организации за закона за генетично модифицираните организми и каза, че може да наложи вето на проекта на ГЕРБ. Снима се с момичета и момчета, с които си представяха заедно „Как виждам България през 2020“, като от тази година за мероприятията вече не се използва клишето „под патронажа на президента“, а „с участието на президента“. Пред тях каза, че ще организира из страната дискусии за здравната реформа, младежката политика, регионалната политика. Ще разпрати и писма до български учени, бизнесмени, експерти, „които да участват във формулирането на стратегическата визия за развитието на страната до 2020 г.“. Познато. 
Българският ПАСОК ще включва и БСП, но на нея не й се отрежда централна роля, а ще бъде в компанията на други социалдемократически и патриотични организации и движения, интелектуалци и пр. За Сергей Станишев изобщо няма място. Планът предвижда дори смяна на лидера на БСП, твърдят близки до Първанов. Президентът почти е уговорил силно лоби в Националния съвет на партията, с помощта на което да се насрочи конгрес за началото на лятото, като процедурата трябва да се задейства още до края на месеца. Имената на потенциалните кандидати за председател са Костадин Паскалев, Корнелия Нинова и Ангел Найденов. Говорителят на БСП има най-големи шансове, защото е най-компромисен.
Георги Първанов вече даде знак, че не иска в проекта сегашните лица на партията. Той не покани нито един действащ политик от БСП с изключение на Паскалев и Калфин да присъства на дискусията „България – накъде след кризата“, с която отбеляза годишнината от встъпването си в длъжност на 22 януари 2010 г. Обидени социалисти запалили телефоните на „Дондуков“ 2. Сергей Станишев не остана по-назад. Тази седмица той повдигна завесата на отношенията между двамата, цитирайки древногръцката поговорка „Не можеш да влезеш в една и съща река два пъти“ в отговор на въпрос дали Първанов ще се върне начело в БСП.

А идеите?
Идеите за проекта „Първанов“ се очакват да дойдат от икономистите, учените и политиците, които президентът ще покани на дискусиите. За да грабне вниманието обаче, му трябва и нещо по-впечатляващо. Затова лансира няколко пъти намерението да се „отворят икономическите досиета на прехода“. По информация на „Капитал“ дори вече е поръчал справка на ДАНС за сделки на кабинета „Костов“.
Както и да приключи процедурата по отстраняването на Първанов, образът му е силно дискредитиран. И той го съзнава отлично. Ако има нещо откровено в разговора му със Симеон Дянков, това е тирадата „аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено“. При цялата липса на собствена тежест за цели два мандата и съмнителната му роля в политическите процеси в последните десет години авторитетът на президентската институция е  единственият капитал, който Георги Първанов може да използва за политическото си бъдеще. Затова го защитава с цената на всичко.

Елена Старидолска, Велина Господинова
В. „Капитал“ 12 март 2010