Правителството и БНБ трябва да покажат, че работят по различни сценарии

30 ноември 2011 Off By Ивайло Калфин

Какво става с еврото и как ще се отрази това в България? Този въпрос задава в личния си блог евродепутатът Ивайло Калфин.

През последните дни слушах един виден депутат от ГЕРБ, който каза, че това не го занимава, защото не можем да влияем на международните финансови пазари. Как да му обясниш, че като не можеш да влияеш, поне трябва да се подготвиш как тези пазари ще влияят на нас.

После едни шумни икономисти, които непрекъснато ни поднасят либералните си идеи, които иначе се поизложиха по света, се заеха да обясняват, че при криза на еврото ще настъпи паника, защото няма да сме готови и затова още отсега трябва да се орежат още и драстично бюджетните разходи – сигурно, за да можем сами да си докараме кризата и да не се оплакваме после, че ни е дошла неочаквано.

Виждам и другаде какво става. Различни финансови институции вече правят разчети какво ще се случи, ако еврото изчезне. Впрочем се оказва, че връщането на старите валути няма да промени драстично тяхната стойност и съответно – икономиките.

Някои страни като Великобритания стигат дотам, че подготвят и планове за това как дипломатическите им представителства да помагат на гражданите извън страната при колапс на еврото.

Само в България ние стоим като исихасти, втренчени в собствения си пъп и мрачно говорим как кризата ще дойде и ще ни помете, отбелязва Калфин. Според него, за да вдъхват кураж на населението, Борисов и Дянков непрекъснато повтарят, че

България е супер стабилна – най-добре в света и само лошите железничари, пенсионери, зърнопроизводители и т.н., които си позволяват да си търсят правата могат да бъдат виновни, ако страната се съсипе. По-неадекватно поведение от това не може да има! (Може, може-сигурно ще кажат оптимистите).

Най-силният прокризисен фактор в България, освен световната криза, е правителството и лично премиерът, смята Ивайло Калфин. По това вече съм писал, а и друг път ще го правя. Сега искам да подчертая, че всяка смислена държава, в която управлението знае какво прави, създава или натоварва съществуващо звено, което да следи как се развиват международните кризисни процеси и да разработва алтернативни варианти за страната.

Не знам дали европейските лидери ще възложат на ЕЦБ да емитира пари и да купува правителствени дългове, както предлага френският президент и икономически анализатори, но зная, че това ще доведе до силно обезценяване на еврото. Ерго, и до обезценяване на лева. В този случай вносът ни в други валути постъпва значително, а износът се облекчава. Може ли правителството да направи нещо при такова развитие или само ще гледа? Може ли да се потърси превалутиране или хеджиране на договорите за доставка на енергоресурси, за да не хвръкнат цените на горивата? Какво изнасяме извън еврозоната и можем ли допълнително да стимулираме износа в различни валути? Трябва ли валутният резерв и държавният дълг да променят структурата си, за да не им се отразява прекалено обезценката на еврото? И още, и още…

А ако започнат да излизат страни от еврозоната, какво ще стане с българските икономически отношения с тези страни? А ако страните от еврозоната се върнат към националните си валути? Тогава какво става с валутния борд? Продължаваме ли го? Каква котва на лева определяме? Към коя валута го привързваме? Сменяме ли валутната система?

Не искам тези сценарии да се случат, категоричен е евродепутатът. Но те са възможни. Правителството и БНБ трябва поне да покажат, че работят по различни сценарии. В противен случай няма да им бъдат виновни икономическата криза и лошите земеделци, полицаи, кандидат-пенсионери и т.н., които впрочем не търсят нищо повече, от това, което им е обещало правителството, обобщава Калфин.

новини.бг

Информация е публикувана още в:
в. “Труд”,
http://www.bulgaria-news.bg/category/today/article/post76349.html