Пик на безработицата в България до 2014 г.

3 май 2013 Off By Ивайло Калфин

4

Пик на безработицата в България през тази и следващата година, прогнозира днес Европейската комисия в редовния си пролетен преглед на икономиката в Общността.

След покачването й с един процент през миналата година, до 2014 г. безработицата ще остане на настоящите си от 12,5% през тази и 12,4% догодина. Тези нива са доста по-високи от средните за ЕС (11,1%), макар и по-ниски от рекордните  27% в Гърция и Испания (вижте подробностите в приложението).

Пазарът на труда

Високата безработица не е единствената лоша новина от пролетната прогноза на Еврокомисията, тъй като в нея се отчита сериозно намаляване на броя на заетите в резултат на емиграцията, демографската картина, което води след себе си намаляване на вноските за социалната система. Брюксел не пропуска да отбележи, че тя идва на фона на растящи заплати и пенсии. Тревожна е тенденцията на намаляване на заетите в производството и на самонаетите работници в селското стопанство.

Преди месец Европейската комисия препоръча спешни структурни реформи на трудовия пазар, на образованието и регионалното развитие в България, за да се ускори икономическото развитие. и страната да започне да догонва европейските си партньори.

Икономическият растеж

Пролетната прогноза намалява очакванията и за ръст на икономиката. Спрямо очакванията от есента, растежът на българската икономика за тази година е корегиран от 1,4% от БВП на 0,9 на сто, а за догодина от 2% на 1,7. Забавянето се дължи, както на външни ефекти от кризата, така и на слабия трудов пазар.

Потребителското търсене

Анализът отделя място и на протестите, които доведоха до падането на правителството, като посочва, че те не са имали особен ефект върху икономическото развитие. Основният източник на надежда за икономическо възстановяване е повишеното потребителско търсене, както и стабилната банкова система. Забелязва се намаляване на лихвите върху депозитите и върху кредитите, както и известно оживление на кредитния пазар в резултат на нарасналото потребление. Комисията предупреждава обаче, че търсенето може да спре заради слабия трудов пазар и невисоката увереност на домакинствата.

Еврофондовете остават главен ресурс за инвестиции на обществени проекти, макар че се забелязва известно активизиране и на частните инвестиции. От началото на годината се регистрира засилване на износа (предимно енергия и метали) към неевропейски пазари, но търговското салдо ще остане отрицателно и през следващите две години.

След скока на инфлацията в края на миналата година, тази тя ще остане 2%, а догодина ще се покачи до 2,6 на сто, прогнозира Европейската комисия.

Макроикономическите показатели и данъчната събираемост са много добри и според анализа не дават поводи за опасения. Задлъжнялостта на бюджета е най-ниската в ЕС – 17,9 на сто.

Прогнозата за Европа

Крехко възстановяване се прогнозира и за европейската икономика. Еврокомисарят Оли Рен очаква растеж в еврозоната от 1,2% догодина, но тази рецесията ще е факт в 9 от 17-те членки на еврозоната, което ще доведе от отрицателен растеж от -0,4 на сто. Прогнозите са  по-оптимистични за втората половина от годината, когато повишеното световно търсене, ще позволи засилването на икономиката в еврозоната. Надеждите са още по-големи за ЕС с рецесия от 0,1% за тази година и икономически растеж от 1,4 на сто за идната. Инфлацията остава под 2 на сто заради падането на енергийните цени. Подобряването на икономическата стабилност ще позволи леко разхлабване на коланите на фискалните икономии. Но безработицата ще остане висока в повечето държави, с изключение на Австрия и Германия, където тя няма да превишава 5 на сто. Стабилизирането на финансовите пазари все още не се е усетило в реалната икономика и кредитите са недостъпни за много фирми, особено малки и средни. Публичната задлъжнялост, която се е увеличила с 30 на сто от началото на кризата, ще продължава да расте.

Ситуацията е тежка в Гърция и Испания, които ще се нуждаят от повече от очакваното време за възстановяване. Положението във финансовата система и в банковия сектор на Словения налагат спешни мерки, за да се избегне нуждата от спасителна програма в поредната държава от еврозоната. Новините са лоши и заФранция, където възстановяването на икономиката се забавя и има спешна нужда от структурни реформи в пенсионната система, в отворените професии и на пазара на труда. Европейската комисия намира, че очакванията на френското правителство за оттърсване от кризата, са необосновано оптимистични и че ще се наложи допълнително затягане на коланите. Италия и Унгария дават надежди за икономическо стабилизиране, но Рим трябва да направи повече, за да си върне конкурентоспособността и загубените външни пазари. Полша, икономическото чудо по време на кризата, е влошила икономическите си показатели и няма да успее да се подготви за влизане в еврозоната. Причините са слабата данъчна събираемост и по-скромните от планираните инвестиции, които са довели до покачване на бюджетния дефицит над допустимите 3% от БВП. Чехия ще бъде единствената държава извън еврозоната в рецесия.

Нови отличници

Добрите новини за 2013 г. идват от Латвия и Румъния, които са успели да намалят бюджетната си задлъжнялост чувствително и вероятно ще бъдат извадени от наказателната процедура за свръхдефицит. Подобни са и очакванията за Литва, където бюджетната задлъжнялост е под 60 на сто (97% в ЕС). От латвийската икономика се очаква най-високият икономически растеж тази година – 3.8%), следвана от Литва 3.1%.