Пазар в условно наклонение

Има едно нещо в енергетиката, за което всички говорят, очакват и пишат концепции, но така и не се случва. Става дума за българската борса за търговия с електроенергия. Не че институциите, браншовите организации и компаниите не са наясно как да се направи – примери за копиране има много, включително в съседна Румъния. Истината е, че борсата означава правила и прозрачност, тя ще извади на светло сделките с енергия, ще увеличи конкуренцията и цената на тока ще стане пазарна. А това, както изглежда, не е популярна кауза в България.
Енергийните компании, особено тези с чуждестранни собственици, от години настояват за електрическа борса, защото искат да има ясни правила за търговия, прозрачност на цените на енергията и най-вече да се създаде лоялна конкуренция. Така няма да се стига до абсурда, с който структуроопределящи предприятия за българската икономика се сблъскват в момента – да купуват ток на по-високи цени от тези, на които търговците го изнасят.
Нито едно правителство досега обаче не се осмели да започне публичен дебат какъв да бъде видът на борсата, нейните функции и място. Една от причината е, че е трудно да се превъзмогне социалният подход при определянето на цените на електроенергията – все още само 15% от електроенергията се търгува на свободния пазар, останалата се продава на регулирани цени. Проблем е и това, че в момента сделките на свободния пазар на електричество се осъществяват чрез двустранни договори, на които количествата и цените са търговска тайна. Това пък създава нелоялна конкуренция.

Да открием топлата вода
Сигнал, че нещо може да се промени, даде тези дни министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той обяви по време на организираната от в. „Капитал“ енергийна конференция, че вече се работи по концепция за борсата. За целта министерството на икономиката получава помощ от енергийния регулатор на Норвегия. Работата на експертната група все още е в много начална фаза, тепърва се събират данни за другите борси в Европа – скандинавската борса „Нордпул“, Европейската енергийна борса (ЕЕX) в Лайпциг и румънската OPCOM, обяснява източник от ведомството.
Всъщност подобно нещо е направено и при предишното правителство. Подробен доклад за чуждия опит и предложения каква да бъде българската енергийна борса отлежава година и половина в Министерския съвет. Той е изготвен от междуведомствена работна група по времето на кабинета „Станишев“, но така и не се стига до неговото обсъждане. „Това, което препоръчахме в доклада, е, че има необходимост от борсата. Тя може да започне първоначално търговия с електроенергия, а след това и с газ и зелени сертификати, разказа пред „Капитал“ Боян Иванчев, ръководител на работната група и съветник на тогавашния външен министър Ивайло Калфин. Предвиждало се борсата да започне работа до 12 месеца след одобряване на концепцията и на нея да се търгуват до 5% от потребяваното количество енергия в България. В нея трябвало да влязат производителите, електроразпределителните дружества, лицензирани търговци на енергия и Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Единствено условие било операторът да бъде изваден от активите на „Националната електрическа компания“. Според секретаря на работната група Христо Миленков един от обсъжданите варианти е бил енергийната борса да се занимава само с фючърсни контракти за един, три, шест и дванадесет месеца. ЕСО пък трябвало да се занимава с 24-часовия пазар, тъй като операторът има ангажимент към управлението на всички балансиращи мощности. Групата е предложила борсата да бъде базирана в България. По-късно обаче се появили предложение българската борса да бъде част от тази в Румъния.
По неофициална информация подобен вариант се обсъжда и в момента в икономическото министерство. Затова са били привлечени и норвежки експерти. Именно с помощта на скандинавската борса „Нордпул“ е била създадена платформата на румънската OPCOM.

Защо е толкова трудно
„В България все още няма енергийна борса и за жалост прогресът не е такъв, какъвто участниците в пазара очакват“, коментира Пламен Попов, управляващ директор на Statkraft, в изказването си по време на енергийния форум. Той посочи, че либерализация на енергийния пазар има, „но не такава, каквато искахме да видим в началото на процеса.“ Попов изтъкна и липсата на прозрачност при сделките с ток, както и наличието на проблеми при обмен на електричество със съседните държави. Лучиан Паладе, директор на „Надзор и развитие на пазара“ в румънската OPCOM, посочи, че енергийните борси създават възможност за инвестиции в дългосрочен план и сигурност в краткосрочен. В момента на румънската борса плащанията стават до 2 дни, а при спор между търговците борсата играе ролята на арбитър. Според Владимир Дичев, изпълнителен директор на „ЧЕЗ Трейд България“, създаването на енергийна борса е предпоставка за интеграция на пазара. „Ключов момент е как при 20% свободен пазар тази борса ще набере ликвидност“, попита Дичев. Той е на мнение, че отговорът на този въпрос е в промени в Закона за енергетиката.
Очаква се проектът за поправките в енергийния закон да бъде внесен за обсъждане в парламента през юни. С тях трябва да се отдели ЕСО като самостоятелно дружеството и да се либерализира вътрешният пазар на електрическа енергия. Дотогава министерството на икономиката има достатъчно време, за да проучи опита на другите борси и да вземе най-доброто от тях.

От Панайот Ангарев
5 март 2010 В. „Капитал“