Новогодишни размисли и пожелания

Последните часове на 2014 г. Равносметката е неизбежна. Отминаващата година беше трудна. Не бих искал да се повтаря.  Като че ли дори не успяхме да оценим хубавите неща, потънали в грижи и нестабилност. Сигурно в живота на всеки от нас е имало положителни моменти и поводи за радост. Дано са повече хората, които могат да свържат 2014 с тези моменти. Само че имаше една голяма липса. Липса на стабилност, на спокойствие, на увереност в бъдещето, на съпричастност и чувство за общност.  Май много станаха липсите.  Двата вида избори може би бяха повод в България да царуват противопоставянето и политическата омраза. Двигателят на този негативизъм бяха политиците, онези, които могат да светят не със собствена светлина, а с отразена – които не създават, а рушат „противника“, атакуват го, живеят заради него. Кому е нужно това? Не и на българите. Те го показаха с вялото си участие в изборите и с експеримента в парламента да влязат осем политически групи. Някои политици така и не разбраха този знак. Не разбраха, че хората искат малко спокойствие, перспектива, способност на политиците да търсят съгласие, а не разделение, очакване, че все нещо в нашата България ще започне да се движи напред. Трудно ли е да го осигурим? Не, не е! Стига всеки политик да се запита с какво може да допринесе за България, а не как може да уязви опонента. Това означава да правиш компромиси, но принципни компромиси. Да си поставиш цели, които са добри за страната и да не отстъпваш от тях. Да не ревнуваш, че някой друг може също да свърши нещо полезно.  Да не забравяш, че си в политиката за малко и по волята на хората. Да мислиш за момента, в който няма да бъдеш „отговорен“ фактор, а „обикновен“ гражданин.

Май се размечтах. Нека да се върна на новогодишните пожелания.  На близките си желаем здраве, късмет, успех. Всяка от тези думи има огромен смисъл в живота. Само че, за да се случат тези неща, човек трябва да се бори за тях или най-малкото – да си ги потърси.  Затова бих продължил с пожеланията по-нататък. Нека да имаме спокойствие, перспектива, увереност в силите си. Много неща не зависят от нас. Само че има такива, които зависят. Нека си повярваме. Нека не се поддаваме на униние, нека не се обезсърчаваме. Нека повярваме, че каквото не се е случило вчера, може да се случи утре. От нас зависи. Нека сме солидарни и сплотени.  Никой не може да бъде щастлив в нещастно общество. Нека спрем сами да си пречим, да се разделяме, да се съмняваме в себе си. Въстанията в България са правени от малки групи млади безумци. Историята показва, че от тяхната саможертва са се сгрявали следващите поколения, но и тези, които са си седели в къщи на сигурно място. Не можем да седим и да чакаме някой „добър владетел“ да ни направи щастливи. И не трябва да забравяме, че политиците правят това, което им позволява обществото. Обществото поставя условията. А как се прави това общество? Не с омраза, а със съзидание. Не с примирение, а със смирение. Не с егоизъм, а със съпричастност към другите, дори различните хора. Ето защо пожелавам постижими неща – които зависят от нас самите – смелост, съпричастност, състрадание, смирение, толерантност, съзнание за общност.  Това не значи да станем еднакви, а напротив – да обединим политическите си, етнически, религиозни, регионални, материални различия в една силна общност, която е богата със своето многообразие. И която се основава на патриотизма и отговорността да съхраним и развием традициите на многовековната история на България. Ето в тази среда пожеланията за здраве, късмет и успех ще се случат с по-голяма вероятност.

Хубава 2015 година!