Нека правим това, което правят в Европа

България няма задължение да плаща или да дава държавни гаранции сега, свързани с Европейския механизъм за стабилност. Правителството трябва да бъде подкрепено за решението да включи България в Пакта за еврото.

Това правителство рядко дава повод да бъде похвалено за нещо, но този път заслужава. Проблемът му е, че то до последния момент се колеба какво да измисли и така и не постави въпроса на публичното внимание. 

Липсата на информация води до непросветена дискусия. Когато не знаеш фактите, не е редно да правиш изводи. Това, за съжаление беше забравено от един иначе харесван от мен вестник. Той излезе с бомбастична първа страница, в която разкри как правителството тайно е задължило България с няколко милиарда евро. Тази измислица се поде от политици и даде основание за най-невероятни и смехотворни изявления, статии, та даже и група във Фейсбук.

 Каква е истината? България се присъедини към Пакта за еврото. Така, заедно с още 22 страни от ЕС седна на масата, на която през следващите години ще се вземат едни от най-важните решения. Мерките в този пакт са насочени към хармонизиране на икономическите политики в Европа.

Може много да се критикува от чисто експертна гледна точка съдържанието на това споразумение. Едно обаче е безспорно – то цели повишаване на конкурентоспособността на икономиките на страните членки при поддържане на финансова стабилност. Тази цел напълно отговаря и на българските национални интереси. Зная, че има хора, които ще кажат, че ние можем да станем по-конкурентоспособни по друг начин. Като икономист съм съгласен, но като политик съм скептичен, че България може да устои трайно на смислена самостоятелна икономическа политика, без да участва в някаква обща рамка. По същия начин се отнасям и към валутния борд, като към една много сбъркана от икономическа гледна точка конструкция, но която за страни като България е за предпочитане пред нестабилността, която моментните политически изкушения биха могли да предизвикат.

За нас е по-добре да сме част от един несъвършен механизъм, като се опитваме да го подобрим, отколкото да мърморим отвън колко им е зле на развитите европейски страни и какви сбъркани решения вземат.

Участието в Пакта за еврото няма нищо общо с Европейския механизъм за стабилност, който ще започне да работи от 2013 г. В него участват единствено страните от еврозоната. Той не се регулира от общите европейски институции, а от правителствата на присъединилите се към него държави. Единственото участие на страна извън еврозоната може да бъде, ако тя по желание реши да се включи във финансовото подпомагане на закъсала държава. Тогава тази страна дава колкото прецени, успоредно, но извън Европейския механизъм за стабилност.

България ще трябва да участва в този механизъм едва, когато стане член на еврозоната. Следователно е абсолютно невярно, че ние сме поели някакви финансови ангажименти сега, както е невярно и че можем да попречим на страните от еврозоната да се ангажират с каквито решения си преценят.

Появиха се и спекулации колко голямо ще е участието на България в този механизъм един ден, когато влезем в еврозоната. Първо, тогава ще имаме преходен период от 12 години. Второ, все още могат да бъдат направени промени в показателите, които определят националните ангажименти, и трето – кой може да каже какъв ще бъде брутният ни вътрешен продукт в деня, в който България ще приеме еврото? Ето как незнанието води до спекулации, а те – до безплодни спорове.