Науката работи с пари

10 юли 2012 Off By Ивайло Калфин
13

Ивайло Калфин говори за нуждата от специални евросредства за наука. Снимка: kalfin.eu

За повече европейско финансиране в българската наука и изследванията настояха млади учени от БАН и от Русенския университет, които участваха в кръгла маса в Европейския парламент в Брюксел. По инициатива на Ивайло Калфин те представиха днес научните си открития и разработки, за да привлекат вниманието на европейските институции, към проблема с финансирането на научните изследвания у нас.

България е сред страните, които инвестират най-малко в наука и образование (3,2% от БВП) и страната се нуждае остро от допълнително европейско финансиране. Ивайло Калфин призова правителството да договори с ЕС нарочна оперативна програма за финансиране чрез европейските фондове на изследванията и иновациите. Правителството съобщи, че планира да разпредели средствата от ЕС за 2014-2020 г. в пет програми, но науката и образованието не са сред тях.

„България се нуждае от толкова големи инвестиции в тази област, че дори и правителството да имаше политика в тази област, средствата, които страната може да си позволи да задели, няма да са достатъчни“, поясни Калфин.

Той добави, че ако в изследванията и иновациите спешно не се направят големи инвестиции България не само няма да се приближи към останалите европейски държави, икономиката й ще изостане безнадеждно. 

Евродепутатът изтъкна, че финансирането на науката е от жизнено значение за развитието на модерна икономика в България и за подобряването на качеството на живота у нас.

Младите учени от БАН са изчислили, че България се нуждае от поне 1 милиард евро в оперативната програма за наука през следващите 7 г., за да може да прави достатъчни инвестиции в модернизацията на научните изследвания у нас.Ако нещата продължават както сега, след 10-15 г. в България ще има едва около 2000 души, които се занимават с наука (10 000 сега), а научните публикации, които се правят ще намалеят 300 пъти. За това предупреди председателят на дружеството на младите учени в БАН Петко Тодоров. Той посочи, че за разлика от Белгия, която е с приблизително сходно население, годишно се защитават над 1400 патента, докато у нас – 29.

Калфин, който е докладчик на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС предупреди, че Съюзът гледа на науката и на изследванията като на основен начин за възстановяването на конкурентоспособността на европейската икономика, и затова планира в следващия бюджет да похарчи повече средства в тази област. Но кандидатстването за тези пари ще е по-трудно, тъй като ЕС предпочита да концентрира средствата в най-силните научни центрове и в тези с голям потенциал. За тези еврофондове ще се състезават едновременно всички държави. За да има полза от европейското финансиране, то трябва да е подкрепено от национална политика в тази област, иначе парите изтичат в пясъка, посочи Калфин.

Младите учени се оплакаха от липсата на платени стажове за студенти и докторанти, от остаряло научно оборудване, от липсата на интерес у бизнеса към инвестиции в наука и от недостатъчен интерес у младите към научна кариера.

На кръглата маса младите учени представиха научни разработки в областта на пътната безопасност, подобряване на организацията на движение в градския транспорт, намаляването на разходите за поддръжката и ремонта на автомобили и патентното дело.

Мария Явахчова от ядрения институт на БАН говори за липсата на платени стажове в чужбина и невъзможността студентите да видят на практика, това, което учат теоритично в университета, за недостига на апаратура и материали за работа с тях, за това, че младите учени от БАН нямат право да участват в управлението на научните институти.

 Даниел Любенов от Русенския университет представи своя апарат Vbox, който измерва опасната зона за спиране на автомобили при различни настилки и атмосферни условия. Чрез него може да се изчисли къде да се поставят пътни знаци и легнали полицаи, така че да се намалят броя на произшествията и евентуалните жертви.
 
Павел Стоянов от Русенския университет представи система за оптимизация на движението на градския транспорт чрез бус ленти и режим на светофарите
 
Михаил Милчев от Русенския университет показа първите резултати от изследването си за намаляването на разходите за поддръжка, диагностика и ремонт на МПС. Те показват, че заради лошите пътища у нас най-честите повреди на автомобилите са на амортисьорите, кормилния накрайник и шарнирите. Милчев е разработил метод, чрез който собствениците на бизнес автопаркове да се насочват към различни видове сервизи – специализирани, фирмени и общи, в зависимост от типа повреда, така че да намалят разходите, които правят за ремонти и да съкратят техния срок. Правилният избор на резервни части – за предпочитане оригинални и на сервиз, могат да намалят разходите до 30-40 на сто при повреди на окачването. Тези поправки могат да се направят и в обикновен сервиз, тъй като са елементарни, където разходите за труд са по-малки. Младият асистент обаче съветва, диагностиката и ремонтите на двигателя, да се правят в оторизирани работилници, тъй като там по-лесно намират повредите и ги отстраняват.
 
Фоторепортаж от представянето на младите български учени в Европейския парламент можете да видите ТУК