НАТО: Накъде след Либия?

27 август 2011 Off By Ивайло Калфин

от Томаш Валашек*

36

Снимка: Център за европейска реформа

Войната в Либия се оказа трудна за НАТО. Тя показа Алиансът разделен: само осем от 28 съюзници изпратиха военни сили. Някои от тях свършиха боеприпасите, а Италия изтегли самолетоносача си в разгара на кампанията, тъй като правителството трябваше да съкращава разходите. Американското неудовлетворение от участието на европейците избухна през юни, когато тогавашният секретар на отбраната Робърт Гейтс предупреди, че НАТО я очаква “неясно и мрачно” бъдеще.

И все пак критиците пропускат нещо важно: в Либия, европейците за първи път отговориха на призивите на Вашингтон да поемат повече отговорност за своята периферия. За разлика от Балканите през 90-те, сега те се включиха в решителни военни действия. Американците вече могат да се облегнат на задната седалка, защото европейците поеха много от рисковете и разходите на една, в крайна сметка успешна война. И това би трябвало да е повод за предпазлив оптимизъм за бъдещето на НАТО.

Либия е един скрит триумф
за американската дипломация

Една от постоянните цели на Вашингтон винаги е била да убеди своите съюзници да го разтоварят от военната тежест. В Либия САЩ най-сетне стори това, което заплашваше отдавна да направи: администрацията на Обама, която от самото начало с неохота се включи в кампанията, прехвърли повечето операции върху съюзниците, почти веднага след края на първоначалния етап на войната, който беше предвождан от САЩ.

Американската политика постигна желания ефект в Европа – стимулира ключовите съюзници. Френските и британските ВВС, заедно с други европейски съюзници, Канада и Близкия изток, извършиха повечето бомбардировки през първите седмици на шестмесечната война. В известен смисъл

Либия е антитеза на провала 
на Европа в Босна

Когато през 90-те избухна  кръвопролитието на Балканите висшите политици на континента приветстваха “Часът на Европа” и предричаха, че икономическата сила ще стане играч за сигурност. Важни европейски столици обаче не можаха да съберат политическа воля за използване на сила, и за техен срам се наложи САЩ да сложи край на гражданската война в Босна. В Либия европейските правителства действаха бързо и помогнаха на бунтовниците да спечелят войната. Те успяха да създадат ново разделение на труда за операциите на НАТО по границите на Европа, което трябва да бъде насърчавано и доразвивано.

Горното не означава, че в НАТО всичко е наред. Отказът на Германия да подкрепи мисията е тревожен. Липсата на решителност на европейската дипломация и военни действия в Либия, които би дало участието на най-голямата държава на континента, беше осезаема. Усети се и недостигът на пари. Ново разделение на труда в НАТО може да работи само, ако европейските правителства продължават да инвестират в своите армии. През последните няколко години те не са в състояние да направят това, намалявайки драстично бюджетите за отбрана.

Либийският конфликт не можа да обърне тази тенденция, тъй като капанът на фискалната криза кара все повече правителства да режат все по-дълбоко и все повече държавните разходи, включително за отбрана. Продължаване в същата посока ще направи невъзможно прилагането на стила, използван в Либия, за други операции в бъдеще.

Въпреки това има начини европейските правителства да избегнат подобен развой. От изхвърлянето на въоръжението от времето на Студената война до

съвместно купуване и 
използването на нови оръжия

осъществяването на съвместни учения, центрове за поддръжка и военни академии. Някои наченки вече се забелязват: французите и британците наскоро се съгласиха да си поделят разходите за изграждане и поддържане на ядрени оръжия, а в бъдеще планират заедно да купят ракети и безпилотни самолети. Все повече правителства вървят в тази посока. Холандците, белгийците и скандинавците действат по подобен начин от години.

Такива мерки не могат да компенсират съкращенията в бюджета, но те могат да смегчат удара, докато финансовата ситуация в Европа се подобри.
От своя страна, американските военни лидери трябва да се противопоставят на прекалено негативните прогнози за бъдещето на Алианса в САЩ. Успехът на американските усилия да се делегира отговорността за Европа, мина почти незабелязано в политическите кръгове във Вашингтон, където фокусът продължава да се слага върху европейските военни недостатъци. Това вреди на имиджа на НАТО в САЩ и може да има потенциално сериозни последствия. Американско-европейската отбранителни отношения могат да функционират само, ако американците продължават да гледат на Алианса като на полезен за собствената им сигурност.  Не бива да се разчита, че подобна визия е даденост, тъй като с течение на времето, политиците и военните в САЩ все по-малко се водят от опита от времето на Студената война и са все по-малко склонни да гледат на Европа като основен партньор. Неоснователното акцентиране върху недостатъчната военна мощ, само ускорява деевропеизацията на външната политика на САЩ.

За радост има сигнали, че Вашингтон се променя и новият секретар на отбраната, Леон Панета, похвали операцията на НАТО в Либия като пример за международно сътрудничество. Успехът в Триполи, заедно с поемането на по-голяма отговорност за сигурността по границите на Европа от страна на Лондон, Париж и други европейски столици, би трябвало да даде на американците повече причини за оптимизъм за бъдещето на Алианса.
 

* Томаш Валашек е директор по външната политика и отбраната в Центъра за европейска реформа