Може ли България да усвоява пари

6 май 2010 Off By Ивайло Калфин
Джо Байдън стана първият представител на Белия дом, говорил пред Европарламента след 25-годишно прекъсване. Снимка: ЕП

Джо Байдън стана първият представител на Белия дом, говорил пред Европарламента след 25-годишно прекъсване. Снимка: ЕП

Неблагополучията на България с еврофондовете през втората година от членството си бяха напомнени при одобряването на разходите на евроинституциите по Бюджет 2008. Слабостите в контрола и подозренията за злоупотреби довели до замразяването на плащанията и забавянето на оперативните програми залегнаха в заключенията.

Сметната палата ще провери и харченето на 525 млн. евро компенсации за АЕЦ „Козлодуй”.

Прогнозната сума на нередностите в България и Румъния се е увеличила със 152% при тенденция за намаляване в ЕС, се казва в годишния отчет за борбата с измамите. Нередностите при разходването на бюджета на ЕС са спаднали от 1024

млрд. на 783,2 млрд. през 2008 г.

Усвояването на фондовете може да се подобри значително, ако до лятото влязат в сила одобрените нови правила за достъпа до структурните фондове на ЕС. Те предвиждат увеличаване на авансовите плащания, ускоряване финансирането, удължаване времето за усвояване на средствата от Брюксел, както и финансиране от различни фондове на проекти от национална и европейска значимост.

С помощта на ЕС до 2013 г. всяко домакинство би трябвало да има достъп до скоростен интернет, а 75% oт абонатите на мобилните мрежи да ползват 3G до 2015 според новата програма зацифровизацията на ЕС 2015.eu.
 
След 25-годишно отсъствие Белият дом изпрати в парламента американския вицепрезидент Джоузеф Байдън с посланието, че ЕС и САЩ се нуждаят една от друга в променящия се и опасен свят. Байдън призова парламента да вдигне ембаргото за подновяване споразумението за размяна на данни на пътниците, пристигащи в САЩ и на финансовите транзакции чрез системата SWIFT, извършвани в ЕС. Парламентът постави условията си, сред които съдебен орган да следи за използването на данните, които да не могат да се съхраняват повече от 5 г., базата данни да се намира в Европа, а сведенията за американските транзакции да се предоставят на ЕС.
 
Съставът на европарламента ще се увеличи с 18 души от 12 страни, сред тях 1 българин, което се налага след влизането в сила на Лисабонския договор. До 2014 г. броят на евродепутатите ще е 754, а след това 751 (17 българи).

Сесия 5-6 май 2010 г., Брюксел.