Кой избра Юнкер?

Кой избра Юнкер?

27 юни 2014 Off By Ивайло Калфин
Снимка: nato.int

Снимка: nato.int

 Защо Юнкер? Кратият отговор е: Това беше искане на европейските партии.

За първи път чух идеята да се лансира от Мартин Шулц, още докато беше председател на групата на социалистите в ЕП.  По-късно самият той стана кандидат на социалистите. Целта е да се „очовечат” европейските избори. Да се даде възможност на избирателите да си кажат мнението по кандидата, но и по неговите приоритети като председател на Европейската комисия.

Това предложение е на ръба на Лисабонския договор, защото няма гаранции, че министър-председателите, които формират Европейския съвет ще се съгласят тази особено важна функция да им бъде отнета.

По различни причини това се случи. Някои, като Камерън, се съпротивляват до последно, но в крайна сметка Европейският съвет реши да се съобрази с предварителната договорка между европейските партии. Това ще гарантира и подкрепата на Европейския парламент.

Е, не стана Мартин Шулц, който наложи идеята, а кандидатът на ЕНП, избран трудно и с не особена охота от своята европейска партия Юнкер. Такова беше споразумението – който получи повече гласове на изборите, неговият кандидат заема първенство. Затова и европейските социалисти заявиха, че ще подкрепят Юнкер.

В цялата тази процедура

интересът на България се загуби

Доколкото някой вярва, че страната ни има реален капацитет да влияе върху избора на председател на ЕК. Ние подкрепихме партийните позиции на ЕНП и на ПЕС. А национаналните?  Те трябва да се формулират от премиера Орешарски, който участва пълноправно в заседанията на Европейския съвет.

Познавам Жан-Клод Юнкер, срещал съм се много пъти с него докато бях министър на външните работи. Той е спокоен, разбран, много добронамерен политик. Вниманието му обаче е насочено основно към макроикономическите и фискалните показатели. Дълги години той беше и председател на еврозоната.

От него очаквам да ускори процеса на вътрешна интеграция на страните от еврозоната, от което ние ще останем с много по-малко възможности да влияем върху европейските решения.

Това е първият риск за нас

Очаквам интересът му да бъде към затягане на механизмите на икономическо управление, тъй като отговорност на следващата Комисия ще бъде създаването на трайна следкризисна система за фискална координация. Къде е тук България? Ускореният растеж, който ни е остро необходим, предполага по-свободна фискална политика.

Ето го и вторият риск за България – да ни се наложат правила, които ще ограничават силно икономическия растеж и повишаването на доходите. Третият риск е свързан с опасността България да затвърди профила си от последните години да присъства, но да не участва видимо във вземането на европейски решения. Това е така, защото политиката на последните две правителства е защитна – пазят се нещо да не им се случи, вместо да преследват приоритети. Та сега, преди потвърждаването на Юнкер беше времето да поискаме от него ангажименти по българските приоритети. Дали това ще бъде регионалното сътрудничество, разширяването, енергетиката, Южен поток, миграцията или каквото и да било – стига да имаме някакъв приоритет.

Единственото ми успокоение е, че българската политика напоследък е изключително непрозрачна. Може пък и някой някъде да защитава гениални идеи и да се бори за български интереси без да го знаем. А дано!