Калфин за Дневник: Поведението ни трябва да отговаря на възможностите ни

След атентата на бургаското летище политици от левицата и десницата, както и анализатори определиха външната политика като небалансирана. Каква е вашата оценка?

Няма как да влезеш във водата и да не се намокриш. През последните години България не просто активизира позициите си по близкоизточния конфликт, но реши, че е фактор за неговото решаване. При това, особено след инцидента с флотилията, тръгнала към ивицата Газа преди две години, България взе страна по този конфликт, с което се отдели от общата и принципна позиция на ЕС.

Аз не споделям този подход, но не смятам и че атентатът в Бургас е пряко следствие от българската позиция. По-скоро ние си затваряме пътища за двустранно сътрудничество с арабските страни,независимо от политическите промени в много от тях.

Според вас струваше ли си България да организира и да домакинства на среща на сирийската опозиция и да гони сирийския посланик? Това е плюс или минус за външния министър Николай Младенов?

Отношението към сирийския посланик е част от съгласуваната позиция на ЕС. Домакинството на представители на сирийската опозиция би имало смисъл единствено, ако страната ни имаше инструментите за дългосрочно въздействие и то строго в рамките на европейската позиция. Това очевидно не е така. Още повече на фона на доста непоследователното ни отношение към режима в Сирия през последните две години, което премина от едната крайност в другата.

За съжаление или за радост, никой не ни обръща внимание точно по тези въпроси. България не е фактор нито по отношение на близкоизточния конфликт, нито по отношение на политическите борби в арабските страни. Поведението ни трябва да отговаря на възможностите на страната.

Европейският съюз отказа на Израел да причисли „Хизбула“ към терористичните организации след атентата в Бургас. Николай Младенов също се въздържа да посочи „Хизбула“ като виновник за взрива. Възможно ли е това да се отрази на отношенията с Израел, въпреки официалните декларации, че покушението няма развали връзките му с България?

България не може да обвини никого за терористичния акт, преди да има доказателства за това. Това е принципна позиция и не може да се променя,за да харесаме на когото и да било.

Страната ни стана мишена на терористи и трябва с цялата си сила да отговори на това предизвикателство. Ние не трябва обаче да допускаме този терористичен акт да стане повод за агресия срещу когото и да било, без да има достатъчно доказателства за това кой стои зад него. Да не забравяме как атентатът в Сараево дръпна спусъка на Първата световна война. В Близкия изток има натрупано огромно напрежение.

 Добре ли се ориентира София в процесите след Арабската пролет?

България си намери ниша за действие, като прави паралел между политическите промени в арабските страни с промените в Източна Европа преди близо 25 години. Даже хукнахме да им даваме акъл да започнат с отварянето на досиетата на тайните служби. За мен това е тотално сбъркана теза. Понякога, когато няма какво смислено да кажеш по някой въпрос, по-добре е да си замълчиш.

Интервюта с бившите външни министри Надежда Нейнски и Соломон Паси по същите теми, можете да видите в в. „Дневник“