Калфин в Поглед: Да натиснем спирачката на омразата

Калфин в Поглед: Да натиснем спирачката на омразата

16 май 2014 Off By Ивайло Калфин

pogled.infoСпоред независими източници, Вие сте най-успешният български представител в Европейския Парламент. За съжаление обаче, обобщената представа на гражданите за родните евродепутати е по-скоро негативна. Хора с какви качества трябва да изберем, за да могат да са ефективни парламентаристи и българите да чувстват ползите от тяхната работа в ежедневието си?

В Европейския парламент влияние имат тези, които са в състояние да мобилизират доверието и подкрепата на своите колеги – в парламентарната група и извън нея. Един евродепутат има влияние, когато му поверят да ръководи работата по важни законодателни досиета. За това е необходима компетентност, комуникативност, умения да се намилрат решения от трудни ситуации, лоялност. Аз имах възможност да бъда основен докладчик по 9 законодателни акта и ги доведох до успешен край.
Безспорно най-отговорната работа бяха преговорите по европейския бюджет до 2020 г., където с един германски колега от Европейската народна партия координирахме преговорите по близо 70 регламента, които определят политиките на ЕС през следващите години. Не само се справихме успешно, но успяхме да защитим и най-важните приоритети на ЕП. За мен беше висока отговорност и решението на колегите ми в групата да ми поверят ръководството на работата на депутатите-социалисти в Комисията по бюджети.

Когато говорим обаче за защита на българската позиция, това не е достатъчно. Необходимо е българското правителство да има ясни цели, които да се отстояват в ЕП и в Съвета. Да знаят и депутатите какво искаме, а не да налучкват какво би полезно за България.

Разочарованието от ЕС в последните години нараства. Защо вече 7 години след приемането на страната ни в Съюза, българските политици не успяват да покажат достатъчно убедителено на гражданите възможностите, които предлага членството в ЕС и начините те да се използват по-пълноценно?

Защото ползите от членството в ЕС достигат до малко българи. От много години у нас се налага модел, който стимулира основно големите собственици. Казваха, че това е необходимо, за да се натрупа капитал, който да издърпа икономиката. Натрупаха се неравенства. Култура, която дава приоритет на тези, които са близко до силните на деня и до публичните средства. С членството в ЕС този модел се задълбочи. Огромните европейски средства се концентрираха в малко получатели, които станаха още по-богати, докато бедността се увеличи. Всъщност от членството в ЕС облага имат освен богатите, и повече българи, но на лично равнище – тези, които заминаха да работят или учат в Европа го знаят. Не можахме да извлечем ползи за цялото общество. Това обаче е обратимо. Сега се решава по какви правила ще се ползват европейските пари през следващите 7 години. Дано само лобито на силните не надделее. Поне досега не съм чул целта да се покрепят малките и средни, тези, които произвеждат и тези, които създават работни места.
 
Българските представители в Брюксел понякога поставят партийния интерес над националния и използват Европейския парламент за разчистване на политически сметки. За да се преодолее това, Вие предлагате бъдещите ни евродепутати да се договорят за основните приоритети на България и след това да ги отстояват в Парламента. Как АБВ ще съдейства за постигането на консенсус по най-важните за страната ни въпроси?

Най-лесно ще бъде, ако политическите сили в България си поставят ясни цели – например борбата с бедността и повишаване на доходите, участие в еврозоната, развитие на инфраструктурни проекти през България и т.н. Тогава тези цели ще се защитават консенсусно и в ЕП. За това се създаде АБВ – за да катализираме тези процеси. Но съгласие може да има и по отделни теми – например защита на тютюнопроизводителите, ядрена енергетика, равни права на труд на българските граждани в ЕС – минимална работна заплата, осигуравки и условия на труд и живот. За това се договорихме и с КНСБ, като ще предложим българските евродепутати да се обвържат с подобно съжгласие още в началото на новия мандат.
 
Вие алармирахте, че в някои среди в ЕС се работи активно за по-голяма интеграция на страните в еврозоната и дори за създаване нa собствени институции за тях, включително на парламент, комисия и съвет. Това на практика ще изключи София от участие във взимането на решения по ключови въпроси. Какво трябва да направи българската дипломация, за да не бъде изтласкана страната ни в периферията на Съюза?
 
Преди всичко България трябва да е наясно какво иска. Целим ли членство в еврозоната? Кога ще бъде датата? Какво ще направим за повишаване на конкурентоспособността на икономиката дотогава? Участваме ли и как в механизми като банковия съюз?

Според мен България трябва да се стреами да участва във всички интеграционни форми. Да, затова са нужни усилия, но и получаваме шанс да влияем върху най-важните решения. След като знаем какво целим, българската дипломация ще предложи механизми да го постигнем. Тези въпроси обаче са достатъчно сериозни и не тряБва да допускаме разделение и по тях. Време е за съгласие и национална мобилизация.
 
Една от причините за спадащото одобрение на ЕС е недостатъчната демократичност и прозрачност на европейските институции – често решенията се взимат задкулисно, с тайни договорки. Мислите ли, че социалните мрежи могат да засилят ролята на гражданите в правенето на европейските политики? Като най-активния български евродепутат във фейсбук и туитър, как оценявате диалогa с избирателите в социалните мрежи и в каква степен решенията на евродепутатите се влияят от мненията, изразени чрез тях?
 
За хората, които ползват социалните мрежи, е по-лесно да се срещнат с евродепутат през интернет, отколкото на живо. За 5 години съм общувал с над 10 000 души през интернет – питали са ме, давал съм отговори, информация, мнения, правил съм чатове, видеоконференции. Трудно бих постигнал това само при лични срещи. Вярно е, че и само социалните мрежи не са достатъчни. Много хора въобще не ги ползват. Те са един инструменте за комуникация.
 
Тревожно е, че популистките и ксенофобските партии в някои държави-членки на ЕС, включително и България, набират популярност. Kак про-европейските партии като ПЕС биха могли да се противопоставят на тези тенденции?
 
Популистите са хора на лесните решения. Те обаче не са задължително най.добрите. Те влияят върху съзнанието, защото пренасят вината извън обществото, към външен фактор. По-трудното е обществото да потърси промяната в себе си.

ПЕС се опира на добавената стойност на Европа. Ако се затворим в националние граници, европейските граждани не печелят нито по-добра перспектива, нито повече възможности. Напротив – ЕС дава перспектива и възможности, които не съществуват на национално равнище. ПЕС е дълбоко про-европейска партия. Ние сме убедени, че Европа печели от сътрудничество и солидарност и че най-лошите моменти от историята й са онези, в които европейските страни са враждували помежду си.
 
В няколко държави от ЕС популистите трупат предизборни дивиденти на гърба на български и румънски граждани като се опитват да ограничат техните права и достъпа им до социалните системи. Вие много активно използвахте положението си на евродепутат, за да се противопоставите на дискриминацията на наши сънародници. Ако Ви преизберат, какви мерки ще предприемете в Праламента или с помощта на други институции, за да може българите да не бъдат третирани като втора категория?
 
Британското правителство тази седмица призна, че истерията около отварянето на пазара на труда за българи и румънци, е била пресилена. Дълго аргументирахме, че точно така ще се случи, че българите в Европа работят или учат. Те допринасят за просперитета на държавите, в които са емигрирали – плащат данъци и университетски такси и създават добавена стойност там, а не у нас. Емиграцията е проблем за нас, не за другите страни. С тези аргументи съм защитавал правата на българските студенти и работници във Великобритания, в Герания, на ромите във Франция. Свободното движение е неразделна част от европейската интеграция. То е мощен стимул за икономиките на приемащите страни. Затова българските граждани заслужават пълна защита на трудовите права – на минимална работна заплата, осигуровки, достъп до социални услуги, преносимост на социалните права.  Европейското законодателство дава достатъчно гаранции – то трябва да се прилага. Необходимо е да се направи повече, така че правилата да не се заобикалят. Разбира се, мобилността не бива да върви с с опити за злоупотреба със социалните системи. Те все още са национални в Европа.
 
Как успяхме в България да изкривим дискусията за кризата в Украйна и да я превърнем в абсурдното противопоставяне на “русофили” и “русофоби”? Някои дори поставиха въпроса за избор между Европейския и Евразийския Съюз. Какво трябва да направят политиците в тази ситуация, за да може българският парламент най-после да изработи национална позиция по кризата и правителството да я отстоява?
 
Парламентарните партии са в огромен дълг към гражданите. Украинският конфликт, който е свързан с висок риск за България трябваше да подейства като катализатор на единството. Страната ни трябваше да се консолидира, за да се запази и да защити ясно формулиран национален интерес. Вместо това политиците направиха един външен конфликт вътрешен.  Някои патрии се хранят от противопоставяне. Те не предлагат перспектива, те гарантират омпаза и непрекъснато търсене на врага. Отговорност на политиците е да обединяват нацията, а не да я разделят. Това е причината за създаването на АБВ, осъзнаването на този дълг. Стана удобно да си шампион по оплюване и омраза, за да просперираш в партиите. Това трябва да спре и избирателите са тези, които могат да натиснат спирачката. Как? Като не толерират партиите, подхранващи омразата и страха и насърчават онези, които дават перспектива и национално съгласие.
 
VoteWatch (на базата на проучване на Алфа Рисърч) прогнозира, че АБВ ще има 2 евродепутати. Други са по-песимистични. Как отговаряте на твърденията, че няма да вземете достатъчно гласове, за да вкарате човек в Европарламента, но ще вземете толкова, колкото да не достигнат на БСП за убедителна победа над десницата?
 
Какъв е залогът на тези избори? Какво ще се промени, ако БСП или ГЕРБ имат по един евродепутат повече? Нищо! Атаката срещу нас е защото АБВ се противопоставя на статуквото. Ние казваме неудобни истини. Настояваме обещанията да се изпълняват. Да се намаляват неравенствата в България. Близката ни история е свителство, че управлението на различни партии има един общ знаменател – увеличаване на пропастта между богати и бедни? Разликата между леви и десни козметична ли е?

Защо на европейските избори не се обсъждат европейските теми? Защо никой не поставя въпроси като еврото, банковия съюз, икономическото управление, общата миграционна политика, данъка върху сделките на финансовите пазари… Защо ГЕРБ няма нито един формулиран ангажимент за техните евродепутати? Защо за ръководството на БСП, изведнъж АБВ се превърна в по-голям враг от ГЕРБ? Защо партийните листи се водят от кандидати, които нямат никаво намерение да работят 5 г. в ЕП? Смисълът на този вот не е да сведем избора на хората между БСП и ГЕРБ. Смисълът  да се обърнем към тези, които все по-малко вярват на политиците заради тяхната конюнктурност, надменност, безотговорност. Към тези, които искат България да се възползва от възможностите, които ? дава членството в ЕС.
 
Вие казвате, че АБВ се рестартира, за да сложи край на властовия модел, крепен от ГЕРБ и БСП, и принадлежащите на този модел вредни политико-икономически и финансово-медийни симбиози. Критици на движението обаче напомнят, че този порочен властови модел се изграждаше през годините на прехода, когато някои от сегашните лидери на АБВ бяха на ключови постове в БСП и в държавата и те също носят отговорност за него. Защо сте убедени, че избирателите ще припознаят и подкрепят АБВ като сериозната алтернатива на статуквото?
 
В политиката и в живота има дно ценно качество – почтеността. Политиката е сфера, в която трябва да служиш на обществото, да решаваш, а не да създаваш проблеми. Създатели на АБВ сме хора, свързани с БСП – бивш президент, кметове, депутати, хора от партийното ръководство. Не се борим за власт -имали сме я. Борим се за политики. Неизбежните компромиси преминаха допустимата граница. Не приемаме фактическто предаване на властта на малкия калиционен партньор. Не приемаме  човек като Делян Пеевски да стане един от символите на управлението на БСП, не приемаме назначаването на бизнес съдружници в правителството. Не приемаме да се гоовори за справедливост, а същевременно да се увеличават социалните неравенства и малко хора да богатеят на гърба на обществото. За нас социалните идеи не са само фрази, а кауза. Да, ние сме свързани с прехода и носим своята отговорност. Точно затова не можем да мълчим и да служим за параван.

Конфликтът ни не е с членовете на БСП, а с надменното, неморално и непочтено поведение на членове на ръководството, които държат цялата партия в залог на своите интереси. Хубавото е, че в АБВ намериха мястото си уважавани и почтени хора, които не са били в партийните върхушки, както и млади хора, които не са се занимавали с политика. Амбицията ни не е да създадем поредната партия, а да бием камбаната, докато не се промени начина на правене на политика в България. Плащаме своята цена за това, но сме убедени, че тази кауза ще успее.
Интервю на Десислава Загорчева,
pogled.info