Калфин: Европа ще дава пари за мозък, а не за тухли

29 март 2010 Off By Ивайло Калфин

Евродепутатът Ивайло Калфин (С&Д-КЗБ), който е зам.-председател на Комисията по бюджети в ЕП и зам.-член в комисиите по бюджетен контрол и по промишленост, изследвания и енергетика – започна с това, че европейските политики биха могли да подпомогнат държавата, но не и да решат националните проблеми или да заместят националните, правителствени решения.
Калфин, който е бивш български външен министър и сега ръководи Делегацията на българските социалисти в ЕП, каза: “Там, където националните политики съвпадат с европейските цели, бизнесът получава достъп до еврофинансиране. ЕС може да помогне, но не може да замести националната политика”.
Според Калфин България отдавна гледа на ЕС като на донор. “Логиката не е да се субсидира една по-слаба икономика, а икономиките – и регионите – да се доближат до средното европейско равнище”, каза още той.
С присъединяването на България и Румъния, а и на 10-е държави преди нас, субсидиите за Португалия и Испания силно намаляха. При следващо разширяване средствата ще спрат и за България, предупреди Калфин, който каза, че европейската помощ винаги има само временен характер.
“Страните-членки вече много внимават за всеки изхарчен лев”, каза Калфин по отношение на страните-донори, които се интересуват дали има злоупотреби, има ли ефект от средствата, които дават. Евродепутатът препоръча да възприемаме европейските фондове като временна възможност да оправим инфраструктурата си – средства, които един ден ще спрат. “Без да желая да чертая черни сценарии, на мен ми се струва, че този ден не е твърде далеч в бъдещето”, предупреди социалистът.
143 млрд. евро е бюджетът на ЕС за 2010 г., посочи още той. Сумата по думите му изглежда огромна, но всъщност представлява само 1% от икономиките на страните. В България пък около 40% от икономиката минава през бюджета и се преразпределя. По думите на българския евродепутат тези средства трябва да се използват максимално ефективно, при положение, че има национална политика, която да ги засили – или както се нарича – “синергия” между европейското и националното финансиране.
Ивайло Калфин: “Европа ще дава пари за мозък, а не за тухли” – така коментира Стратегията “ЕС 2020” ексвъншният министър и изрази опасения, че България участва сравнително малко в приоритетните политики на Европа за следващото десетилетие в сфери като иновации, технологии, образование. Зависи от държавната политика и от ориентацията на фирмите доколко ще се впишем в приоритетите на ЕС за следващите години, обобщи Калфин, според когото националната политика трябва да подкрепя областите, които са приоритетни за ЕС, в противен случай ще се получи отдалечаване на България от ЕС.Ексвъншният министър се спря и на проблемите в Гърция. “Основният проблем на Гърция е, че от години тази страна води грешни статистики – задълженията и пасивите се изкарват извън баланса на държавата”, каза Калфин. Рано или късно сметката за това се плаща. В резултат Европейският съвет взе решение да има много по-строг контрол върху провеждането на националните политики. “В момента примерно ЕВРОСТАТ дава единна методология, но не може да здължи страните-членки да я ползват, включително България”, обясни той.
Проблемът в България не е като гръцкия – проблемът не е с разходите, а на приходите, със събираемостта на приходите, коментира Ивайло Калфин, според когото няма смисъл “да се плашим” с гръцки сценарий. Официално за месец януари 2010 г. има 36% по-малко приходи, също така около 40 на сто са спаднали приходите от ДДС, каза евродепутатът. Най-мрачната прогноза според него е МВФ да ни наложи ограничения, които ние сами принципно бихме могли да си наложим.
Ето неговото обяснение по случая със забавените плащания за бизнеса:
“Евростат” ни казва – изпълнената дейност на вас ви се брои като направен разход, а ние го водим на касова основа, в смисъл – платили ли сме или не, и така си правим статистиката. Затова в края на миналата година се получи това, че правителството спря да плаща на бизнеса, за да постига целта, която само ние си поставихме в ЕС: да имаме нулев бюджетен дефицит. По критериите на “Евростат” ние имаме много по-висок дефицит от тези 1.8%. Тези плащания се преместиха за тази година и затрудниха изключително много бизнеса. За да не се случват подобни неща, съществува идея Европейската статистическа служба да има доста по-голяма роля в страните-членки, включително с правене на проверки, а поводът за това е Гърция, обобщи Ивайло Калфин.
Интернет портал www.europe.bg

Пълно обобщение на дискусията с участието на евродепутатите Илиана Иванова, Ивайло Калфин и Слави Бинев на:
http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=248&id=28235