Какво може да направи футболът за еврото

Какво може да направи футболът за еврото

29 юни 2012 Off By Ивайло Калфин

Какъв ще е резултатът тази вечер? От кампанията на Европейския съвет, която популяризира разпределението на гласовете между страните членки. Снимка: Съвет на ЕСДвадесетата антикризисна среща на върха в ЕС завърши като предишните 19 – с гръмки декларации за „пробив”, „решителен обрат” и „успех”. А европейските лидери си насрочиха още две – през октомври и декември, за да довършат работата, останала им от двайстото издание.

Какво се случи?

Събрани в навечерието на полуфинала на Европейското по футбол, лидерите разделиха на две юбилейното си 20-о събиране от 2008 г., когато започна финансовата и икономическа криза в ЕС. Първата беше в очакване на мача, а втората – мина под знака на неговия резултат – победата на Италия над Германия. Мадрид и Рим блокираха приемането на пакта за растеж – политическа декларация, с която се пренасочват вече съществуващи средства към мерки за стимулиране на икономическата активност, с настояването да получат по-лесен достъп до европейския спасителен фонд.

Във втората част от срещата, с подкрепата на Франция, те успяха в това си начинание, но срещу определени условия и то не веднага. Испания, която поиска вече помощ от еврозоната за банковия си сектор, ще може да купува дълг на пазарите директно, без да се нуждае от одобрението на останалите в еврозоната.  Това ще й позволи маневреност, ползвайки се от финансовия гръб на европейския спасителен фонд, където може да разчита на гаранции до 100 млрд. Това вероятно ще направи испанския дълг по-привлекателен за инвеститорите и цената му ще падне от сегашните „непоносими” нива.

Възможността за директно заемане на пари от спасителния фонд, без да е необходимо всеки транш да минава през инспекция от „тройките” на Еврокомисията, Европейската централна банка и МВФ, които на всеки три месеца да развяват „мръсните им ризи” пред целия свят и пред собствените им избиратели, е далеч по-приемлива за правителствата на задлъжнелите държави. Германия – най-голямата и най-силна икономика в ЕС, която има най-голям дял в спасителния план, не е доволна. Инспекциите на тройките служеха за потягане на дисциплината – най-уважаваното качество за германците и най-доброто оправдание за пред данъкоплатците. Отпадането на тройките, разбира се, не е благороден жест – изпадналите в трудности държави ще трябва да изпълняват определени бюджетни правила, написани от Европейската комисия.

На 9 юли ще станат ясни условията, при които Испания ще може да прелее средства към банките си, както и как ще изглежда „сделката”, постигната в ранните сутрешни часове след отпадането на Германия от финала на европейското. Мнозина я описват като поражение за германския канцлер Ангела Меркел, която преди първия съдийски сигнал, потвърди, че не желае облекчаване на достъпа до европейския спасителен фонд.

Сделката изглежда добра за Мадрид и за Рим (трета и четвърта икономика в еврозоната), който засега нямало да се възползва от нея, но искал да даде знак, че е недоволен от статуквото. Но едва ли ще стане толкова лесно и бързо.  По всяка вероятност тя ще бъде обвързана със създаването на общия надзор върху банките в еврозоната, който вероятно ще бъде поверен на ЕЦБ. Законодателството за неговото формиране ще бъде прието най-рано в края на годината.

Как ще изглежда Европа след 10 години?

Надзорът върху банките е част от банковия съюз, на който лидерите на ЕС се съгласиха на среща №19. Той ще бъде задължителен за страните от еврозоната, и отворен за останалите, но вероятността банките извън еврото да останат при различни стандарти за работа и контрол, е незначителен. Контролът върху финансовият сектор на европейско ниво би намалил разходите от фалити на банки, особено в еврозоната Надзорът на банките е икономически възможен, само ако се разпростира върху всички финансови институции в съюза. Според плана на президента на Съвета Херман ван Ромпой, който беше натоварен с изготвянето на визията за бъдещето на Съюза, общия надзор върви заедно с единна защита за депозитите и със създаването на гаранционен фонд от банките, от който да се черпи при евентуални фалити. Сега тези схеми са национални, а ЕС само поставя минималния прах от 100 000 евро. Европейският пояс за депозитите и гаранционният фонд трябва да се контролират от общ орган за удоволетворяване на исканията и подплатена с достъп до кредитните гаранции на Европейския финансов механизъм – постоянният спасителен фонд на ЕС.

Ромпой предвижда банковият съюз да бъде елемент от бъдещия фискален съюз, който ще се отнася до страните от еврозоната и ще се управлява от общо финансово министерство. От там ще идват нареждания към страните членки как да правят националните си бюджети, така че да се вместват в параметри за допустимия държавен дълг, които ще се определят от страните членки. Онези, които не могат да се вместят, ще трябва да искат предварително одобрение, за да ги нарушат. В момента 22 от 27-те държави-членки имат по-високи дефицити от действащия по силата на Маастрихтския договор лимит от 3% от БВП.

Подробностите около функционирането на бъдещия са неясни и лидерите не успяха да постигнат почти никакво съгласие по него, както и по предложения от ван Ромпой политически съюз, който според неговия замисъл трябва да легитимира на европейско ниво работата на новите механизми.

През октомври повече плътност ще придобие и четвъртото предложение на председателя на съвета за създаване на икономически съюз, който ще изисква повече координация и общо вземане на решения по икономически и търговски въпроси.

Това, което остава черно на бяло от юбилейния, двадесети кризисен Европейски съвет, не е чак толкова много. След отпадането на блокадата на Италия и Испания, беше одобрен Пакт за растеж, подплатен със 120 млрд. евро.

Какво включват €120-те милиарда?

Увеличаване с 10 млрд. евро на капитала на Европейската инвестиционна банка, който ще й позволи да заеме допълнително до 60 млрд. предимно за развитие на инфраструктура и за средния бизнес. Оставащите 60 млрд. евро от структурните 2013 г. ще бъдат пренасочени към програми за борба с безработицата и за дребния и средния бизнес. ЕС ще емитира 240 млн. евро в проектни облигации за инфраструктурни проекти от европейско значение, чрез които се надява да привлече до 4,6 млрд. от частни инвеститори.

Така, че в плана за растеж няма свежи пари, а се оптимизира разходването на вече налични средства. Освен това страните членки се заричат да работят за усъвършенстването на общия пазар, промотирането на търговията и на иновациите и за борба с безработицата.

След 30-годишни преговори, беше постигнато съгласие за издаването на европейски патент,

Новата организация ще позволи защитата на патентите „на едно гише”, вместо това да се прави във всяка страна по отделно. По този начин цената за регистрация на патентите ще падне под тази в САЩ и европейските открития ще станат по-конкурентни, от което пък се очаква силен стимул за конкурентоспособността на европейската икономика и оттам бързо възстановяване от кризата. Последните две години преговорите бяха основно върху това къде да е седалището патентното ведомство. Решението е типично европейско – патентният съд ще има поделения в трите града, които се конкурираха за него: Париж, Лондон и Мюнхен. Вижте повечеТУК

Както пише в репортажа си от срещата германското списание Шпигел онлайн: „Срещата приключи в 4,20 ч сутринта в петък. Десет минути по-късно, ван Ромпой и президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обявиха на пресконференция, че е направен пробив. В 5 сутринта, Монти (италианският премиер, б.а.), победителят на нощта, се появи на входа на сградата на Съвета. Той даде пресконференция, вървейки към колата си и обяви, че ще пътува в неделя за Киев за финала на Европейското първенство.”

За победителите и победените в тази футболната нощ, може би говори фактът, че най-дългата пресконференция след срещата даде френският президент Франсоа Оланд, докато в това време германския канцлер Ангела Меркел бързаше за Берлин, където я очакваше сблюсък с Бундестага. Но тя ще се върне и едва ли някой си прави илюзии за това. (ЙД