Европейският бюджет: губещи и печеливши

31 октомври 2012 Off By Ивайло Калфин

от Euactiv.fr

15

Снимка: Европейски парламент

Най-накрая числа… Повече от година, европейците дискутират бъдещия си дългосрочен бюджет, но без конкретни числа. Три седмици преди срещата на върха, където лидерите трябва да решат какви да са приходите и разходите им за 2014-2020 г., кипърското председателство на ЕС постави картите на масата.

И тъй като Европа е в криза, текстът от петдесет страници препоръчва намаляване на плащанията от най-малко 50 милиарда евро спрямо 1,033 трилиона, предложени от Комисията, и считани за минимум от Европейския парламент.

Според кипърците “неизбежно е общите разходи, предложени от Комисията, включително всички бюджетните и извънбюджетните разходи, да бъдат намалени”. Накратко, Съветът предлага да се премине към дългосрочен бюджет от 1,02% от брутния национален доход (БНД) на ЕС срещу 1,08%, поискани от Комисията, или 983 милиарда евро като ангажименти за плащания.

Като цяло, насоките, предложени от изпълнителния орган на ЕС се запазват. “Това е сериозно предложение. Германците предложиха 1%, а завършихме на 1,01%”, казва финансовият специалист Никола Жан Бреон.

Текстът на кипърското председателство включва проекта за ядрен синтез ИТЕР и европейската програма за наземен мониторинг GMES в многогодишния бюджет. Предлага се и таванът за цялостното им финансиране да не надвишава 14 милиарда евро. Европейската комисия предвиждаше тези разходи да са извън бюджета, но страните нетни донори отказаха.

Собствените приходи не са пипнати. Данък върху финансовите операции, ДДС… Кипър оставя всички възможности, позволяващи на ЕС да намери нови средства, за да пълни своя бюджет. Но без да се взема отношение. Парламент предупреди, че компромис по приходите е необходимо условие, за да даде своето съгласие.

ЕС е разделен на три

Жестът на председателството, което се осмели да предложи числа, съвсем не е очевиден. Досега държавите бяха или доста умерени или пък твърде объркани.

Формално, ЕС е разделен на три групи страни. Англичаните, подкрепени от Холандия, Австрия, Финландия и Швеция изглежда да искат намаляване на многогодишния бюджет на ЕС поне със 100 милиарда евро. Говори се за различни суми. Британски министър през септември дори се спомена намаление от 200 милиарда евро.

От своя страна, германците не са представили официална позиция. Но това лято, зад кулисите, те решиха да настояват за бюджет от 1% от БНД. Никола Саркози искаше допълнително да намали драстично участието на Франция, но новата администрация не конкретизира това намерение.

“Франция не коментира, защото тя не иска да я пришиват към страните, искащи по-малко от 1%, защото това би повлякло намаления в общата селскостопанска политика (ОСП) “, казва Бреон. Но неофициално, някои дипломати признават, че единия процент, поддържан от Германия, е “приемлив”.

Накрая, страните от Източна Европа, водени от Полша, отказват всякакво орязване на бюджета за сближаване и намаляване спрямо предложенията на Комисията.

“Развитието на този бюджет не е грандиозно, но все още е значимо. Свързано е с инерционни държави, които не искат да се откажат от някои от привилегиите си, дори ако вече не им вършат работа”, казва Никола Жан Бреон.

Подробностите:

Общата селскостопанска политика

Първоначалното предложение предвиждаше европейското селско стопанство да се запази на почти същото ниво. Натискът за промени от началото на преговорите обаче е съществен. Страни като Великобритания и Швеция искат тези средства да се пренасочат към политиката за научни изследвания и иновации.

Кипърското председателство предлага общ бюджет от 378 млрд. евро за период от седем години, в това число 277 млрд. за директни плащания (безвъзмездни средства по първи стълб на ОСП) и 90.8 за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР, 2-ри стълб). Останалите 10 милиарда ще финансират общата политика в областта на рибарството и програмата LIFE срещу изменението на климата.

През юли 2011 г. Комисията предложи 371 милиарда, съответно 281 и 89,9 милиарда евро за двата основни елемента от разходите.

Изпълнителният орган на ЕС планира известна свобода на действиев случай на селскостопанската криза. Комисията предложи да се създаде фонд от 3,5 милиарда евро. Документът на Съвета намалява тази сума до 1.5 милиарда.

От техническа гледна точка, все още нищо не е решено. Определянето на таван за директните плащания, както и на нивото на “позеленяване” на ОСП, все още не са официално фиксирани.

Комисар Чолош иска 30% от директните плащания за земеделските производители да са обвързани с екологични мерки. Страните са готови да приемат този принцип, но искат по-ясна дефинираност и възможност да ги прилагат гъвкаво.

Напоследък в Брюксел се заговори и за намаляване на преките плащания. Това вече официално е предложено в документа на Съвета.

За да  компенсира този спад и да маневрира между различните гледни точки на държавите за подкрепа на селскостопанското производство, кипърското председателство предлага по-голяма гъвкавост между отделните стълбове на ОСП. Страните членки ще могат да прехвърлят пари между двата стълба, при определени условия и в определени граници.

Регионална политика и финансиране на основна инфраструктура

Това е тема, в която кристализират най-дълбоко различията между Изтока и Запада, Севера и Юга. Кипърското председателство се опитва да намери среден път, отразяващ интересите на държавите, които подкрепят съкращенията и на приятелите на политиката на сближаване (Полша, Унгария, балтийските държави, Испания, Португалия …)

В сравнение с предложението на Комисията, регионалните фондове намаляват от 13 милиарда евро, което ще сведе кохезионната политика до 326 милиарда. Остава да се определи как ще се разпредели тази сума между регионите с различна степен на благосъстояние.

Но председателството запазва въвеждането на “региони в преход”, които ще позволят на регионите с БВП между 75% и 90% от БВП на глава от населението да получават финансова подкрепа от Брюксел.

Франция е предпазлива, тъй като десетте й региона ще бъдат засегнати. Никозия обаче отхвърля опцията “градска бонус”, която би позволила на градове с над 250 000 жители да получават повече от средствата на ЕС.

“Териториалното сътрудничество”, чрез което се поддържа голяма част от трансграничните проекти, ще възлиза на 8,9 милиарда евро, вместо 12 милиарда евро, първоначално предложени от Комисията.

Най-големите съкращения засягат специалния фонд, чрез който Комисията искаше, включително чрез проектни облигации, да финансира големи проекти от трансевропейската транспортна, енергийна и интернет инфраструктура. 50-те милиарда от “Свързване на Европа” ще бъдат намалени на 36 млрд. евро (включително 7 милиарда от Кохезионния фонд) и разпределени между транспорт (22 милиарда евро), енергетиката ( 7, млрд. евро) и телекомуникации (7 млрд.).

Предвижда се и създаване на зависимост между спазването на фискална дисциплина (“макро-икономически условия”) и отпускането на европейски средства.

Но дискусиите продължават по сериозните различия, например дали неспазването на фискалните корекции трябва да води автоматично до прекратяване на европейската помощ, както и дали глобите, които ще се събират да покриват неуредени плащания или да се създаде фонд, чрез който да се използват за бъдещи проекти.

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията

Създаден през 2006 г., за да съдейства за преквалификация на работниците, фондът е силно засегнат от предложението на Кипър. В момента той разполага с 500 милиона евро годишно, но се планира да бъде сведен до 245 милиона годишно или 1,715 милиарда за седемгодишния период. Комисията предложи през юли 2011 г. за него да бъдат заделени 2.5 млрд. евро.

Хранителна помощ

На 24 октомври, комисарят по социалните въпроси предложи да се отпуснат 2,5 млрд. евро за хранителни помощи, без да се посочва източник на финансиране.

За държавите, нещата са ясни: не може да става дума за повече от 2 млрд. евро, и парите ще бъдат взети от Европейския социален фонд. Евродепутатите винаги са предупреждавали, че те биха се противопоставили на това.

Европейската администрация

Предложението на Съвета не посочва конкретна сума, но е сигурно, че европейските чиновници също ще трябва да затягат коланите. Съкращения на персонала и намаления на пенсиите ще бъдат направени. От няколко години страните членки призовават за намаляване на оперативните разходи на ЕС, които са все още сравнително малка част от бюджета: около 6%.

Статията е публикувана в www.euractiv.fr. Оригиналът под заглавие Chypre cr?e les conditions d’un accord budg?taire ?