Бюджетна сделка на ръба

30 юни 2013 Off By Ивайло Калфин

med_ac0935872251470b5a4933bc9d64831cСпоразумение в последната минута. Тези думи напоследък са се превърнали в синоним на резултата от европейските срещи на върха. Този път обаче сделката беше постигната не само в последната минута, но и на косъм. В края на миналата седмица Европейският парламент, Европейската комисия и правителствата на ЕС се договориха за многогодишния бюджет на блока въпреки заплахата споразумението да бъде блокирано от евродепутатите.

“Това е добра сделка за Европа”, обяви председателят на еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Ръководителят на Европейския парламент Мартин Шулц определи споразумението като “приемлив резултат”, но добави, че ще се бори, за да получи абсолютното мнозинство в парламента, което е необходимо, за да бъде окончателно приет бюджетът.

Повече гъвкавост

Тъй като сумата от 908 млрд. евро, договорена през февруари от държавите членки, не подлежеше на предоговаряне, спорните моменти бяха как да се похарчат парите, пише EUobserver. Евродепутатите, които първоначално не бяха съгласни с твърде малката според тях сума, искаха да се уверят, че всички пари ще бъдат използвани, защото 55 млрд. евро от сегашния многогодишен бюджет или не са изразходвани, или пък са отишли не по предназначение.

Със споразумението ще бъде въведена повече гъвкавост за използване на непохарчените за една година пари през следващата. Преди това бяха предвидени не повече от 24 млрд. евро за годишни трансфери с таван от 3 млрд. евро за първите три години. След това таванът трябваше да бъде вдигнат с 1 млрд. евро годишно, достигайки 8 млрд. за 2020 г. Последно обаче беше договорено да няма никакъв таван за първите три години и лимит от 7 млрд. евро през 2018 г., 9 млрд. през 2019 г. и 10 млрд. през 2020 г.

По думите на еврокомисаря по бюджета Януш Левандовски благодарение именно на тази гъвкавост в новото споразумение може да се използват напълно договорените 908 милиарда евро, пише EurActiv.
Депутатите успяха да гарантират и задължителна клауза за ревизия. Тя ще позволи на европарламента да направи преглед на разходите в средата на седемгодишния период. Парламентът също така си спечели обещание от Брюксел да обмисли как да направи бюджетния цикъл петгодишен, колкото е и мандатът на евроинституциите.

 
Рано е за оптимизъм

Сделката трябва да бъде одобрена единодушно от държавите членки и с абсолютно мнозинство от евродепутатите. Част от споразумението зависи и от съгласието на страните да покрият дупките в бюджета за 2013 г., което обещаха да направят най-късно до 9 юли. “Става въпрос за взаимно доверие”, настоя Шулц, като посочи, че ако правителствата не изпълнят обещанието си, а парламентът е гласувал за приемане на бюджетната рамка за 2014 – 2020 г., тогава работата по 72-те законодателни мерки, необходими за задействането на бюджета, незабавно ще бъде спряна.

Миналата седмица несъгласие с бюджета изрази Групата на социалистите и демократите, която е втората по големина в европарламента. “Като докладчик на Европейския парламент препоръчах на колегите си да не приемаме гласуване на дългосрочния бюджет по време на пленарната сесия в Страсбург идната (тази – бел.ред.) седмица. Това, което преговорният ни екип постигна, е недостатъчно”, заяви евродепутатът Ивайло Калфин, който е докладчик на парламента по темата.

По думите му отстъпките на държавите членки са незначителни. “Основното ми безпокойство е, че с този бюджет ЕС няма да може да финансира политиките си така, както са заявени от същите лидери, които сега се противопоставят на исканията на парламента”, допълни той. “Основното искане на парламента не е да се увеличава бюджетът, а да получим гаранции, че всички средства, които вече са заявени, ще бъдат изплатени от страните членки”, обясни той. На пленарното заседание на парламента тази седмица предстои да видим дали евродепутатите са останали доволни от договореното в Брюксел.

Скептично за младежката безработица

За малка победа в борбата с кризата беше обявено решението на европейските лидери да отделят 6 млрд. евро за борба срещу младежката безработица. “Инициативата за младежта” засяга регионите с най-голяма безработица сред младите. Около 100 милиона евро е бюджетът за стимулиране на младежката заетост, предвиден за България. Целта на инициативата е да гарантира, че на всички младежи на възраст до 25 години ще се осигури добро предложение за работа, за включване във форма на продължаващо образование, за обучение или провеждане на стаж в рамките на четири месеца след като са завършили образование или са останали безработни.

Предвидените 6 млрд. евро ще бъдат задействани през 2014 г. и 2015 г., а след това ще бъдат предоставени още 2 млрд. евро до ревизията на бюджета през 2017 г., обясни Януш Левандовски.

Икономисти обаче определиха схемата като упражнение по PR и дори самите лидери признаха, че от плана ще има слаб ефект, ако самите държави членки не предприемат действия, пише EurActiv. “Това са доста пари, но, разбира се, всеки трябва да разбере, че основната отговорност е в ръцете на правителствата и инструментите трябва да бъдат използвани или прилагани на национално ниво”, подчерта финландският премиер Юрки Катайнен. “Европейските решения може частично да помогнат, но това не е основното нещо”.

Германия, която като най-голяма икономика в ЕС поведе борбата срещу кризата, беше особено настойчива за плана за младежка заетост, опасявайки се, че може да бъде обвинена за всяко социално недоволство, свързано с безработицата, и то на фона на наближаващите през септември федерални избори. За да подчертае загрижеността си, германският канцлер Ангела Меркел ще бъде домакин на специална среща, посветена на безработицата, тази седмица. Повечето лидери на ЕС ще се съберат отново в Берлин, макар че никой не очаква значителни решения там, посочва Reuters.

в. Капитал дейли