Брюксел слага защита на парите за наука и иновации

Брюксел слага защита на парите за наука и иновации

30 ноември 2012 Off By Ивайло Калфин
Волфганг Бурчер (в центъра обяснява възможности за инвестиции в наука. Снимка: MVM Group

Волфганг Бурчер (в центъра обяснява възможности за инвестиции в наука. Снимка: MVM Group

Eвропейската комисия ще настоява парите от структурните фондове да не се харчат само за инфраструктура, но също и за наука и иновации. Да, това е по-трудно, отколкото да се правят магистрали, но е важно за България да инвестира в растежа и създаването на работни места.

За това предупреди Волфганг Бурчер, зам.-директор „Изследвания и иновации“ в Европейската комисия (ЕК). Той беше гост на дискусия за начините на финансиране на научни проекти от европейския бюджет 2014-2020 г., организирана от евродепутата Ивайло Калфин. Вижте видео

“Почти 60 милиарда в кохезинната политика са заделени за финансиране на изследвания и иновации. При тези оперативни програми ЕК ще гледа много внимателно как изследванията и иновациите, са залегнали в българските оперативни програми. Настояваме в новата кохезионна програма да не се харчи само за инфраструктура, за пътища, за магистрали и други елементи, които са важни, но ако искате да постигнете растеж и нови работни места, трябва също да инвестирате в изследвания и иновации с пари от структурните фондове.

Да, това може би е

по-трудно, отколкото да се строят магистрали,

защото кпацитетът за усвоаяване е много по-трудно да се постигне в тази сфера, но все пак е важно да се създават растеж и заетост. И затова Комисията ще проверява много внимателно дали наистина са отразени тези приоритети за изследвания и иновации и това може би е вашият шанс като заинтересовани”, каза зам-генералният директор в ЕК.

Бурчер представи възможностите за финансиране на науката, иновациите и изследванията и обърна внимание, че средствата за тях, за малките и средни предприятия и за зелена икономика ще имат специална защита, която няма да позволява на националните власти да ги харчат за друго.

Инвестициите в развитие на наука и иновации в България са ниски и това е сериозно предизвикателство, смята Бурчер. При средно за ЕС от 2% от брутния национален продукт, България отделя едва около 0,5% за наука. Друг проблем е слабият интерес на бизнеса в инвестициите за иновация. 

Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент за следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2014-2020 г. предупреди, че най-вероятно европейските разходи ще бъдат чувствително орязани, като

парите за растеж и изследвания ще бъдат сред най-силно засегнатите

Страните членки вече преговарят по проект за бюджет, в който специалната рамкова програма за наука и изследвания “Хоризонт 2020” е намалена от 80 на 70 млрд. евро.

“България трябва да си постави за цел да развива и науката и иновациите и една модерна икономика, която да промени страната до 2020 г. Това първо трябва да се постави като цел и да се търси с всички средства, включително национално съфинансиране и специално насочени политики” , добави Калфин.

На дискусията учени от БАН и от българските университети настояха да бъде създадена специална

оперативна програма за наука в България,

за да може да се направят целенасочени инвестиции в науката и в модернизирането на българската икономика.

Такова решение може да вземе правителството, а то дава противоречиви сигнали по въпроса – отначало всички бяха против, след това образователният министър поиска такава програма, сега и президентът говори в тази посока, но решение още няма, коментира Калфин.

В следващия 7-годишен бюджет Европейската комисия залага на иновациите за повишаване на конкурентоспособността на европейските фирми. В последните 15 години Европа сериозно изостава в надпреварата в областта на технологиите спрямо някои азиатски държави и на първо място Китай.

„Хоризонт 2020“ е целеви инструмент за финансиране на върхови постижения в областта на науката и новите технологии с бюджет 80 млрд.евро. От 2014 г. чрез него ще могат да се финансират проекти за иновации във всички сектори на икономиката. От програмата могат да ес възползват университети, институти, иновативни компании и малки и средни предприятия.

За финансиране по програмата обаче ще се конкурират проекти от всички държави и затова страните трябва да са създали предварително условия за развитие на наука на най-високо ниво. Този капацитет може да се бъде изграден със средства от структурните фондове. 

Представителите на академичната общност на дискусията предупредиха, че липсата на политика за развитие на науката означава, че българските учени няма да останат в страната.