Бавното бързане за АЕЦ Белене

7 април 2011 Off By Ивайло Калфин

Цял ден днес в Европейския парламент се водят усилени консултации по приемането на декларация за ядрената сигурност. Катастрофата във Фукушима се използва активно и от противниците на ядрената енергия, които настояват за мораториум върху строежа на нови централи и национални стратегии за ликвидиране на ядрената енергетика в средно и дългосрочна перспектива.

Точно в същото време в България се разрази огромен ядрен скандал, който разклати министерски столове. Министърът на икономиката шумно се оплака от шефа на НЕК за това, че е подписал ангажименти, без да е имал мандат и го уволни. Само няколко часа по-късно премиерът възстанови уволнения началник на НЕК и едва не уволни министъра. Така ролите на началник и уволнен служител можеха да се обърнат на 180 градуса.

Като странична щета силно пострада и министърът на външните работи, който неизвестно защо напоследък е решил да пълни общественото пространство с неприсъщи за него думи, с които очевидно иска да изрази силни емоции. Само че атаката към уволнения/възстановен директор на НЕК се обърна срещу него, което само доказа старото правило, че по-добре да не се бъркаш в чужда работа, особено когато не разбираш съвсем за какво става дума.

Какво предизвика премиерския гняв? Очевидно той брани човек, който му е много важен, за да доведе сделката за Белене докрай. Този човек се ползва със значително доверие и закрила от страна на самия министър-председател. Какво като постави министъра си в небрано лозе? Важното е министър-председателят да е щастлив. Обяснението, че получавал мандат от министъра на финансите е толкова нелепо, че ако е вярно, то той трябва да бъде уволнен за втори път незабавно, заедно с този, който му дава инструкции.

Министър Трайков не знае или не иска да знае, че премиерът вече е взел решение. И това решение е да се строи централата. Защо тогава се бави публичното му обявяване? – Заради цената.

Помислете сами. Предишното правителство подписа договор за изграждане на АЕЦ „Белене“ на цена 4.8 млрд. евро. Съществуваше договореност (до доставянето на оборудването) върху неговата стойност да се начислява увеличение, в размер на повишаването на цените на производител в Русия. Според руската статистика цените на производител в страната са се понижили слабо за периода септември-декември 2009 г., докато през 2010 г. са се увеличили с 16.7%.

Това означава поне две неща. Първото е, че заради забавеното решение на българската страна, до днес цената се е увеличила с около 800 млн. евро. Второто – че ако общата цена е 6.3 млрд.евро, както твърди руската страна, то като извадим натрупаните досега загуби от чакане и предварително договорената цена, надбавката е около 15%. Тази надбавка от около 700 млн. евро ще се дължи на руската страна.

А защо? Ако голяма част от цената на оборудването се плати сега, за каква надбавка може да става дума? На премиера изглежда му трябват аргументи, за да оправдае тази надбавка. Да видим къде ще ги намери.