Новогодишни размисли и пожелания
Последните часове на 2014 г. Равносметката е неизбежна. Отминаващата година беше трудна. Не бих искал да се повтаря. Като че ли дори не успяхме да оценим хубавите неща, потънали в грижи и нестабилност. Сигурно в живота на всеки от нас е имало положителни моменти и поводи за радост. Дано са повече хората, които могат да свържат 2014 с тези моменти. Само че имаше една голяма липса. Липса на стабилност, на спокойствие, на увереност в бъдещето, на съпричастност и чувство за общност. Май много станаха липсите. Двата вида избори може би бяха повод в България да царуват противопоставянето и политическата омраза. Двигателят на този негативизъм бяха политиците, онези, които могат да светят не със собствена светлина, а с отразена – които не създават, а рушат „противника“, атакуват го, живеят заради него. Кому е нужно това? Не и на българите. Те го показаха с вялото си участие в изборите и с експеримента в парламента да влязат осем политически групи. Някои политици така и не разбраха този знак. Не разбраха, че хората искат малко спокойствие, перспектива, способност на политиците да търсят съгласие, а не разделение, очакване, че все нещо в нашата България ще започне да се движи напред. Трудно ли е да го осигурим?