Ако държавата беше бизнес, да е фалирала при такова управление

Ако държавата беше бизнес, да е фалирала при такова управление

11 юли 2014 Off By Ивайло Калфин
Снимка: kalfin.eu

Снимка: kalfin.eu

 Хаосът, който създава изпълнителната власт в България, просто трябва да се прекрати. Кому е нужно продължаването на тази мъка, ако не на тези, които гледат за последно да забършат още някое договорче, обществена поръчка или назначение?

Вече ми е дори неудобно да следя вътрешните новини. Имам чувството, че държавата напълно се е зомбирала и не осъзнава какво става около нея. Имало е слаби правителства, имало е корумпирани правителства, имало е неадекватни хора в правителствата, но това, което е днес, никога не е било. Ето само няколко примера от последните дни.

Българският еврокомисар – очевидно е, че това правителство вече трудно има легитимно решение. То не направи консултации, не потърси консенсусна фигура, не се бори за ресор. Това ще даде основание на всяко подхвърлено сега име да бъде оттеглено и заменено от служебното правителство. Но по-лошо е другото – България за пореден път пропусна да бъде участник във важни преговори, където гласът й тежи, колкото и на другите страни. Дори да приемем безсмисления отказ от номинация, правителството можеше поне да изиграе играта – да представи съгласието си другите да разпределят постове без нас като отстъпка, да потърси ангажименти от новия председател на комисията и комисари. Това не стана и правителството за пореден път доказа, че е 

некадърно да играе европейската игра – 

то се затвърди като маргинален участник при правенето на европейска политика.

Работата на институциите – тук вече се достигат световни върхове. Да вземем ръководството на фонд „Земеделие“. Министърът подгони директора, директорът подгони министъра, Управителният съвет се саморазпусна, след като не можа да уволни директора, но на следващия ден възкръсна като феникс и го уволни. Последният пренесе спора в съда. Ако евентуално бъде възстановен, решенията на временното ръководство могат да бъдат уязвими. Още повече че новият директор, също и зам.-министър, не знаел, че е назначен, а и не искал да работи това. Така някакви лобита се скараха кой да вземе чуждите пари (на европейските данъкоплатци), които много вероятно ще си заминат обратно към бюджета на ЕС.

Или пък да вземем бюджета на НЗОК 

Нали заради него беше удължен животът на Народното събрание? После обаче премиерът каза, че е против актуализация. Защото няма откъде да вземе 350 милиона. Щял да чака предложение от Надзорния съвет. Ами Надзорният съвет именно поиска тази сума съвсем скоро. След новия призив на премиера обаче не си събра кворум. На Надзорния съвет му хареса как го правят в Народното събрание (то наистина и едното, и другото – все НС). Междувременно вече БСП не иска актуализация. Да се върнем към началото – защо тогава се проточи агонията на Народното събрание?

Веселбата се допълва и от разни нови играчи, като г-н Бареков например, който се разсърди, че не му давали да говори от трибуната на Народното събрание. Ами малко търпение – нека да го изберат първо. Но всъщност той е прав, защото т.нар. консултации по политическата криза и в парламента, и при президента бяха отворени за ББЦ и РБ, които все пак не са избрани в българския парламент.

Ако някой така си управлява бизнеса, отдавна да е фалирал.

Статията е публикувана във в. Сега