hed

1

Снимка: Европейска комисия

Европейският парламент ще даде в сряда на своя преговорен екип мандат за окончателно договаряне със страните членки на дългосрочния бюджет на ЕС до 2020 г.

Не, общите разходи на съюза не са затворена тема, макар че преди малко повече от месец европейските лидери се договориха за разпределението на харчовете през следващите седем години. Въпреки, че не може да промени сумите, Европейският парламент  може да се произнася по условията, по които се разходват те и е решен да го направи.

Даването на преговорни позиции е началото на този етап, който би трябвало да завърши с вот в парламента „за” или „против” сделката, постигната в началото на февруари. Някои казват, че товаще стане до лятато, а други – че ще се изчакат изборите в Германия през септември.

Кои са преговарящите:

Председателят на бюджетната комисия Ален Ламасур , двамата основни докладчици Ивайло Калфин и Раймер Бьоге, подкрепяни по темата за собствените приходи на ЕС от Жан-Люк Деан, ще представляват парламента. От името на страните членки зад масата ще седне Ирландското председателство на ЕС.

Какво получават те:

Европейските лидери се договориха за бюджет от 908 млрд. евро за следващите седем години в реални плащания или 960 млрд. в ангажименти – суми, които се доплащат при поискване.

Парламентарният отбор ще разполага с резолюция с 16 червени линии на парламента, по които те трябва да защитават важните за институцията приоритети и да постигнат промени в договореното вече от лидерите.

Основните преговорни позиции на парламента са:

Общите разходи на съюза са недостатъчни

за изпълнението на вече дадени обещания и за бързо излизане на ЕС от кризата. С тези пари ЕС няма да може да постигне целите на стратегията си Европа 2020 и договореният през миналата година Пакт за растеж и развитие, който трябваше да помогне за справянето с рекордната безработица и да завърти наново перката на икономиката. Депутатите смятат, че договореното от лидерите са само политическа препоръка, която тепърва трябва да се съгласува с тях.

Нови данни на статистическата агенция Евростат показват, че съюзът върви по-бавно от разчетите в борбата с бедността, като хората отвъд чертата на нищетата вместо да намаляват, през последните три години се увеличават и вече са 119,6 милиона. Забавяне има още в областта на заетостта, като за последните 8 години работещите са се увеличили само с 0,6% до 68,6% при цел от 75 на сто от хората в трудоспособна възраст. ЕС е далеч и от обещанията за отделяне на 3% от БВП за наука и иновации (2,03% в момента). Неизпълнени ще останат вероятно и ангажиментите за дял на възобновяемата енергия от 20% (сега 12,5%) и за незавършващите училище, които трябва да станат около 6%, а сега са 13,5.Ето защо парламентът смята, че бюджетната сделка не отговаря на приоритетите и целите на съюза и следователно е неприемлива.

Европейската комисия, която написа първия проект на бюджета заложи замразяване на разходите до 2020 г. на нивата на 2013 г. Последващото премиерско рязане ги сведе до 2006 г. Т.е. ЕС ще трябва без сериозно преструктуриране на разходите, да влезе в дрехите си от 2006 г., когато не само ги нямаше България и Румъния, но нямаше редица ангажименти в областта на екологията, на борбата с глада, на дипломацията, на енергетиката…

Да, европейските пари са често обект на злоупотреби и на неразумно харчене, но запазвайки структурата на бюджета без значими промени  – с най-голям дял на разходите за земеделие (36%) и за догонване (32%), където се регистрират най-често проблми с харчовете,  европейските лидери на практика залагат повторение на тези грешки. Европейският парламент иска следващият парламент и Европейска комисия, които ще бъдат избрани след европейските избори догодина, да могат да преразгледат разходите и да преначертаят приоритетите. Освен това бюджетът, договорен през февруари, е бюджет на кризата и налагащите се от нея икономии и няма да отговаря на потребностите, когато икономиката излезе от нея.

За разлика от националните бюджети, европейският не покрива всички сфери на публично харчене. Той е инвестиционен бюджет и се насочва към области, в които общото влагане на средства е по-ефективно от това, което може всяка страна да направи сама за себе си. По време на криза, привличането на национални ивестиции е по-трудно отвсякога и европейските фондове са основна, а понякога и единствена възможност за някои по-бедни държави да правят големи инвестиции. От друга страна, съживяването на икономиката, ще изисква съвсем различен размах на разходите, който настоящия дългосрочен бюджет няма да позволи.

Европарламентът иска бюджетът да бъде по-гъвкав

и непохарчените пари в по-лошо работещи програми да могат да се прехвърлят към по-успешните, а също и от една година в друга, за да може да се усвояват по-ефективно. Сега неизползваните средства се връщат на страните членки на пропорционален принцип и те си ги приспадат от вноските за следващата. Това счетоводно прехвърляне на пари от столиците към Брюксел и обратно си е чиста загуба за икономиката, защото ако не бяха тези операции, парите можеха да се използват конкретно за проекти.

Освен това забавянията на плащанията, които са обичайна практика през последните две години, вече се превръщат в сериозен проблем. Дупката от 16 млн. евро в бюджет 2012 в следващия вече ще е 18 млн. и тенденцията е само нагоре, тъй като разходите са под очакванията на Европейската комисия за идващи плащания. Преди да парафират бюджета за следващите 7 г. депутатите искат актуализиране на разходите за тази, за да гарантират плащанията по изпълнени европроекти.

Депутатите не са доволни и от структурата на бюджета

Тя почти без промяна повтаря настоящото разпределение на разходите. Освен, че е критикувано от мнозина като остаряло и консервативно, то не съответства и на изискването ЕС да се финансира от собствени средства. Уплахата от общи данъци и събирани на европейско ниво такси, държи здраво правителствата, но преговорният екип на парламента има поръчение да договори инициативи като Данъка върху финансовите операции или промените в начина на отчисляване на ДДС към европейския бюджет, да влязат в сила поне в началото на следващото десетилетие. Поне 40 на сто от постъпленията в бюджета трябва да се събират от ЕС при малко над 12 сега, се казва в една от преговорните позиции, които ще бъдат одобрени в сряда.

От разпределението на разходите също оставя да се желае повече. С близо две трети, заделени за земеделски субсидии и пари за догонване, той закрепва статуквото. Двете основни групи в Съвета – радетелите на субсидиите и привържениците на парите за догонване, успяха да си запазят позиции, а третата – на икономиите – да постигне орязване на всички разходи на нива, сякаш последните седем години не ги е имало. Големият губещ се оказаха политиките за иновации и развитие, за миграция и външни действия, чийто бюджети намаляват чувствително. Такова разпределение обрича европейската икономика на загуба на позиции в световен план. Дори да изплува от кризата и с цената на жертви ЕС вече няма да е равностоен играч на световната сцена. Докато Азия реинвестира 3,5% от БВП в изследвания и иновации, Европа си обещава не повече от 2 на сто.  Изтичането на мозъци заради по-привлекателни условия за правене на наука в други части на света е само един от проблемите, за които преговорният екип получава мандат да търси промени. Другият е че инвестиции в изследователска дейност са с много добра, макар и не с незабавна възвръщаемост. Всеки 100 милиона евро, вложени в инустриално и технологично развитие са в състояние да привлекат още 70 милиона.

 

ИНИЦИАТИВИ