100 пъти повече българи в чужди фирми у нас, отколкото чужденци в наши

30 септември 2013 Off By Ивайло Калфин
Снимка: Европейска комисия

Снимка: Европейска комисия

1273 работни места, свързани с технологиите, създава България в други европейски държави. Това става ясно от мащабно изследване на значението на сектора, работещ с патенти, търговски марки и дизайни в ЕС, озаглавено Силно зависещи от авторските права сектори: принос към икономическите резултати и заетостта в Европа.

По този показател страната ни е на последно място в ЕС. Чехия, която е приблизително с размерите на България създава 16 619 работни места в други европейски държави, а Унгария – 13 137. Първа в ЕС е Германия, чиито компании дават работа на 1,5 милиона чужденци в останалите 27 европейски членки. Следват Франция с 784 237 и Холандия – 612 804.

Затова пък българите, работещи за чужди компании у нас са над 100 пъти повече, отколкото чужденците, разчитащи на български работодатели. 155 176 души у нас получават заплатите си в чужди компании. 111 508 се трудят за европейски, а 43 668 за фирми, базирани в други части на света. Общо 17,6% от бизнеса, свързан с авторските права у нас се върти от чуждестанни компании, което ни поставя на 15 място в ЕС. Класацията се оглавява от Чехия, Словакия, Унгария и Румъния, където една трета от работната сила, се труди за чужди работодатели. Кипър и Малта разчитат най-малко на чуждестранни работодатели.

Очаквано Германия е най-силната в технологично отношение държава в ЕС. Тя води в класациите по брой защитени патенти, търговски марки и промишлени дизайни, следвана от Великобритания, Франция, Испания и Италия. От новите страни членки най-модерна е икономиката на Полша. Изследването твърди, че като цяло големите икономики създават по-добри условия за иновации, следвани от скандинавските държави.

Сравнявайки данни от 2004-2008 г. проучването поставя България на 26 място по защитени патенти (пет), на 23 по промишлени дизайни (94) и на 22 по брой на регистрираните търговски марки (518). Като съотношение към заетите в този сектор от икономиката, обаче и по трите показателя сме на 0. Австрия и Дания, които имат брой на население, най-близко до българското са съответно на 7 и на 9 място в ЕС. Най-голям дял от работниците в Австрия, Белгия, Дания, Финландия и Франция работят в модерни производства, свързани с използването на продукти, обект на интелектуална защита.Средното възнаграждение в силно зависещите от авторските права сектори е с над 40 % по-високо, отколкото в останалите.

За сравнение в европейския лидер Германия за 4 години са защитени 44 хил. патента и 42 хил. търговски марки и са регистрирани 38 500 промишени дизайна. Литва е последна по иновации в ЕС, но заради по-малобройното си население, успява да ангажира по-голям дял от работната си ръка в технологични производства.

Изследването показва, че българската икономика е зависима от технологичните иновации в по-голяма степен, отколкото средните нива за ЕС. Това се отнася особено до промишления дизайн и индустриите, свързани с авторските права. Около 39 % от общата икономическа активност в ЕС (на стойност близо 4,7 трилиона евро годишно) е генерирана от силно зависещи от правата върху интелектуална собственост сектори, 26 % от общата заетост в ЕС (56 млн. работни места) се осигурява пряко от тези сектори, а други 9 % от работните места в Съюза са свързани непряко с тях. 41,1 процента от брутния вътрешен продукт на България се създава от такива производства, които дават работа на 23,9 на сто от заетите у нас.

Проучването относно правата върху интелектуална собственост е извършено съвместно от Европейското патентно ведомство и Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM). Примери на сектори, с широко използване на защитени интелектуални права са производството на автомобили и инструменти с двигатели, фармацията, издателската дейност, производството на мляко и млечни продукти, финансовите услуги и застраховането, рекламните агенции, производството на сладолед, на тапети, на вино, на електрически осветителни тела и домакински електроуреди. Сателитните телекомуникации и добива на петрол и газ също са силно зависими от правата върху интелектуална собственост, като много от тях едновременно ползват повече от едно право.