31.01.2012
През последните дни получавам стотици писма срещу Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА).
Напълно съм съгласен с протестите, въпреки че не приемам ултимативния тон на някои от писмата. Впрочем еднаквите текстове и честотата на съобщенията напомнят на ботнет – автоматично разпращане на писма от адреси, чиито собственици дори и не подозират за това. За сведение, в ЕП има предложение на Европейската комисия ботнет да се криминализират, което аз приемам с ентусиазъм.
Притесненията на много хора по отношение на АСТА са напълно основателни. Аз няма да подкрепя ратифицирането му от Европейския парламент, независимо, че българското правителство реши да се присъединим към него.
Проблемите с това многострадално споразумение са много. По предложение на няколко страни текат тайни преговори от 2008 г. насам. Обществеността е информирана само от случайно изтекла информация и заради това няма нормален обществен диалог. Освен това споразумението предвижда създаване на нов международен орган, който да следи за неговото прилагане. Този орган е извън съществуващите структури на ООН.
Една от най-опасните за мен разпоредби е отговорността на интернет доставчиците по отношение на съдържанието на информацията, качвана в интернет. На тях се възлага да шпионират и да докладват, ако имат съмнения за фалшифицирани продукти или нерегламентирано ползване на продукти, защитени с авторски права. Това им дава право да следят всяко писмо или влизане в сайт, което е недопустимо, а в страни с печална слава на полицейски държави като България, тази вратичка може да стане голям проблем. Освен това се очаква интернет доставчиците да не дават достъп до сайтове, които предлагат фалшифицирани стоки или от които може да се свалят различни продукти, защитени от авторски права като филми, песни, игри и т.н.
Много правни въпроси остават неясно решени, което може да доведе до незаслужени репресии и цензура в интернет. Прилагането на АСТА би ограничило силно използването на софтуер с отворен код и различни апликации, което е изключително недалновидно и несправедливо. Да не говорим за техническите трудности, които ще възникнат за създаване на филтри за съдържанието или за установяването дали дадена стока е фалшифицирана или не.
Моля да бъда разбран правилно – аз съм за спазване на закона, включително и за защитата на авторските права в интернет. Това обаче следва да става като се използват и насърчават технологиите, а не като се ограничава достъпът до тях.
На първи октомври 2011 година 8 страни: САЩ, Канада, Япония, Нова Зеландия, Република Корея, Сингапур, Австралия и Мароко, подписаха споразумението, а на 26 януари тази година – още 22 страни членки на ЕС, включително България, също се присъединиха. За да влезе в сила, споразумението, трябва да бъде ратифицирано от поне шест от подписалите го държави. То ангажира само страни, които са го подписали и ратифицирали.
За да се присъедини, България има две възможности. Първата е Народното събрание да ратифицира споразумението. Втората е, то да стане част от европейското законодателство – това означава след като вече е подписано от Европейската комисия, да бъде ратифицирано и от Европейския парламент. Съмнявам се това да стане, като имам предвид огромното мнозинство, с което ЕП отхвърли този договор преди няколко месеца.
Какво би било достайното решение? За мен най-добре е Народното събрание да не ратифицира споразумението или пък правителството да си оттегли подписа от него. Второто може да стане по всяко време и би спасило министър Трайчо Трайков от жалките му опити да твърди, че е поискал подкрепа от правителството за подписа под споразумението, но всъщност не го подкрепя съвсем, а пък и то нямало да проработи в България…. Да не го е подписвал тогава. На министър Трайков най-малко подхожда да подражава на патрона си по лицемерие и по непостоянство по важни за страната въпроси.
27.01.2012
Гледам дебатите н Народното събрание и се убеждавам, че правителството ще получи зелена светлина да се присъедини към фискалния договор, без да се чуват никакви смислени аргументи в защита на тази позиция. Повечето депутати отново показват, че не знаят за какво говорят и ги интересува само да козируват правилно на правителството. Следва обаче ратификация и превеждане на ангажиментите по договора в международното законодателство. Тогава вече става опасно.
Ето аргументите ми против:
• Договорът е направен единствено за страните от еврозоната. Или по-точно –за да ги плаши,че ако надвишат някакъв произволно избран таван на разходите, ще плащат жестоки глоби;
• Такива като нас не се броят. Влизането в сила на договора не зависи от нас. Решенията на страните от еврозоната не зависят от нас. Дори няма да ни канят да присъстваме и да си мълчим на редовните срещи на еврозоната. За сметка на това ще ни наказват, ако не изпълняваме условията, които сами сме си наложили, заради това,че искаме да се примъкнем към някаква общност, която не ни иска;
• Договорът постига една единствена цел на европейската политика – ограничаване на разходите. С него се слага край на амбициозните планове за зелен растеж и технологични работни места, разгласени с фанфари от стратегията „Европа 2020″;
• Договорът силно дебалансира икономическата политика, като лишава държавите от почти всякакви инструменти за стимулиране на растежа, конкурентоспособността и създаването на работни места. Лишаването на държавите от основни функции неизбежно ще доведе до силно социално напрежение. Затова и пазарите реагираха с недоверие на този договор, защото увеличава политическите рискове до степен, че го прави неубедителен;
• Договорът ще смачка социалния диалог. От момента на неговото ратифициране, правителствата ще започнат да обясняват всяко свое действие с него, без да се съобразяват с профсъюзи, работодатели, гражданско общество. Правителството ще бъде упълномощено да прави каквото си поиска -с пенсионна, здравна политика, приватизация на публични услуги и т.н.- всичко ще се оправдава с ангажиментите по договора;
• Този договор силно ограничава ролята на демократичните институции- парламент, гражданско общество – в Европейския парламент тези гласове се чуват много силно;
• Този договор ще бъде в основата на помпане на силни антиевропейски настроения – за всичко ще бъде виновен ЕС. Националните лидери ще се скрият зад договора и ще откажат да поемат собствената си отговорност.
Трябва да е ясно обаче, че отговорни има – това е правителството, което ангажира страната ни с него и депутатите, които ще го подкрепят.
България ще трябва да разгледа ангажиментите си към подобен договор единствено в два случая – ако разпоредбите в него могат да станат част от европейското право или когато се присъединяваме към еврозоната. Нито едното, нито другото е предстоящо през следващите години.
С този договор българите няма да станат по-богати. Обратното. Той не е и част от европейското право, а междуправителствен ангажимент на част от страните от ЕС.
Ето защо ратификацията на подобен договор, който ще има трайни последствия върху националната политика, може да стане единствено след като се обясни и се питат хората – на референдум или поне на следващите парламентарни избори, където ще има ясни ангажименти на политическите партии с него. Ако искате последствията от този договор – изберете ГЕРБ.
17.01.2012
Ура! В България има гражданско общество. Правителството на ГЕРБ беше принудено да отмени разрешението за проучване на залежи от шистов газ и да се съгласи за налагане на безсрочен мораториум за използването на метода за хидравлично разбиване.
Само преди няколко месеца много хора ме убеждаваха, че това е загубена кауза и че ГЕРБ ще направят това, което са си навили на пръста. Само че този път протестите на хората излязоха от интернет и започнаха да се виждат по улиците. Освен това започнаха да стават все по-многобройни. Това уплаши управляващите. Властта се страхува от хора, които имат кауза и я защитават на улицата, макар и с мирни протести.
С това решение се отървахме от рисковете за почвата, подпочвените води и хората в житницата на България. Енергийната независимост на България не зависи от тази опасна технология, а от това, правителството да се размърда със свързването на българската газопреносна мрежа с тези в съседни страни. За това има отпуснати европейски средства от години.
Чувствам удовлетворение, защото си мисля, че имам някакъв много малък принос в успеха на гражданското общество. С този въпрос се занимавах още преди той да стане актуален в България. Постарах се максимално да го популяризирам по време на президентската кампания, като защитавах ясна позиция против технологията фрекинг и се ангажирах с искане за референдум. Участвах в конференции в Силистра, Нови пазар, Варна, Шумен. Поканих моята колеге – евродепутат от френските зелени Мишел Ривази, която говори в Нови пазар и във Варна за това как във Франция са се преборили за забраната на този метод (на снимката). Предстои ми да работя по доклад в Европейския парламент за проучването и добива на шистов газ в Европа.
В България постигнахме победа. Тя само може да дава нови сили.
20.12.2011
Да предположим, че имате спестени пари. Какво ще ги правите? Ще ги сложите в банка? Ами ако фалира? Ще ги държите в наличност? Те се обезценяват непрекъснато. Ще си изплатите заемите предсрочно? Само, ако не намерите някаква по-голяма полза от свободните средства. Ще ги инвестирате? Рисковете са сходни с банковия депозит.
На подобни въпроси трябва да отговарят и финансовият министър, и управителят на БНБ. Не само за собствените си спестявания. И обикновено инвестират – повечето средства – в нискорискови инструменти, като държавни ценни книжа например. Напоследък обаче и държавните облигации в Европа не са с толкова нисък риск.
Безспорният интерес за стабилността на българската икономика е насочен към ЕС и към еврозоната. При сведеното от Дянков до минимум вътрешно потребление, ако износът ни за европейските пазари спре, ще се парализира икономиката. Ако се обезцени или не дай Боже, изчезне еврото, същото става и с българския лев. Или поне с неговата стойност. Следователно икономическата стабилност на България е тясно свързана със стабилността в ЕС.
Какво правим ние, за да си защитим интересите – т.е. да съдействаме за стабилността в ЕС? Мнозина казват – нищо не можем да направим – ние сме бедни. Само че парите, които получаваме от ЕС идват при нас заради европейската солидарност. Данъкоплатците на други страни отделят средства, за да се развива България по-бързо и българското селско стопанство да бъде субсидирано. Солидарността предполага съвместно участие в решаването на проблемите – всеки според възможностите си. Иначе и германци, холандци и т.н. могат да ни кажат: „Ами, да сте си развивали държавата като нас, да не сте съсипвали предприятията, да не сте си опропастили земеделието, да сте инвестирали в инфраструктура и в конкурентни предприятия – както сме правили ние. Или поне – както са правили други страни от Източна Европа, които ви изпревариха значително през последните 20 години.“
Най-малко чуждите данъкоплатци са виновни, че българските избиратели дават доверието си на политици от различни цветове, които разсипват държавата – винаги под някакъв благовиден претекст.
Затова, ние, българите, трябва да имаме повече достойнство. Ние сме средна държава в Европа, която има нужда от помощ, за да наваксва изоставането си, но която може да бъде съпричастна към общите проблеми дори с ограничените си възможности.
Добре, всеки разбира, че ние нямаме средства, които да даваме на страни, изпитващи затруднения, въпреки че и там можехме да направим нещо символично. Ние обаче можем да си позволим да участваме в увеличаването на капитала на МВФ, за което европейските президенти и премиери, включително нашият, се договориха преди десетина дни. Това не са похарчени пари – те са собственост на държавата и могат да ни осигурят много по-голям ресурс при необходимост. Това е инвестиция в стабилността на еврозоната и ЕС, а следователно и в българската стабилност.
МВФ е единствената съществуваща платформа, която може да привлече за стабилизиране на европейската икономика страни, като САЩ, Япония, Индия, Китай, Русия. Само че преди това самите европейски страни трябва да покажат ангажимент. Това е като ипотечният кредит, който ви отпускат само когато се види, че влагате и собствени средства.
Европейските държави се ангажираха заедно и доброволно да увеличат участието си в МВФ, за да може той да привлече допълнителни средства и да върне в Европа многократно повече. Изключение правят трите страни, които получават помощ от МВФ – Унгария, Румъния и Литва, както и България и Латвия по неизвестни причини. Борисов и Дянков заеха героична поза и заявиха, че не само няма да отделим и лев, а дори ще искаме компенсации за това, че не създаваме проблеми. Не разбирам защо плашим друг със собствените си проблеми.
Нека да е ясно – тук не става въпрос за конкретни суми и за харчене на пари, които нямаме. Тук става въпрос за спазване на европейски принципи и влагане на средства от резерва и гаранции, които ще останат ликвидни и нискорискови активи на страната. В този смисъл позицията на Борисов и Дянков, за мое съжаление, е антиевропейска и не отговаря на българските интереси. От такива като тях никой в Европа няма нужда. Популизмът винаги звучи добре и винаги има лоши последствия.
14.12.2011
Преди заседанието на Европейския съвет, от него се очакваха едва ли не чудеса. Комисарят на еврото Оли Рен дори започна обратно броене за спасяването на Европа. Нищо подобно не се случи.
Финансовите пазари не се впечатлиха от някакви блестящи идеи за стабилността на еврото през следващите месеци и години. Предложението на германския канцлер и на френския президент, което преди това беше представено с похватите на холивудски трилър, рикошира в коалиционен скандал между английските управляващи.
В България премиерът, който упорито криеше позицията на страната преди и след съвета, скромно се похвали, че ЕС вече узрявал за неговите предложения. Остава европейските страни да свалят масово и доходите до българските, както бяха посъветвани от Бойко Борисов.
Какви са решенията и как ще се отразят върху България? Нищо особено.
Голямата новина – договорът, който трябва да се подпише през март на 2012 г. между страните от еврозоната, придружени от неизвестно колко още други. Тепърва започват съмненията по правната му стойност. Практически той трудно ще стане част от европейското право. Но пък има желание с неговото изпълнение да се ангажират европейските институции.
Докато армия от юристи тълкува това, което са решили държавните глави, да видим съдържанието на този бъдещ документ. Автоматичните санкции за непослушни държави и засилената роля на Европейската комисия ги има и в пакета от 6 регламента за икономическото управление, който влиза в сила днес. Изискването максимално допустимият размер на дефицита да се запише в конституцията е смехотворно от икономическа гледна точка. Обзалагам се, че няма да се спазва. Повече обща фискална политика е правилна теза, но тя не се постига с подобни напъни, а с по-самостоятелен европейски бюджет, с повече собствени приходи, с по-голям бюджет, съчетан с поемането на някои национални функции, които да облекчат данъкоплатците и националните бюджети. Това трудно ще стане в обозримо бъдеще.
Затова не бих препоръчал в България да се прави или решава каквото и да било, преди да се изясни правната сила на този бъдещ междудържавен договор. Глупаво ще бъде да участваме в нещо, което не знаем точно как ще изглежда, нито как ще работи. Нека да изчакаме конкретното предложение, да си зададем въпросите и подредим приоритетите и след това да решим. Като при това е добре да има широко съгласие между политическите сили у нас, защото цената на това споразумение няма да е ниска. От икономическа гледна точка неговите ограничения биха ни затруднили, но от политическа – по-добре да сме с останалите, макар да знаем, че това не решава проблемите.
Европейските лидери решиха и да пуснат в действие по-рано Европейския механизъм за стабилност – от юли 2012 г., което е добре, но към него България няма финансови ангажименти.
Друго е с решението да се увеличи с 200 млрд. евро вноската на страните членки в МВФ, като тези извън еврозоната дадат 50 млрд. от тях. Пистата с МВФ е правилна, защото само той може да се справи с проблемите в някои големи страни като Италия. Още повече, че може да привлече руски, китайски, американски пари. Правителството трябва да обясни какво ще означава това за България.
Въпреки че резултатите от съвета са разочароващи, посоката е правилна, но трябва да се стигне по-далеч:
• в дългосрочен план – по-добра координация и повече обща бюджетна политика;
• в краткосрочен план – комбинирано участие на МВФ с други инвеститори, европейски облигации, активна роля на ЕЦБ и Европейския механизъм за стабилност. Заедно те може да поуспокоят финансовите пазари.
• целенасочена политика за икономическо оживление и създаване на нови работни места.
В ЕС в момента има значителна разлика между желано и практическото му изпълнение. Заради това заетите с вътрешни проблеми европейски лидери правят закъснели и недостатъчни предложения. На този етап България трябва да разработва сценарии за реакция при различно развитие на кризата и да не бърза с конституционни промени или подобни фойерверки, а да се съсредоточи да си помогне сама като насърчаваме икономиката и създаването на работни места.
13.12.2011
Решенията на Европейския съвет от миналата седмица още дълго ще се премятат в пресата и на политически форуми. Ще ги величаят, ще ги развенчават, ще ги анализират до последната сричка.
Няма да си мълча като българското правителство и ще кажа отсега, че съм разочарован, че лидерите на страните членки за пореден път показаха, че вървят в правилна посока, но бавно и без ясни приоритети.
Хармонизацията на бюджетните политики е неизбежен процес за страни, които споделят обща валута. Тя обаче не може да се случи само чрез координация, а още по-малко като се запише в националните конституции едно число – каквото и да бъде то. Единната валута изисква повече елементи на единна, а не просто на координирана бюджетна политика.
Това означава поне няколко мерки. Повишаване на собствените приходи на европейския бюджет – така, както предлага Еврокомисията – например чрез данък върху финансовите транзакции и процент от събирания ДДС.
Предполага въвеждането на общи европейски данъци, без това да доведе до увеличено облагане на данъкоплатците.
И не на последно място – обща бюджетна политика не може да има без да се увеличава значително дела на преразпределение на средства през европейския бюджет. Неговото нарастване трябва да бъде съпроводено със засилване на функциите на ЕС. Повечето общи парична и фискална политики са единствения начин единната валута да се стабилизира и да се развива успешно в средносрочен и дългосрочен план.
05.12.2011
Днес премиерът Борисов се срещнал с датската си колежка Хеле Торнинг-Смит. Тя прави обиколка на страните членки на ЕС преди започващото на 1 януари датско председателство.
ББ се оплакал, че не поощряват такива като нас, които не създават проблеми с икономиката си. Поискал да добавяме по-малко наши пари по проекти, финансирани чрез еврофондовете или повече пари от бюджета на ЕС за догодина. Освен това казал, че настояваме за промяна на Лисабонския договор, но малка – така че да „не се налагат референдуми в отделните парламенти“.
Ех, къде е Алеко. Щеше да има много вдъхновение за нови приключения на любимия си бай Ганьо.
Първо недомислие: ЕС не поощрява да добро поведение, а наказва за обратното. Ако беше както иска Борисов, страни като Германия, Франция, Полша, Швеция и т.н. трябва да са най-много поощрявани и за нас няма и да остане. Сериозно – в главата на един европеец правилата трябва да се спазват. В главата на българския премиер – е необходима нарочна награда, ако спазваш правилата. Да си поискаме тогава някакви бонуси от Дянков, защото спазваме законите.
Второ недомислие: Ако си министър-председател на една страна от ЕС се предполага, че знаеш, че преговорите по бюджета за 2012 (които са едни от най-трудните) завършиха наскоро и остава само да се довърши процедурата. Няма кой да отваря сега наново цялата сложна договореност, защото българският премиер се е сетил. Впрочем, той е имал възможност да си постави въпроса директно на Съвет, не да се жалва на бъдещите председатели, които не могат да направят нищо.
Трето недомислие: Няма такова нещо като референдум в парламент. Референдумът е пряко допитване до населението, а не до представителите му в парламента. Но да подминем това безобидно объркване на нашия премиер. Не разбирам обаче каква е тази „малка“ промяна в Лисабонския договор. Никой не е казал каква е българската позиция по този важен въпрос. Някои се канят да разделят Европа на две части, а нашите управници пазят в тайна мнението си, ако въобще го имат.
Очакваме новите мисли на правителствения лидер след няколко дни на Европейския съвет.
05.12.2011
Е.ОН продаде инвестицията си в България на чешката „Енерго-про”. Винаги е лошо, когато някой авторитетен инвеститор се изнася от страната. Това ще откаже да дойдат други инвеститори, които се колебаят. Смущаващо е, че Е.ОН продава акциите си почти на цената, на която ги купи преди 6 години.Това прилича на отърваване от инвестицията или на очакван спад в цената й.
Поинтересувах са кой е новият инвеститор в електроразпределението на една трета от България. Въпреки че работи у нас от 11 години и оперира 8 ВЕЦ, за компанията се знае сравнително малко. Особено що се отнася до нейните акционери. Подобно е положението и в Турция, Чехия, Грузия, наскоро и Армения, където „Енерджи про” управлява електростанции. Разследващ журналист от Грузия преди няколко години се оплаква от същата тайнственост, но разсъжденията му го водят до руския гигант РАО ЭС. Тепърва ще се постая въпросът кой стои зад собствеността на компанията, която работи в една от най-чувствителните области – да доставя електричество на граждани и фирми.
Задавам си обаче и друг въпрос. В България едва ли някой би защитил тезата, че приватизацията, направена от правителството на НДСВ, на електроразпределителните дружества, е успех.
Като вицепремиер е трябвало да отговарям много пъти на въпроси в парламента, свързани с проблемите в тези дружества. Защо вместо да се готви да се отърве от оставащите 33% от капитала, българската държава не помисли да си възстанови собствеността върху една от тези стратегически важни компании, каквато е електроразпределителното дружество. На практика това можеше да стане, като върнем на инвеститора средствата, които сме получили от него през тези 7 години. От финансова гледна точка дори някой може да каже, че държавата би спечелила от подобна операция. Сигурен съм, че и правителството би спечелило значително одобрение от населението. Защо тогава не го направи?
29.11.2011
Какво става с еврото и как ще се отрази това в България? През последните дни слушах един виден депутат от ГЕРБ, който каза, че това не го занимава, защото не можем да влияем на международните финансови пазари. Как да му обясниш, че като не можеш да влияеш, поне трябв да се подготвиш как тези пазари ще влияят на нас.
После едни шумни икономисти, които непрекъснато ни поднасят либералните си идеи, които иначе се поизложиха по света, се заеха да обясняват, че при криза на еврото ще настъпи паника, защото няма да сме готови и затова още отсега трябва да се орежат още и драстично бюджетните разходи – сигурно, за да можем сами да си докараме кризата и да не се оплакваме после, че ни е дошла неочаквано.
Виждам и другаде какво става. Различни финансови институции вече правят разчети какво ще се случи, ако еврото изчезне. Впрочем се оказва, че връщането на старите валути няма да промени драстично тяхната стойност и съответно – икономиките. Някои страни като Великобритания стигат дотам, че подготвят и планове за това как дипломатическите им представителства да помагат на гражданите извън страната при колапс на еврото.
Само в България ние стоим като исихасти, втренчени в собствения си пъп и мрачно говорим как кризата ще дойде и ще ни помете. За да вдъхват кураж на населението, Борисов и Дянков непрекъснато повтарят, че България е супер стабилна – най-добре в света и само лошите железничари, пенсионери, зърнопроизводители и т.н., които си позволяват да си търсят правата могат да бъдат виновни, ако страната се съсипе. По-неадекватно поведение от това не може да има! (Може, може-сигурно ще кажат оптимистите).
Най-силният прокризисен фактор в България, освен световната криза, е правителството и лично премиерът. По това вече съм писал, а и друг път ще го правя. Сега искам да подчертая, че всяка смислена държава, в която управлението знае какво прави, създава или натоварва съществуващо звено, което да следи как се развиват международните кризисни процеси и да разработва алтернативни варианти за страната.
Не знам дали европейските лидери ще възложат на ЕЦБ да емитира пари и да купува правителствени дългове, както предлага френският президент и икономически анализатори, но зная, че това ще доведе до силно обезценяване на еврото. Ерго, и до обезценяване на лева. В този случай вносът ни в други валути постъпва значително, а износът се облекчава. Може ли правителството да направи нещо при такова развитие или само ще гледа? Може ли да се потърси превалутиране или хеджиране на договорите за доставка на енергоресурси, за да не хвръкнат цените на горивата? Какво изнасяме извън еврозоната и можем ли допълнително да стимулираме износа в различни валути? Трябва ли валутният резерв и държавният дълг да променят структурата си, за да не им се отразява прекалено обезценката на еврото? И още, и още…
А ако започнат да излизат страни от еврозоната, какво ще стане с българските икономически отношения с тези страни? А ако страните от еврозоната се върнат към националните си валути? Тогава какво става с валутния борд? Продължаваме ли го? Каква котва на лева определяме? Към коя валута го привързваме? Сменяме ли валутната система?
Не искам тези сценарии да се случат. Но те са възможни. Правителството и БНБ тябва поне да покажат, че работят по различни сценарии. В противен случай няма да им бъдат виновни икономическата криза и лошите земеделци, полицаи, кандидат-пенсионери и т.н., които впрочем не търсят нищо повече, от това, което им е обещало правителството.
21.11.2011
Синът на Муамар Кадафи Сейф ал Ислам беше арестуван в пустинята на Южна Либия. Познавам го.
Един път се срещах с него по повод на българските медици в Либия. Той играеше доброто ченге в този случай. Не един път е казвал публично, че либийската система на здравеопазване е пълен провал и че българските медици не са виновни за заразяването на над 400 деца със СПИН.
Търсех упорито среща с него, за да съм сигурен, че това, което ще говорим, ще стигне до баща му. Беше през 2006 г. Определи ми среща в Париж. Условието беше да бъда сам. Бяхме се разбрали за час в хотел „Риц“. Малко преди уреченото време ми се обади човек и ми каза, че ще ме чакат във фоайето на хотела, но няма да бъде Сейф, а друг. Сейф ал Ислам щял да се забави. Щели да ме познаят.
Отидох в хотела, един непознат човек дойде при мен и се представи. Изчакахме в кафето на тузарския хотел. Спомних си за последната вечеря на лейди Даяна в същия хотел. След около половин час ме поведоха в хотела. Срещата беше в апартамент „Сър Елтън Джон”.
Сейф ал Ислам беше там със секретаря си. Говорихме доста. Направи ми впечатление на приятен, фин човек. Беше много добронамерен. Каза ми, че личното му убеждение е, че българските медици нямат нищо общо със заразяването на децата. Изрази готовност да търсим заедно начин за решаване на случая. Обсъдихме възможните действия.
Той пое ангажимент да съдейства максимално, както и да търси съпричастността на баща си. Изпълни ангажимента си. Помня също, че му обещах след като приключи сагата с медиците, да съдействам за организиране на негова изложба в България. Похвали ми се, че наскоро имал изложба в Рим.
Повече не го видях. Знам обаче, че ни помогна за освобождаването на медиците. Надявам се Сейф ал Ислам да бъде съден безпристрастно и справедливо.
31 Jan 2012
Чешката република е единственият член на ЕС, с изключение на Великобритания, отказал да се присъедини към фискалния пакт за прилагане на бюджетната дисциплина. Страната трябва да приеме еврото в някакъв момент в бъдеще, и се гордее с фискалната си предпазливост. Какво тогава се крие зад...