Държавен рекет

12.08.2010

Вчера заведох дъщеря си на очен преглед в малка частна клиника в Бургас.
Силно впечатление ми направиха не само оборудването с модерна техника и отличните условия, но и желанието на лекарите да направят най-добрата клиника в региона.
За съжаление това ще продължи още два дни. В другиден най-вероятно лекарите излизат в отпуск, а клиниката затваря. Причината е нереалният лимит, който им е отпуснала Здравната каса за август. Срещу задължението да се поддържа значителен състав от лекари с различни специалности и медицински сестри, срещу модерната техника и амбициозните лекари,  стоят мизерни средства, с които   лечебното заведение не може да се издържа на изискуемия минимум. 
Попитах управителя защо е подписал анекса, а той ми отговори, че от НЗОК „заплашили”, че в противен случай ще изпратят работна група за проверка.
За проверка на какво не е ясно, но очевидно това е заплахата на Здравната каса, срещу която тя очаква да получи безпринципно подчинение. Тук не става въпрос за това дали лечебното заведение има каквито и да било причини да се притеснява от проверка на работната група по каквито и да било проблеми. По-скоро се натрапва аналогията с времената, в които различни охранителни фирми пазеха „доброволно“. 
Това е държавен рекет. В здравеопазването. Какъв е интересът на държавата-рекетьор? Да останат по-малко лечебни заведения, и да се правят по-малко разходи за пациенти. С  други думи – по-малко хора да разчитат на системата на обществено здравеопазване. Който може – да си плаща. Който не може -  негов проблем. 
Понеже не им стиска политически да формулират тази своя цел,  управляващите от ГЕРБ говорят за болници за активно лечение, за долекуване, за спешни центрове и т.н., без да казват ясно кои лечебни заведения имат намерение да оставят и какъв достъп ще имат гражданите до лечение. 
Междувременно се прибягва до изпитани методи за унищожаване на работещи структури – спират се парите на всички, след това се спасяват тези, които трябва. Ако някое лечебно заведение е успяло да оцелее след тази мярка – въвежда се прелицензиране, чиито условия със сигурност ще отсеят удобните. Резултатът ще е същият – след две години ще има много по-малко лечебни заведения и много повече хора ще загубят защитата на основното си право на достъп до здравеопазване.  По този тертип, съсипвайки работещи структури, навремето СДС преструктурира икономиката и ни доведе до последното място в ЕС, от което дълго време няма да можем да излезем.
Хващам се на бас, че сегашният държавен рекет в здравеопазването ще ни доведе отново до последното място в ЕС. България ще остане без специалисти и достатъчно добре развита медицина, а много български граждани няма да могат да видят каквото и да било медицинско лице, когато имат нужда. Да не говорим за адекватно лечение. 
Вместо да обясни на хората как ще бъдат лекувани, правителството на ГЕРБ предприе мерки, като започна да мери заплатите на  лекари, които вземали по няколко хиляди лева. Без да обясни за милионите, които се харчат за прескъпи лекарства. Здравеопазването е солидарна система. Здравите плащат, за да се лекуват болните. Навремето свързваха рекета с „мутрите”. Днес ще започнем да го свързваме с държавата. Впрочем не става ли въпрос за същото?

прочети цялата публикация »

Публикувано в България | Няма коментари »

Борисово лято

27.07.2010

В средата на лятото министър-председателят обяви, че през Борисовото лято хората отиват на море, а през Борисовата зима – ще бъдат на ски.

За да осигури това благоденствие, правителството задължи цялата администрация да излиза в отпуски. За някои от чиновниците тези отпуски трябва да продължат с месеци, за да е по-пълно щастието. Освен справедливостта за получаване на заслужената почивка, правителството си подготвя и възможността за по-евтини уволнения – при които няма да дължи компенсации. С други думи – щастливите и отпочинали служители ще понесат по-леко стреса от уволненията. По подобен начин европейското законодателство изисква животните да се зашеметяват преди да бъдат заклани. За да умрат щастливи и без стрес. Е, уволнението от администрацията не е чак кланица, даже за някои хора то отваря нови възможности за реализация в свободния частен сектор. Проблемът е, че частният сектор в момента не е в цветущо състояние, въпреки храбрите, смехотворни и вредни напъни на министъра на финансите. За министъра на икономиката въобще не говорим – него по принцип го няма, а грижите за енергетиката бяха поети от ДАНС и от лобистите от ГЕРБ в парламента. В резултат на тези топли грижи, които според чуждестранни анализатори (които премиерът намира за най-достоверни), ускориха охлаждането на икономиката, бизнесът също беше принуден да свива разходи.  Така че най-близката перспектива за много чиновници е безработицата. За съжаление поради неясните заявления, че ще има съкращения, закриване и сливане на агенции, без да се дава конкретна информация как точно ще стане това, през следващите месеци всеки един от държавнати е общински чиновници ще мисли повече за себе си и семейството си, по-малко за работата си. Изключвам онези храбри чиновници, които са така отдадени на администрацията, че никакви заплахи не могат да ги спрат да осигуряват благоденствието на гражданите.

Всъщност – има повод за летен оптимизъм. Той не е в думите на премиера, а във факта, че казаното от него винаги е предпоследно. С други думи – често не се случва. Примери много – обябява, че няма нужда от министър по еврофондовете, после го назначава; хвали се с намаляването на броя на зам.министрите, после започва да ги увеличава (виж Министерство на културата), а в Софийска община бяха назначени рекордните за всички времена 6 (шест) зам.кмета; ликвидира независимостта на регулатори с обяснението, че ще се спестяват средства, а след устройването на верни партийни кадри бюджетите се увеличават (виж Комисия за финансов надзор).

Не се плашете и приятна отпуска, на тези, които могат да си я позволят.

прочети цялата публикация »

Публикувано в България | Няма коментари »

Това, което видях в Газа ме потресе

05.07.2010

Новината за убийството на хора, които придружаваха хуманитарен конвой за ивицата Газа привлече вниманието на света. Съветът за сигурност на ООН, ЕС, много държави осъдиха прекомерното използване на сила от страна на израелската армия. Междувременно започна и информационната война, която цели да се пренапише историята. Израел заяви, че хуманитарна криза всъщност няма, че поради това 6-те кораба не са били хуманитарен конвой, че на корабите е намерено оръжие, че командосите, които се спуснаха на кораба от въртолети са убивали в самозащита, че ще се погрижат за предаването на помощта и т.н.

Бях в ивицата Газа само два дни преди нападението над хуманитарната помощ, заедно с още 8 депутати от Европейския парламент. Въпреки израелските власти, които ни забраниха да влизаме от тяхна територия. Домакин ни беше не Хамас, а Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци. Това, което видях ме потресе. 80% от единия и половина милион жители на Газа получават храни, за да живеят. Дневните калории, които им се осигуряват са половината от минималните, определени от Световната здравна организация. Границите са затворени за стоки и движение на хора. Израел допуска само 91 от 6000 артикула, които ООН препоръчва за осигуряване на минимални жизнени стандарти. Между тях не са строителните материали. Глад, контрабанда през подземни тунели към Египет, разрушения, безработица, мизерия и липса на перспектива.

Това е Газа.

Това не ражда ли много повече от същия този тероризъм, срещу който Израел се бори? Кой ще носи отговорност за стимулирането на екстремизма? Повече от половината от жителите на Газа са деца до 18 години. Какво виждат те около себе си? Какви са им стимулите? Кой прави разлика между терористи и нормални млади хора, които си позволяват да мечтаят за образование? Тези, които получат стипендия за европейски университет не получават разрешение да излязат и я губят. На призивите на ООН да се разреши вносът поне на малко контейнери, които да се пригодят за училища, обещание е получено в началото на учебната година, а контейнерите ще пристигнат след учебната година.

„Иншалла“, както ще кажат в този район.

прочети цялата публикация »

Публикувано в България | Няма коментари »

Висше образование под похлупак

02.07.2010

Младежката заетост зависи от качеството на образованието. Това е тежък проблем и надали може да се реши отведнъж. Но качеството може да бъде подобрено чрез различни програми, каквито съществуват и на европейско равнище. Просто трябва да се направят подобни и за България. Програми за чиракуване, за придобиване на знания, програми, свързани с управлението на бизнес.

Сега, на практика местата в университетите са повече от младежите, които завършват средно образование. В момента университетите са в такава конкуренция помежду си, че често не подбират кого да запишат. А това изключително силно девалвира качеството на висшето образование и на дипломите.

Какво прави правителството (тук е критиката ми и към предишното)? То казва: „Много са университетите, трябва да ги намалим!“

Не става така. Необходима е политика, при която университетът да има интерес не от повече студенти, а неговите студенти като завършат, да могат да се реализират. Университетите трябва да се оценяват по това:

 - колко от випускниците им са започнали работа;

- кога след завършването са започнали;

- колко пъти и защо им се е налагало да сменят работа;

- колко бързо са си намерили работа, ако са били на борсата.

 Сега у нас като че ли само финансовото министерство се занимава с политиката в образованието. Естествено, че финансирането е важно, но по-важен е резултатът.

Например програмата „Еразъм“ позволява на студентите от ЕС да прекарват част от образованието си в университетите в различни страни. България изпраща свои студенти в чужбина, но колко чужди са пожелали да учат тук? Ако говорим за качествено образование, трябва да има истински обмен. Във Франция например се провежда реформа в образованието и е заложено минимум 15% от преподавателите да са чужденци, което внася свежа струя. А ние развиваме висшето си образование под похлупак.

прочети цялата публикация »

Публикувано в България | Няма коментари »

За езика и доверието

02.08.2009

През последните дни непрекъснато слушаме от експерти в ГЕРБ в колко лошо състояние за държавните финанси. Ако за това имаше някакво обяснение преди изборите, то сега подобни приказки не правят услуга на тази партия. Разбира се, далеко съм от мисълта да давам съвети на победителите в изборите. Но ми прави впечатление, че когото тези които в следващите дни ще седнат в правителството говорят за трагичното състояние на страната, това се чува и отразява от чуждестранните медии. След това се чете от финансовите анализатори, след това следва усещане за повишен риск, загуба на доверие и в крайна сметка отлив на инвестиции.

прочети цялата публикация »

Публикувано в България | Няма коментари »

Защо ми омръзна от предизборната кампания?

19.05.2009

На мен лично ми омръзна от предизборната кампания. Въпреки, че участвах в първата й част – в изборите за Европейски парламент. Омръзна ми, защото се наслушах на скучни, но изречени с хъс, често и със злоба празни приказки.

Какво разбрахме от кампанията?

Левицата говори за стабилност, реализация на големите инфраструктурни проекти и увеличаване на доходите. Нормално за партия, която досега е била в управлението. ДПС, както винаги преди избори, предизвиква умишлено скандали, плаши и консолидира електората си и демонстрира власт. НДСВ упорито се прави на опозиция в управлението, което само по себе си е оксиморон, но наред с насмешката, която това предизвиква, успява да компенсира с популярни кандидати и много добра организация.

прочети цялата публикация »

Публикувано в Европа | Няма коментари »

За гласуването в чужбина и простотията в интернет

12.05.2009

Хубавото на общуването в интернет е, че в него хората са много искрени. Вчера някакво електронно издание пуснало информация от моя пресконференция, която е отприщила перото или по-точно клавиатурата на маса народ. Цялата работа е доста миризлива, защото в най-добрите традиции на “журналистиката” репортажът и заглавието нямат нищо общо, в тях има неверни и подвеждащи добросъвестния читател съждения, които незнайно защо са приписани на мен. Това само по себе си не е изненада, въпреки че това, което съм казал е надлежно записано от пресцентъра на МВнР.

прочети цялата публикация »

Публикувано в България | Няма коментари »