hed

Ivailo KALFIN in LOW nuilding in Strasbourg

 В речта си след победата на президентските избори в Турция Реджеп Ердоган спомена няколко близкоизточни града и балкански столици, за които неговата победа била успех. Сред “печелившите” са Скопие и Сараево.

Добрата новина е, че София не е упомената сред победителите на турските избори. Лошата новина е, че новият държавен глава ще продължи усилията си за плъзгане на Турция към ислямския свят, което е обратно по посока на сближаването с европейските стандарти. Ще “дърпа” след себе си и етническите турци в различни страни. Ще продължи безкомпромисно да притиска своите опоненти – от поли ческите противници, до военните, журналистите и представителите на гражданското общество, които се борят за запазване на светския характер и задълбочаване на демокрацията в Република Турция.

След избора на Ердоган някои анализатори казаха, че Турция си избрала султан. Тази теза е много спорна. За 12-те години, през които беше министър-председател, Ердоган направи много за самочувствието на турците. Икономиката расте стабилно с 5% годишно. Бедността намалява, вече 2 години продължава примирието с кюрдските бунтовници в югоизточната част на страната.

Това обаче беше придружено от пълненето на затвори с политически опоненти и журналисти и очевидното нежелание да се продължи сближаването с ЕС. Парадоксално някои от тези действия бяха активно насърчени от ЕС и САЩ, като например намаляването на влиянието на светски ориентираните военни или ритуалната жертва на важния за Европа проект “Набуко”.

Предизвикателствата пред амбициите на новия президент също не са малко. Утвърждаването на султанската власт минава през конституционни промени, които трудно ще бъдат направени. Агресията на привържениците на Ислямския халифат налагат коренна промяна на отношението към кюрдите. Общественото мнение в страната с най-много журналисти, хвърлени в затворите, която се опита да забрани използването на туитър и ютюб става все по-силно.

Изборите показаха, че Ердоган не може да разчита на народната любов в крайбрежните области на западната част на Турция и сред кюрдите на югоизток. Очевидно е, че макар и без изявен лидер, демократичната, светска и проевропейски ориентираната част от турското общество ще става все по-силна.

България не спечели от първите преки избори за президент в Турция. И слава богу! Можем да спечелим обаче от ясна политика и инициативи, насочени към новия президент. Време е да приемем, че имаме един мощен, активен и в някои отношения агресивен съсед. В наш интерес е да развиваме активни връзки с него, които обаче да не прерастват в едностранни зависимости. Ние трябва много ясно да отстояваме спазването на основните човешки права и свободи, да насърчаваме икономическите отношения, като защитим интересите на българските инвеститори в Турция така, както са защитени турските в България.

Трябва да подкрепим настояването на Ердоган, че в Турция може да има един официален език и хомогенност на турското гражданство. Същите принципи спазваме и в България. Струва си да помислим и за статута на двойните граждани, доколкото те оказват значително влияние на политическата картина в двете страни. Необходимо е да се ангажира новият президент в решаване на целия спектър въпроси, които стоят отворени между двете страни – от управлението на водите до компенсациите за тракийските бежанци.

Необходимо е ясно да формулираме и българските приоритети, сред които несъмнено трябва да бъде възможността за транзитиране през територията на Турция на природен газ от трети страни на пазарни условия.

Ердоган е познат политик. Прекият му избор за държавен глава обаче може да бъде повод за неговото ангажиране с нова страница в двустранните ни отношения. Българският президент и правителство трябва да очертаят рамките и параметрите на тези отношения.

 http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4257058

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ