hed

от Виктор Иванов

Венеция е най-романтината дестинация, перлата на Адриатика и какво ли още не туристическо клише. Фактът е, че Венеция е претъпкана с туристи, а ако кафенетата и улиците са пусти, значи просто градът е наводнен.

Въпреки лошите страни на масовия туризъм, Венеция си заслужава човек да й се посвети. Основните забележителности като площада „Сан Марко”, едноименната базилика, моста „Риалто” и каналите могат да се видят за по-малко от ден. С посещенията в изключително богатите музеи на Венеция пълноценният престой в този град най-много да си заслужава два дни. Освен ако човек не реши да впусне в по-ценната и интересна страна на Венеция – лагуната и многобройните островчета в нея. Лидо, Торчело и Мурано (известен с многобройните фабрики за стъкло) са безспорните хитове.

Има обаче едно малко по-отдалечено и не толкова популярно, но доста по-интересно островче – Бурано. То дори не е цял остров, а свързани с мостове няколко малки островчета. Вероятно 

най-пъстрата част от лагуната на Венеция,

Бурано е само на около 40 минути от Венеция с местния градски транспорт – лодките вапорети. Рибарско селище още от Средновековието, то е запазило своя колорит и днес.

Първото, което хваща окото, докато корабчето пърпори към острова, са редиците дървени стълбове, които се показват от водата на равни разстояния. Понякога единични (наричани палине), а понякога свързани по три (бриколе), тези стълбове служат за граници на отделните „пътни платна“ в лагуната, където водното ниво постоянно се мени.

При наближаване към Бурано човек забравя всичко останало заради

една невероятна гледка –

редици плътно прилепени една до други къщички, оцветени във всички възможни и невъзможни цветове. Всяка къща си има своя уникален нюанс, определен от общината. Ако една къща бъде продадена от едно на друго семейство, следва и смяна на цвета. Причината за оцветяването на къщите е, че така рибарите разпознавали дома си от морето.

Къщите в Бурано са обитавани за разлика от Венеция, където местните напускат историческия център на града. Една от тях обезателно попада във всички туристически брошури за острова. Известна като Bepi Sua, тя изобилства от ярки геометрични форми, които преливат една в друга.

Друга забележителност на Бурано е църквата „Сан Мартино“, и по-скоро прилежащата й кула-камбанария. Първото впечатление за нея е, че тя е толкова наклонена, че всеки момент ще падне. Въпреки подобни опасения от страна на прииждащите туристи, обаче местните се отнасят спокойно към кулата. Феноменът не е непознат, особено като си припомни човек кулата в Пиза или камбанарията на венецианския площад „Сан Марко“, срутила се неочаквано през 1902 г.

Тесните улички на Бурано често отвеждат туриста в частни дворове. От прозорците виси традиционното за толкова много италиански градове пране, което минаващите усърдно снимат. Също както във Венеция повечето улици тук са доста тесни и извеждат на многобройните канали. Има ги и задължителните полегати мостчета. Характерна особеност за Бурано е

отсъствието на атомобили

Това е най-големият град на света без автомобилно движение. Местните се придвижват с лодки, а дори и бензиностанцията е на вода.

С рибарското минало на острова е свързана и основната му забележителност – дантелите. Легендата разказва, че докато чакали мъжете си да се приберат с дневния улов, местните синьори седели пред пъстрите си къщи и усърдно кърпели рибарските мрежи. Така постепенно се зародило и

зкуството на буранската дантела,

която напълно може да съперничи по красота на брюкселската.

Бурано е рибарско градче и затова основната храна тук са морските деликатеси. Но Бурано е и италиански град, затова те са приготвени по несравним начин и предразполагат към пълно наслаждение с чаша вино в ръка. Ресторантите на острова не са много, затова пък и рискът те да се окажат разочарование поради липсата на ревяща тълпа от туристи отпред, също е по-малка. Ако човек иска да добави местен колорит към следобедното кафе, задължително трябв да опита местните ярко жълти сладки бусола буранело. Истинската рецепта за направата им се съхранява единствено тук, а в миналото дори са ги слагали между изпраните чаршафи заради аромата им. Тези сладки вървят добре както с капучино, така и потопени в сладко вино.

Бурано е малко градче и не отнема повече от ден да бъде разгледано. При завръщането си към Сан Марко във Венеция обаче човек се чувства все едно, че е бил в детска приказка.

Още дестинации от същия автор на http://blog.traveltsh.com/

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ