hed

med_7781de593de4bd2c80782d906dc26d88

Всеки месец Европейският парламент наема два високоскоростни влака, за да превози служителите си и депутатите до столицата на френската провинция Елзас Страсбург. Десетки други се добират до града със самолети и автомобили за четиридневната месечна сесия, на която се приема законодателство и се водят различни дебати.

Страсбург е официалното 
седалище на Европейския парламент

от 1992 г. В него се провеждат пленарните сесии, докато парламентарните комисии заседават в белгийската столица Брюксел, а част от администрацията, архива се намират в Люксембург.

Решението за това е подписано през 1994 г. на гарата във Франкфурт с идеята седалището в Страсбург да се превърне в символ на европейското помирение. На практика то е отстъпка на Германия в замяна на решението тя да има най-големия брой евродепутати в парламента (99) срещу 86 французи.

Много евродепутати смятат, че двете седалища са непростим лукс и разпиляване на средства. Две трети от членовете на Европейския парламент искат да бъдат оставени сами да решават къде ще заседават, но

въпросът е закован от европейската „конституция” –

Лисабонският договор, и не може да бъде променян, освен с единодушие от страните членки. Европейският съд отказа на парламента правото да решава въпроса за това къде ще заседава и постанови, че само страните членки могат да се произнесат по него. Изискването за единодушие прави задачата почти невъзможна, защото че и френският президент трябва да сложи подписа си под такава конституционна възможност, лишавайки от политическа тежест и от сигурни приходи от 20 милиона евро годишно на един 67-хиляден френски град. Отказът от Страсбург някои сравняват със сигурно политическо самоубийство за президент, който се осмели да го лансира.

Аргументите за преместването работата на парламента са много: политически, икономически, екологични, трудово-правни и просто практически, но никой не е наясно как може да се заобиколи законът.

Поддържниците на каузата (от всички парламентарни групи) са убедени, че няма да е проблем да бъде отворен отново Лисабонският договор, който от влизането му в сила през декември 2009 г. вече е поправян три пъти (за увеличаване броя на евродепутатите, за създаване на постоянния спасителен механизъм за еврозоната и за приемането на Хърватия). Но дори това да бъде сторено, отново изкача проблемът на Франция.

Времената вече са различни

от тези, в които Германия и Франция решиха да направят от Страсбург символ на помирението помежду си, казват привържениците на единното седалище. Като че ли този аргумент е най-силният им коз. Няколко поколения европейци вече са израстнали в мир и нямат житейски спомен от противопоставянето между французи и германци в две световни войни през ХХ век. Те биха подкрепили каузата за единното седалище. През 2006 г. бяха събрани 1,3 млн. подписа под такава петиция. Тя все още очаква разглеждане от парламента.

Те добавят и че Европейският парламент вече е достатъчно влиятелен и силен, за да бъде оставен сам да решава къде да заседава, а не само да предлага на страните членки решение на въпроса.

В чисто практичен план е скъпо да се поддържа сградата в Страсбург, която през 317 дни в годината стои заключена. Към това могат да се добавят разходите за пътуване и организиране на ежемесечните сесии, които се изчисляват на 180 млн. евро годишно (бюджетът на парламента е над 4 млрд. евро), замърсяването на въздуха (19 000 тона СО2), загубата на работно време на персонала, който пътува по половин ден между Брюксел и Страсбург, удълженото работно време през сесиите, за да се навакса с работата – 15 часа, което противоречи на трудовото законодателство, трудностите, които се създават на майките с малки деца, които трябва да се местят всеки месец по една седмица на 400 км от децата си. Не на последно място е фактът, че цените на хотелите в Страсбург поскъпват с до 150% през парламентарната седмица, а местното население страда от дихателни проблеми заради замърсяването на въздуха в града. Директни полети до Страсбург има само от 8 европейски столици, което затруднява и оскъпява предвижването на евродепутатите. Местата във влаковете не стигат за всички.

Засега приемливо решение не се намира,

макар че привържениците на идеята за изоставянето на Страсбург като място за събиране на парламента, предлагат няколко идеи, включително компенсиране на Франция чрез преместването от Люксембург в Страсбург на Съда на Европейските общности, плащане за изграждането на нов университет в града. Търси се облекчение на участта и на френския президент, който би се осмелил да постави въпроса. Например да не се гласува отказ от Страсбург, а само от второ седалище, оставяйки формално непрактичната възможност за изоставянето на Брюксел. Засега тези решения не са достатъчно популярни, за да променят съотношението на силите.

А и Франция и при предишния си десен президент Саркози, и при настоящия, социалиста Оланд, не дава признаци, че може да жертва града. Нещо повече, Париж подаде жалба и спечели делото срещу Европейския парламент, който реши да спести едно пътуване до Страсбург, обединявайки две пленарни сесии в една. В Лисабонския договор е казано, че парламентът заседава 12 пъти в годината в столицата на френски Елзас и това трябва да се спазва, категоричен беше европейският съд.

Изходът от битката за едно седалище остава несигурен. Пределно ясно е обаче, че тя ще бъде част от предизборната кампания за европейските избори през май 2014 г. Либералите и зелените вече обявиха, че ще искат писмена декларация от кандидатите си за Европейския парламент, срещу Страсбург. Труден избор за франкофоните.

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ