hed

imagesЕвропа ще има съвсем скоро обща имиграционна политика, ако някой от номинираните за председател на Европейската комисия кандидати, действително бъде избран.

В първия европейски президентски телевизионен дебат, излъчен от аулата на Университета в Маастрихт, Холандия, всички основни претенденти дадоха заявка да превърнат в работа на ЕС, едно ревностно бранено право на страните членки – да преценяват кой и при какви условия ще живее на тяхна територия.

Съединените щати имат имиграционна политика, Канада има и Австралия. Европа не може да остане по-назад. Ние трябва да посочим квоти и условия, а тежестите от имигрантите трябва да се споделят от всички страни, заяви кандидатът на либералите Ги Верхофщат.

Неговият конкурент от християн-демократите Жан-Клод Юнкер, каза, че Европа не може да поеме цялата световна тъга, нито да продължава да държи отворена вратата за всички желаещи при положение, че останалите подбират най-доброто. Все пак според него имигрантите са шанс за ЕС, тъй като той ще се нуждае от тях, за да разреши демографските си проблеми и затова търсещите убежище и икономическите бежанци, трябва да бъдат приемани. Ска Келер от Зелените заяви, че Европа не прави достатъчно за хората, които са принудени да бягат, за да спасят живота си. В Ливан има 1 милион сирийски бежанци, в ЕС те са 12 500. Европа може много повече, убедена е тя. 

Претендентът на социалистите Мартин Шулц направо обеща, предложението за

обща имиграционна политика

да бъде едно от първите, които ще подпише, ако бъде избран начело на Еврокомисията. Той се обяви за гаранции за закрила за хората, които се нуждаят от нея и за предоставяне на временно убежище, за онези, които го търсят, но акцентира върху срочния характер на такъв подслон. Шулц отхвърли съществуването на икономически имигранти, подчертавайки че не разбира какво означава това.

Макар и с нюанси, всички кандидати смятат, че тази политика би проработила, само ако в нея участват всички страни членки. Това би могло да е проблем, тъй като сега в ЕС няма единодушие, а всяка страна е свободна да прецени дали и колко имигранти може да вземе, като непотърсените остават грижа на граничните държави, през които те са влезли в Съюза.

Основните претенденти се обявиха и срещу социалния дъмпинг като резултат от вътрешната миграция в Съюза. А десният кандидат Юнкер дори обяви, че подкрепя определянето на минимална заплата във всяка от страните членки. Само либералът Верхофщат обаче показа готовност за инициатива за свободното движение на хора. Според него ЕС трябва да даде на страните членки гаранции, че то ще се осъществява, без да се разрешава на работещите в чужбина да се ползват от националните социални системи.

Единственото поименно споменаване на българите,

отново беше с автор Ги Верхофщат, който заяви, че страховете на гражданите в старите страни от нахлуването на българите и румънците трябва да се вземат на сериозно, но че обвиненията на популистите и националистите трябва да се атакуват директно с конкретни решения. Ска Келер и Мартин Шулц го подкрепиха, че противодействието на евроскептиците може да е ефективно, ако политиците говорят с гражданите и им предлагат решения.

„Ако гражданите не вземат насериозно изборите, повече евроскептици ще влязат в Европейския парламент”, заяви Шулц, призовавайки да се гласува за демократичните традиционни партии. Жан-Клод Юнкер стигна по-далеч, обявявайки, че като шеф на Еврокомисията няма да влезе в коалиция с представители на крайната десница, популистите и евроскептиците и дори няма да води диалог с тях. Провокиран от Верхофщат той се разграничи публично от партията на Берлускони, която е член на неговата ЕНП.

Аулата на Университета в Маастрихт

Аулата на Университета в Маастрихт

 Келер пък призова политиците от традиционните партии да не се изкушават да вдигат

„евтините лозунги на популистите”,

за да се харесат на избирателите, „защото това е стратегическа грешка”, за която ще платят скъпо.

Всички претенденти заявиха, че си представят Европа с повече общи политики. За Верхофщат прекаленото увлечение в общите регулации за сметка на общите политики, е довело до загуба на икономически позиции на ЕС. Затова той настоявая за създаване на общ енергиен пазар, както и за капиталов пазар ЕС, който да позволи недвижимо имущество в една страна, да може да служи за кредитна гаранция в друга. Това ще съживи бизнеса, смята той.

За социалиста Мартин Шулц решението за икономическия растеж се намира в малкия бизнес. Затова той обещава като шеф на Еврокомисията, която се разпорежда с бюджета на ЕС, да даде предимства за достъп до евросредствата за малките и средни предприятия които създават работни места. Консерваторите в лицето на Юнкер виждат шансовете за

икономическо възстановяване

в инвестиране в създаването на общ цифров пазар и засилване на конкурентоспособността на икономиката, както и в гаранциите срещу социалния дъмпинг. Шулц обаче се усъмни в успеха на дигиталния пазар, без европейски дигитални компании от калибъра на Гугъл, Туитър, които да го задвижат. Юнкер заяви, че като шеф на Еврокомисията ще работи за преодоляване на разделението между Севера и Юга на Европа, за повече общи социални политики и за по-бързо вземане на решенията в ЕС.

Зелените пък смятат, че бъдещето на европейската икономика е в развитието на зелената

енергия и енергийната ефективност,

както и в затягането на режима за данъчните убежища и въвеждането на някои общи данъци. Срещу общите данъци са консерваторите и либералите.

Кандидатите коментираха и отношенията между ЕС и Русия. Либералите настояха за засилване на санкциите и настояха Европа да последва американците, налагайки лични ограничения на Путин и неговия кръг и на олигарсите. Шулц каза, че приема санкциите, но че решението трябва да се търси „в общите интереси, около които да се обединим с Русия”. Зелените и консерваторите смятат, че ЕС трябва спешно да намалява енергийната си зависимост от Русия. За Ска Келер решението е в зелената енергия, която до 2050 г. може да осигурява всички нужди на ЕС. За Юнкер трябва спешно да се търсят алтернативни енергийни доставки, например от Африка, САЩ и Европа, така че “силата на Путин да ни изнудва да намалее”. Той заяви, че шистовият газ и ядрената енергия не са възможност, която би желал Европа да развива заради екологичните проблеми, които ще създадат. (Йовка Димитрова)

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ