hed

Illustration - EURO banknotes sorting at the Belgian National Bank (BNB)Но никой не си прави труда да изчисли какъв ще бъде прекият ефект от ликвидацията върху българската икономика, дали ще доведе до фалити на фирми и увеличаване на безработните.

КТБ очевидно върви към ликвидация, но остават много въпроси, които не са получили отговор от докладите и прессъобщенията на БНБ, прокурорските проверки и обширните журналистически анализи. Отговорите са важни, за да не се повтарят лошите практики. Защо превантивната функция на банковия надзор не проработи и никой не разбра, че КТБ е източена?

Задачата на БНБ е да следи различни индикатори, така че да установи евентуален проблем в банката още преди той да е станал значим. Централната банка има много и силни лостове, за да изпълнява тази своя функция. Нещо повече – банките са под лупата на раз- лични други институции, които не се фокусират върху стабилността на банката, но пък се интересуват от паричните потоци, зад които се крият престъпления. Такова е финансовото разузнаване например. Очевидно някой не си е свършил работата. По-скоро различни служби поотделно и успоредно не са си вършили работата. Значи въпросът е дали това е случайно, или е контролирана липса на внимание. В създаването на банкова паника се включиха и други участници – прокуратура, медии, но основният въпрос е защо проблемът не беше видян навреме.

Откъде се появи тази огромна липса

от над 4 милиарда лева, установена от консултантите, които БНБ изпрати в КТБ? Според информацията, която се промъква в парламента и в медиите, огромната обезценка на активите се дължи на различни методики. KPMG, една от четирите най-големи одиторски компании в света, е одитор на КТБ. Тя подозрително мълчи. Няма как да са прави и одиторът на КТБ, и специалистите, които са направили проверката по поръчка на БНБ. Преди години големите пет световни одиторски компании намаляха с една, когато холдингът „Артър Андерсън“ загуби бизнеса си заради недобросъвестни одити на „Енрон“. Коя от тези авторитетни фирми подвежда и допуска ли БНБ да се доверява на толкова спорни и различни резултати? Ако проблемът е в законодателна промяна, която налага нова методика за оценка на кредитния портфейл, как тази промяна ще се отрази на останалите банки? И още нещо – може ли проверката, поръчана от БНБ, да служи за счетоводни цели? Ако това не е така, промяната в баланса на банката вследствие на проверката и активирането на процедурата по ликвидация с всички нейни последствия ще бъдат атакувани в съда. Кой ще плати, ако има отклонение от закона, заради Случайно ли службите проспаха случая „КТБ“ което се ликвидира банката?

Какво се случи за последните 4 месеца, през които КТБ е под специален надзор? Създадена ли беше възможност за нормално функциониране на банката по вече сключени договори, след като тя има лиценз? Има ли влошаване на кредитния или инвестиционния портфейл на банката заради спорни решения на квесторите? Това не се знае, но вероятно тези, които ще си загубят парите в КТБ, ще се заинтересуват от това. Информацията трябва да излезе наяве. Това, което се знае, е, че за последните 4 месеца вложители и кредитополучатели в банката са се разбирали за прихващане на задълженията и сумата на тези операции е над 600 милиона лева. Това е законно, но на практика означава, че вложители са били готови да загубят 30-50% от парите си само за да спасят останалите. Кредитополучатели от своя страна са намерили начин да намалят със същата сума размера на задълженията си. Това би било недопустимо от икономическа гледна точка, ако се прилага презумпцията, че бизнесът на банката ще продължи. Т.е. ако някой е имал желание да остави КТБ да продължи да работи, подобни замени биха били недопустими. Впрочем тези, които настояват за отнемане на лиценза веднага, твърдят, че замените щели да спрат. Това не е вярно. Те ще продължат, но ще изискват съгласието на синдика. Сега също квесторите осчетоводяват замените на депозити с кредити и твърдят, че това дори било положително за банката. Сигурно и синдикът ще заговори същото.

Защо веднага след поставянето на КТБ под специален надзор не бяха отделени и изолирани необслужваните кредити? Това е практиката в европейските страни, за да се изолира тази част от активите на банката, която създава риск за кредитната институция и за цялата банкова система. БНБ е предложила подобен законопроект на консултациите при президента в края на предишния парламент, но те не се съгласили да го приемат спешно. За да няма подобни процедури, отговорност носи БНБ, която се е сетила малко след последния момент, както и политиците, които са подценили този въпрос. Ако това се беше случило, щеше да има много по-добра информация за отпуснатите от банката кредити, които не се обслужват. Защото риск създават необезпечените кредити, но проблемът идва от тези, които не се обслужват. Именно те трябваше да се изолират. Така останалата здрава част от портфейла на банката можеше и да компенсира загубите. Кой знае? Сега вече е трудно да се каже дали това беше възможно.

Колко ще струва на данъкоплатците целият този случай с КТБ? Парадоксът е, че никой не може да каже дори приблизително. Ликвидацията на КТБ оскъпява решаването на проблема с гарантираните депозити. Ако банката останеше да работи, като се изолират лошите кредити, тогава много от хората с депозити биха ги оставили. Те така или иначе няма да ги пренесат вкъщи, а в друга банка. В сегашната ситуация влоговете отново ще се насочат в различни търговски банки, но фондът за гарантиране на депозити ще трябва да ги изплати 100%. Това означава, че той ще има нужда от допълнителни средства – между 700 милиона и 1,7 милиарда. В дебатите в Народното събрание стана дума в кой вариант би било най-изгодно за данъкоплатците. Определено най-лесното е МФ да изтегли заем или да предостави на фонда за гарантиране ДЦК, с коитте да изтеглят заем. (За това трябва законодателна промяна – б.р.) Разликата между двата варианта е единствено в счетоводното отразяване в държавния бюджет. Друга опция, която дори не се проучва, е фондът да издаде собствен дълг. Банките биха го финансирали, тъй като този фонд се попълва от тях и те осигуряват бъдещите парични потоци в него. Е, търговските банки биха предпочели да дават заем срещу ДЦК, но БНБ можеше да създаде стимули и търсене и на собствени книжа на фонда за гарантиране на депозитите. Ето още нещо, което трябваше да се помисли и регулира много по-рано. Законодателството и практиката в ЕС е първата тежест за укрепване на банковата система да се поема от търговските банки, а не от националните бюджети. Ние отново го правим наопаки. Изчерпва ли се публичният ефект на ликвидацията на КТБ с допълнителните средства във фонда за гарантиране на депозити?

Вероятно не. Но никой не си прави труда да изчисли какъв ще бъде прекият ефект от ликвидацията върху българската икономика, дали ще доведе до фалити на фирми и увеличаване на безработните, до намаляване на и без това ниските инвестиции. Подобна информация, макар и с приближения, може да се изготви единствено от БНБ. Вероятно може да се очакват и дела срещу държавата заради очевидно неумелото уп-равление на кризата в КТБ. За това спомена в парламента министърът на финансите. Заради това в решението на НС през миналата седмица беше внесена точка, която да задължава БНБ 

да предложи варианти

за оздравяване на банка, изпаднала в подобно положение. Тогава, когато се преценява дали оздравяването на банката или нейното закриване е по-изгодно, трябва да се предоставят достатъчно анализи, които да позволят вземането на решение в обществен интерес. При КТБ подобен анализ изобщо не беше направен. Най-голямата грешка ще бъде да забравим КТБ и да ликвидираме последствията. Необходимо е цялата криза да се анализира внимателно, да се установи какво не е правено както трябва и да се вземат мерки това да не се повтаря повече. Затова е необходима анкетна комисия с участието на експерти от Европейския банков орган и Европейската централна банка. Иначе ще продължим да плащаме милиарди заради частните интереси или некомпетентността на някого си, вместо да укрепим държавата си и да повишим качеството на живот.

 http://pressadaily.bg/publication/59130-%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%8F-%E2%80%9E%D0%9A%D0%A2%D0%91%E2%80%9C/

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ