hed

В деня за размисъл се сещам за предишните парламентарни избори. Те бяха преди малко повече от година, но ми се струва вече цяла вечност – толкова много неща се случиха. На миналите избори бях член на ЕП, ръководител на делегацията на българските социалисти. Натрупах известен авторитет като кандидат за президент, с една кампания, чиито резултати надхвърлиха очакванията на много хора и 4 успешни години в Европейския парламент. Имах желание да се включа в предизборната кампания, но трябваше да кажа на председателя Станишев, че не мога да си намеря място в централната програма и затова тръгвам сам да помагам, където мога. Това проработи за малко. Обиколих 8 от 31-те избирателни района. Агитирах, че ГЕРБ трябва трайно да слезе от управлението след безобразията през предходните години и безславния край на правителството на Борисов. Говорех, че е време за ляво управление и БСП може да го осигури. Имаше добра предизборна програма и желание за успех. Помагах с пълни сили.

Последва лавината от политически грешки – съставяне на правителство с ДПС, въпреки липсата на мнозинство и зависимост от  Атака, избор на министри, които никой не разбра откъде идват и с какви качества са заслужили позициите си, номинацията на Пеевски, отказът да се подпише коалиционно споразумение между БСП и ДПС, с което на практика властта се предостави на по-малкия партньор. Упорството на властта да не чуе първите протести по повод на Пеевски и слагане на всички под един знаменател на купените протестъри. Цирковете с протести и контра протести. Липсата на умения за успокояване на държавата и консолидиране на обществена подкрепа зад правителството. Липсата на енергия и яснота по приоритетите на политиката от първите седмици на правителството. Подмяната на едни с други фирми – в енергетиката, строителството. Кулминация беше блокирането на Южен поток с непрозрачна процедура за уреждане на близки фирми и завишаване на цената, блокиране на Белене, глупостта с договора с Уестингхаус. Неспиращата конфронтация и агресия от страна на ръководството на БСП към всички – свои и чужди. Вярно е – поотпушиха се някои блокирани социални програми, но самият факт, че Корнелия Нинова за 3 месеца отчете изпълнение на 90% от предизборните обещания означава, че нито обещанията, нито политиките в социалната сфера бяха амбициозни.

По всички тези въпроси имаше разговори с председателя, мнения, становища, че подобно поведение не се вписва в европейските стандарти. Докато не стигнахме до нахалството председателската съпруга да взема пари от ЕП. Да, законно е, но не е приемливо.

После историята е известна. Вътрешни напрежения, изолиране, отказ от нормален диалог, дистанциране, изключване. Не само към мен, а и към тези, които имахме различно мнение. И не само от Станишев, а и от ръководството, което и досега си е на власт. Да, обърнахме АБВ от идея за дискусионен клуб в участник на европейските избори, но трябваше да си кажем мнението по някакъв видим начин. Загубихме европейските избори, може би заради острата конфронтация и репресия от ръководството на БСП към тези, които си позволяваха да мислят различно. Оказа се, че основният враг не е ГЕРБ. И само след година, ГЕРБ се готви за завръщане.

На тези избори социолозите твърдят, че ключът ще е в по-малките партии. От тяхното представяне зависи как ще изглежда следващият парламент. Това е така, защото много хора не мечтаят да се върне близкото минало – нито от последната година, нито от предишните четири. На разочарованите от политиката не спирам да повтарям: избирайте и сменяйте, все ще попаднете на подходящите хора. Аз и другарите ми се борим за идеи и за почтеност – и в политиката, и в левицата. Това предполага не да седим у дома и да мърморим, а да запретнем ръкави и да направим нещо. Всяка власт се страхува от народа. Ако не излезе на избори, той ще излезе по улиците.

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ