hed

от Йовка Димитрова

Брюксел е задължително място за онези, които се интересуват от архитектура и особено от стила “Арт Деко”, но не само. Макар да е била в центъра на бойните действия през последните две световни войни и да е загубила някои от прекрасните си сгради през годините, Белгия има много какво да покаже на туристите.

Затова, когато се организират

културни програми в чест на сгради,

човек няма да сбърка, ако рече да прояви любопитство, защо белгийците си правят труд. Тази година Брюксел ще отбележи тържествено с редица концерти и изложби 75-годишнината от построяването на сградата на националната телевизия и радио, разположена на един от централните площади в южната част на белгийската столица – “Флаже”.

Седемте й етажа, облицовани с пясъчник и стъкло, не са направени, че да привлекат нетренираното око, но “кулата” е част от архитектурната история на града, която си заслужава да се види.

Радиото е най-новото и най-популярно средство за масова информация между двете войни, а ББС е стандарт тогава, както и сега. По британски модел, белгийското радио е създадено през 1930 г., а три години по-късно е обявен конкурс за изграждането на дом, който да го приюти. Състезанието е спечелено от

следващия контурите на презокеански лайнер проект

на белгийския архитект Жозеф Дионгре. Строителството продължава три години и когато е завършена сградата е една от първите “радио къщи” в Европа. Обзавеждането е направено специално по проект на същия архитект и външното и вътрешно оформление привличат световното внимание със своята функционалност и акустика. Игор Стравински, Бела Барток и Артур Хонегер свирят в концертната й зала, привличайки ценителите. Постепенно сградата на “Флаже” става едно от реномираните места за представяне на съвременна музика в Европа.

През 1937 г. белгийското радио се раздвоява – на френскоезично и фламандско (специфичен феномен в кралството, което има три официални езика: френски, фламандски и немски). По време на войната сградата на “Флаже” е окупирана от нацистите, които оценяват техническото й новаторство и излъчват собствените си радиопрограми, насочени към белгийците и към дислоцираните тук хиляди войници на Райха. През 1953 г. радиото трябва да се смести, за да направи място на прохождащата белгийска телевизия, но не за дълго, защото “презокеанският лайнер” е твърде тесен. Скоро телевизионната продукция започва да се изнася в други помещения, а през 1974 г. и радиото се премества в по-широки офиси. Архитектурната забележителност, вече плачеща за ремонт, подслонява различни културни институции.

Междувременно,

азбестът е заклеймен като строителен материал

и започва да се говори дори за разрушаването на старото радио, в чийто стени, той е щедро положен. Лингвистичното разделение на Белгия е силно в този период и никой не желае да инвестира в запазването на една национална институция, тъй като се смята, че двете основни общности – франкоезичната и фламандската, трябва да се отделят и всяка да тръгне по своя път. За щастие, преди да потеглят булдозерите се оказва, че част от сградата е била вписана като паметник на архитектурното наследство (1994) и не може да бъде разрушена. Хората, които се възхищават от архитектурните й достойнства, се обединяват в обществен комитет, в който влизат известни културни личности, но и богати индустриалци. Подготвен е план за възстановяването на сградата.

През 1998 г. тя е продадена от белгийската радио и тв компания, на публичен инвеститор, съставен от поне 30 белгийски фирми. Те се заемат с възстановяването на “старото радио” и с модернизирането и преоборудването на неговите студиа. Сградата е повторно открита през 2002 г. и служи за концерти, изложби и дори за кинофестивал. Днес в нея се помещава градския филмов музей. Тя е дом на Брюкселския симфоничен оркестър и на джазовия оркестър на столицата. В кулата са кацнали офисите на една местна телевизия, на седмичен вестник, новинарски сайт и една радиостанция. Държавата не е безразлична към това културно средище. Всяка година правителството привежда по 2 милиона евро за финансирането на културния живот на френската и на фламандската културни общности.

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ