hed

Снимка: Европейски парламент

Снимка: Европейски парламент

Голямото икономическо неравенство се прехвърля към политиката, което води до създаването на закони, задълбочаващи неравенството. Това е омагьосан кръг и за излизането от него няма магически решения. Джоузеф Стиглиц, авторът на теорията за неравенството и нобелов лауреат по икономика (2001 г.) е жесток спрямо политическата класа, но мотивите му са разбираеми. Според него в съвременния свят неравенството е най-голямата заплаха за демокрацията.

Стиглиц гостува на социалистите и демократите в Европейския парламент с изводите от последната си книга “Цената на неравенството” и е много предпазлив в събетите, които дава. Малцина вземат насериозно извинението му, че познава предимно ситуацията в САЩ и по-малко в Европа. Всъщност Стиглиц едва не пропуска лекцията си пред депутатите, защото закъснява след проточилата се среща с премиера на Белгия, който явно също има нужда от съвет.

Неравенството е продукт на политиката

и пак от нея, от включването на гражданското общество и неправителствения сектор, в по-прозрачното управление, зависи човечеството да го намали.

Известен противник на глобализацията, проф. Стиглиц не изненадва никого, добавяйки сред виновниците големите компании, които вземат лъвския пай от общественото богатство. Той говори, че разликите в заплащането между президентите на компаниите и работниците в САЩ, са по-големи, отколкото в Европа и Япония.

Засега тенденцията не е утешителна. Стиглиц казва очевидното “рецесията влоши положението в средните и най-бедните части на обществото, включително в вЕвропа”. С 12 процента безработица и 25 на сто при младите хора и с няколко държави в депресия (но това не се казва, защото е депресивно), ЕС не е в добра форма, казва професорът от Колумбийския университет. В някои държави, като Гърция и Испания положението е по-зле, отколкото през Голямата депресия. В повече държави БВП на глава от населението е по-нисък, отколкото преди кризата.

ВВ същото време, най-богатите увеличават състоянието си по-бързо отвсякога. В САЩ икономическото възстановяване, за което се говори от 2009 г. засяга всъщност само един процент от населението – най-богата му част. Доходите на средния американец са се върнали на нивата от 1989 г., а в някои демографски групи (работещите мъже) положението е дори по-тежко. В същото време делът на национално богатство, което се преразпределя към единия процент се е удвоил в последните години.

Нещата се влошават в повечето страни,

включително в успешни държави като Германия, предупреждава нобеловият лауреат. Според него има пряка връзка между неравенството на доходите и още по-стряскащото неравенство на възможностите.

Икономическото неравенство се прехвърля върху политиката и води до създаването на закони, които увеличават неравенството. По думите на Стиглиц от един човек=един глас, политиката започва да се превръща в един долар= един глас. Т. е. от политика от и за хората, тя става от и за хората с пари.

Освен икономическо измерение – увеличаващата се бедност, неравенството има още доста рамена. Липсата на равен достъп до здарвни услуги, особено видима в САЩ, е довела до намаяване продължителността на живота. Бедните са изложени на по-големи екологични рискове. Неравенството се изразява и в достъпа до правосъдие, което би трябвало да е основополагаща ценност.

Но най-обезпокоителното 
последствие от неравенството

е намаляването на възможностите. Темата е особено болезнена за американците, които са закърмени с вярата, че живеят в страната на възможностите. Младите американци повече отвсякога са зависими от доходите и от образованието на своите родители. Разбира се, има случаи на хора, издигнали се от нищото, но като цяло шансовете за житейски успех, намаляват. В Щатите неравенството вече е довело до промени в начина на живот, в сключването на бракове и в образованието. Шансовете да получиш добро образование, ако живееш в беден квартал, град или щат, са несравнимо по-малки, отколкото ако домът ти е сред богати съседи. Въпреки това Стиглиц не смята, че образователна реформа е решение на проблема с неравенството. Макар, че е необходима за най-бедните и за средните слоеве от обществото, тя не дава отговор на основния въпрос – справяне с неравенството.

За това според него е необходима сериозна законодателна реформа, свързана със закони, които не непременно идват първи на ум на човек, който е далеч от темата. Стиглиц цитира законите за конкуренцията, за фалитите.

Макар да не вижда магическо решение, американският професор по икономика, все пак предписва четири лекарства, които според него трябва да се вземат бързо и в големи дози:

  • Подобряване на качеството на възможностите
  • Създаването на заетост. Хората трябва да имат работа. Тук Европа се справя особено зле, смята Стиглиц
  • Регулиране на пазарите, които трябва да играят по правила, да са предвидими и да са конкуренти и по-малко агресивни. Това би създало повече работни места
  • Индустриални политики, които да преориентират иновациите към запазване, а не към намаляването на работни места.

Как да се приема това икономическо лекарство. Според Стиглиц с повече Европа – повече общи решения, създаващи общи стандарти, които да бъдат следвани от политиците. (Йовка Димитрова)

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ