hed

med_7976f0a5a1546d237016be0185f9e2ecНови моменти ще има в организацията и провеждането на европейските избори догодина в опит да се повиши интересът към тях. Европейският парламент предложи измененията на страните членки, които ще имат последната дума по тях. Правителствата вече

насрочиха вота за 22-25 май 2014 г.

От сега е ясно например, че гласуването във Великобритания например ще е на 22-и, тъй като там традиционно изборите там се провеждат в четвъртък, докато в България те най-вероятно те ще са на 25 май, неделя. Всяка държава сама ще може да избере ден между посочените дати.

Изтеглянето на изборите с месец напред е за да не съвпаднат те с католическата Петдесетница, когато учениците са във ваканция и вероятно родителите им ще пътуват с тях, вместо да се стичат към урните. Избирателната активност на европейските избори е един от основните проблеми, тъй като тя спада през всичките 7 гласувания, провеждани досега, като през 2009 г. беше малко над 40%.

В следващия парламент ще има по-малко евродепутати

От 766 те ще намалеят на 751, за да се постигне по-справедливо разпределение на местата според последните демографски тенденции, а за да се вмести парламента в новите изисквания за численост, записани във влезлия в сила през 2009 г. Лисабонски държави. България е сред 12-те държави, които ще загубят по едно кресло и така до 2019 г. страната ни ще бъде представлявана от 17 евродепутати.

Най-много в следващия парламент отново ще са германците – 96, но все пак с трима по-малко от сега. Ще ги следват французите със 74 евродепутати и представителите на Великобритания и на Италия с по 73-ма. Четири държави – Естония, Кипър, Малта и Люксембург ще имат минималният допустим брой евродепутати – по шестима.

Кандидатите за изборите ще трябва да са ясни по-рано. В българския случай, листите трябва да са комплектовани поне две седмици преди началото на предизборната кампания. Сред следващите депутати трябва да има повече жени, настоява парламентът като търсеното съвършенство в листите е те да бъдат по равен брой.

Върху бюлетините на участващите в надпреварата партии ще се изписват имената и емблемите на европейските политически семейства, в които членуват, за да е ясно на избирателите зад какви програми застават кандидатите, които те избират. В Европейския парламент депутатите не работят по нации, а обединени в парламентарни групи според политическата си принадлежност. Партиите, които си нямат европейски партньор, няма да добавят изписване върху листите си. В момента

добавянето на европейски партийни символи върху бюлетините

не се практикува в нито една държава от ЕС.

Най-голямата промяна ще е че кандидатите за председател на Европейската комисия ще бъдат номинирани предварително от 10-те регистрирани в момента европейски политически семейства. Те

ще трябва да обиколят всичките 28 държави-членки

по време на предизборната кампания, като представят политическите си програми на публични дебати пред избирателите. Всяка партия, участваща в евроизборите ще трябва публично да обяви кой от кандидатите за поста, заеман в момента от Жозе Мануел Барозу подкрепя.

Дебатите ще бъдат по общоевропейски теми и ще отразяват специфичните обещания на европейската политическа партия, която ги издига или подкрепя. Така за първи път в историята гражданите ще имат макар и непряко участие в избора на председател на Еворпейската комисия като могат да дадат гласа си за партията, която е номинирала предпочитания от тях кандидат.

Председателят на Комисията, както и еврокомисарите ще бъдат излъчени по досега използвания начин – чрез вот в Европейския парламент, но партията, която има най-много евродепутати ще е в състояние да излъчи своя кандидат начело на европейското “правителство”. В последствие председателят ще разпредели ресорите на еврокомисарите, които са посочени от правителствата на страните членки.

Още  по темата:
Наследникът на Барозу ще се явява на общи избори 
България ще има един депутат по-малко в Европейския парламент

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ