hed

7bbeb57fda164a18cbdfbab3adc0e5dbПрез 1989 г., с краха на комунистическия блок, Европейската общност се оказа изправена пред “историческия дълг за справедливост”, както 10 г. по-късно каза Герхард Шрьодер в реч пред полския парламент. Подобно на обединението на Германия, обединението на Европа се появи като най-амбициозното политическо начинание в края на ХХ век, което трябваше да сложи точка на главата за продължилата почти 50 години Студена война. Членството в Съюза беше възприемано като право и скрепено черно на бяло в договорите.

Макар че дилемата задълбочаване или разширяване е толкова стара, колкото европейската политика за разширяването, тя придоби съвсем нов смисъл пред това предизвикателство. Съмненията бързо се увеличиха. Председателят на Европейската комисия Жак Делор първоначално поддържаше идеята за Европейското икономическо пространство като алтернатива на разширяването. Но на срещата си в Копенхаген през 1993 г. Европейският съвет даде зелена светлина за приемането на 10 централно и източноевропейски държави в Съюза, заедно три критерия за влизане (приемане на икономическо, политическо и общностно законодателство). Кипър и Малта се включиха в проекта, който можеше да се осъществи през май 2004 г., преди проблематичното влизане на България и Румъния през 2007-а.

Поглеждайки назад, виждам, че всички рискове са били известни в аванс. Даниел Вон-Уайтхед, изследовател от мозъчния тръст “Наша Европа” (Notre Europe), написа през 2003 г.: “Интегрирайки държавите от бившия комунистически блок, не поемаме ли риск да изменим на първоначалния смисъл на европейската конструкция или поне да размием основното законодателство? Осмислихме ли достатъчно спецификата на бъдещите страни членки? Дадохме ли си достатъчно време да адаптираме политиките си, така че да ги приемем при най-добри за тях условия?”

Въпреки, че Европейската комисия говореше за “най-добре подготвеното разширение в историята”, липсата на стратегическа визия като предварително условие за този “голям взрив”, днес ни изглежда очевидна. Техническите и фискални теми взеха връх по време на преговорите. Особено подценени бяха последствията за процеса на вземане на решения в ЕС.

Това са причините 10 г. след това безпрецедентно разширяване, равносметката да е твърде смесена.

От една страна, преходът към демокрация, върховенство на закона и пазарна икономика в новите страни членки беше успешно осъшествен. С помощта на европейските фондове, десетте постепенно наваксаха изоставането си от “стара Европа”. Последвалата икономическа криза затвори пропастта между Изтока и Запада, замествайкия с разделение между Севера и Юга.

От друга страна, “нова Европа” си плаща за недостатъчния си институцианелен напредък. Изправена пред все по-големи предизвикателства, никой не се решава да отвори отново кутията на Пандора, за да ревизира договорите. В разширена Европа, политическите компромиси, постигнати от европейските институции са все по-слаби, засилвайки неразбирането сред националните обществени мнения. Колкото повече ЕС се разраства, толкова по-слаб политически става, особено що се отнася до ползите от недовършения общ пазар.

И въпреки, че капацитетът за поглъщане е под въпрос, чакалнята за членство е пълна. Осем държави в момента преговарят, пет от тях имат статут на кандидати (Турция, Македония, Черна гора, Исландия и Сърбия) и три са на път да го получат (Босна и Херцеговина, Албания и Косово). В едно по-далечно бъдеще ЕС вероятно ще се състои от 36 и дори 40 държави. Ако се абстрахираме от утопичния политически съюз, дали различните кръгове на интеграция, които ще бъдат възприемани като необходимост, ще бъдат формализирани някой ден?

Европейската политика за добросъседство вече беше установена като алтернатива на разширяването. Но без съответно финансово обезпечаване, дали тя може да управлява ефективно “желанието за Европа” сред най-близките съседи на Съюза? Украйна направи болезнено ясни нейните ограничения. Какво друго освен историческа ирония е че разширяването на ЕС и НАТО на Изток доведе до “нова Студена война” на източния фронт. ЕС и Русия се състезават за влияне там и всеки иска да развива – по свой си начин – напълно различни обществени цели. Дали “европейската империя на стандартите” успя да внуши привлекателността на нейния начин на живот? Геополитическият залог е сериозен. Нова Европа трябва още да се постарае да вкара в релси традиционни общи политики като земеделие и сближване, за да успее да изгради нови (енергетика, екология, сигурност и отбрана). Освен това, тя трябва да се справи и със задълбочаващото разделение между нея и гражданите. Оцеляването й е подд въпрос, защото Съюз с проблеми, винаги е по-труден.

Якуб Иванюк,
сп. “Юрополитикс”

* Оригиналното заглавие на статията е EU has not yet learned lessons of enlargement. Тя е публикувана в бр. 4/2014 на списание “Юрополитикс”. Авторът е кореспондент на списанието в Полша

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ