hed

от Симона Георгиева*

8

Симона Георгиева

Европейският съюз съществува вече повече от петдесет години, като през цялото време осигурява сигурността и политическия стабилитет на своите граждани. За периода от неговота създаване до наши дни съюзът допринася изключително много за мира и просперитета в Европа – въвежда свободен пазар, където стоки, хора, услуги и капитал се придвижват свободно. Дори в момента той е най-големият донор на хуманитарни помощи за развитие на страните от третия свят и подобряване стандарта на живот, може би най-добрият пример за ефективността на съвместните действия.

Безспорният успех на съюза се дължи най-вече на начина, по който функционира

Всички държави-членки запазват своята независимост, но обединяват суверенитета си, за да получат нова сила, което превръща Европеския съюз в уникално държавно образувание, sui generis.

България като страна членка е пряко повлияна от дейността на Европейския съюз. Тя се развива в неговия политически и икономически контекст, ето защо въпросите, касаещи неговата стабилност, основни принципи и трудов пазар, придобиват висока значимост.

Преди да изложа своята теза по основната тема, ще си позволя накратко да очертая две основни тенденции в европейската общност днес.

На първо място, е редно да се обърне внимание на

последиците от световната финансова криза

от 2008 г., която оказва своето негативно влияние и върху съюза. Те поставят пред изпитание досегашното му развитие. Задлъжнялостта и рецесията ще бъдат трудно преодолими, а едновременно с това липсата на развитие в сферата на иновациите ще натовари допълнително икономическата система. Европа е изправена пред опасността да загуби дълги години в икономическа стагнация.

От другата страна, са чисто демографските проблеми, с които се сблъсква Старият континент – все по-голям брой застаряващо население и ниска раждаемост. Усеща се и силен натиск от стана на ислямския свят. Процентът на мюсюлманите в Европейския съюз прогресивно нараства, в този ред на мисли съвсем логична е и повсеместната ксенофобия и капсулираност.

Оттук неизбежни стават и проблемите, свързани с общия пазар на труда в Общността, и изобщо цялото схващане за бъдещото му развитие. Настъпват много противоречия вътре в самия съюз, които

поставят под въпрос свободното движение на работна ръка,

гарантирано от европейското законодателство, един изключително важен елемент на вътрешния пазар.

Преди време от страна на Германия и Франция се заговори за т. нар. Европа на две скорости. Предложение, което от позицията на България, а и от тази на останалите държави извън еврозоната, не е най-доброто решение на европейското инженерство. Ако трябва накратко да обясним за какво става въпрос то уместен е изразът „съюз в съюза“. Според френския президент Оланд реализацията на идеята „Европейски съюз на две скорости“ е неизбежна. А ето в какво се изразява в най-общи линии: първа скорост – богатите стават по-богати, втора скорост – бедните стават по-бедни. Съюзът би се разделил на две по линията Прага – Виена – Будапеща. Идеята е за създаване на един вътрешен съюз на страните от еврозоната, които да се ползват със собствен бюджет (който, разбира се, е част от общия бюджет за ЕС), финансов министър и дори със своя комисия. Подобно преустройство автоматично би изпратило страни като България в периферията, далеч от 17-те членки на еврозоната и процеса по взимането на важни за Общността решения. Страната ни още дълги години би останала в догонваща позиция.

До този момент цялостната концепция на Европа на две скорости не е институционализирана, но това далеч не означава, че част от нея не съществува на практика и че общият трудов пазар в Европейския съюз не минава под нейния знак. Дори в самата еврозона има огромни различия. За пример ще дам ситуацията в Германия и тази в Испания. Неотдавна германците съобщиха за най-ниската безработица за последните 20 години, а безработицата в Испания бележи невиждан от много време насам ръст. Щом вътре в еврозоната можем да говорим за две скорости, то Оланд ще се окаже прав, че наистина е неизбежно това да се случи на територията на целия съюз.

С основание можем да говорим за наличието на два лагера в ЕС

Първият е този около еврото, а вторият е свързан с шенгенското пространство. Излиза, че скоростите са повече от две и въпреки резолюцията, приета на 25 октомври 2011 г. от Европейския парламент за насърчаване мобилността на работниците и служителите в съюза, не всички държави-членки премахват съществуващите преходни бариери и налагат двоен стандарт по отношение на европейските граждани. Правото на всеки да търси работа в останалите страни членки при еднакви условия с техните граждани е нарушено, като се поставят множество дискриминативни изисквания.

Свободното движение на работна ръка и мобилността са основни ценности за Общността, които днес намирам за застрашени. Общоизвестен факт е, че дори и в страните, в които са паднали различните трудови ограничения, гражданите на по-бените държави в съюза, сред които за съжаление е и България, са сред най-непредпочитаните от работодателите. Практически

на пазара на труда европейците не са равни

и освен с трудовите ограничения, трябва да се борят и със създадените стереотипи и предразсъдъци. Макар и базирани на доза истина, те са пагубни, когато определените характеристики не съответстват на по-голямата част от охарактеризираната група. Стереотипът е толкова силен, че надделява над доказателствата, че дадено лице не отговаря на приписаните му характеристики. Това е ключова предпоставка, предполагаща затвореността на европейските нации, оттук и възпрепятстването на мобилността в съюза, а икономика на ЕС би била немислима без нея.

За двойният стандарт можем да направим извод и от извадка на професиите, които практикуват имигрантите от по-бедните страни. Те са предимно в сферата на обслужването и се заплащат доста под средните за съответната страна нива. Местните се настройват срещу „пришълците“, считат, че отнемат работните им места (както се случва в момента във Великобритания), но противно на очакванията, проучванията не отчитат отрицателни тенденции в страните, които са отворили трудовите си пазари, нито пък са навредили по някакъв начин на социалните им системи.

Не се ангажирам да определя като нечия вина допускането в Европейския съюз на държави, които съвсем не отговарят на политическите и икономическите изисквания, но

с всяко следващо разширяване се добавя още една скорост

Съюзът залага изключително много на административния подход към разширяването си. Тази стратегия е прикрита зад бюрократични механизми и институционални решения, но все още е рано да се каже дали би устояла на предизвикателствата на времето.

Чувството на да не си желан в, уж, общия трудов пазар, не подминава българите. За това сочат данните за постепенното забавяне темповете на миграция. Миграционният поток от България към Европа например е най-засилен през 90-те години, още преди страната да стане членка на съюза, което е показателно, че Западна Европа вече не е все така привлекателна дестинация.

Въпреки негативите, които посочих, несъмнено за България ползите от членството ? в ЕС са много повече. Склонна съм и донякъде да оправдая страните, чието население е по-резервирано и не е склонно да дели трудовия си пазар с останалите граждани на съюза, тъй като обективна истина няма. В тази връзка ще завърша с думите на Георги Фотев: „Няма нищо по-подло, чудовищно, цинично и отвратително от „обективната истина“, защото тя не е за хората, а за вещите. Над всяка истина е човешкостта.“ В нейно име и в това на обединена Европа всяка страна следва да направи своя компромис.

* Журито на студентския конкурс, обявен от Ивайло Калфин, отличи работата на Симона Георгиева, III курс политология, СУ „Св. Климент Охридски“. Задачата беше в 1000 думи да се разсъждава по темата “Общият трудов пазар в ЕС: Път към обединена Европа или Европа на две скорости?” Текстът публикуваме без  редакторска намеса. Заглавието е на kalfin.eu. 

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ