hed

5

Ивайло Калфин и Гергана Паси Снимка: Иван Стоименов

България трябва да отвори предсрочно публичните си данни, още преди да въведе в законодателството си новата европейска директива. Колкото по-рано го направи, толкова повече ще спечелят готребителиje и малките и средните фирми, които разработват специализирани портали и мобилни приложения, а управлението ще стане по-прозрачно.

Едно от условията това да се случи, е

гражданите да поискат това от управляващите

Около тези идеи се обединиха участниците в конференцията „Отворените данни – нови възможности за бизнеса и публичния сектор в България”, организирана по инициатива на Ивайло Калфин и фондация „БГ Сайт”.

В продължение на два часа днес евродепутатът Ивайло Калфин, зам.-председател на Комисията по бюджети, Гергана Паси, „посланик на  новите технологии” на ЕС в България, Жюстин Томс, директор на фондация „БГ Сайт”, социологът Венелин Стойчев от Института за модерна политика (ИМП), Пейо Попов  от Фондация за Отворено Знание и Веселин Петков, изпълнителен директор на “Интерактив Адвъртайзинг”, България дискутираха с журналисти, представители на IT сектора, учени от БАН и от СУ „Св. Климент Охридски”, как публичната информация в България да бъде отворена по-бързо. Конференцията се предаваше на живо в интернет и се радваше на голям интерес в туитър, откъдето активно се включиха блогъри като Боян Юруков и Асен Генов.

Вижте повече защо Калфин се ангажира с пропагандиране на подготвяното законодателство ТУК

Още снимки от събитието разгледайте ТУК

Според  Европейската комисия, освобождаването на информацията

ще носи по 140 млрд. евро на бизнеса годишно

 и ще доведе до разкриване на хиляди нови работни места. Брюксел нарича тази дейност “нова златна мина” и “петролът на XXI век.

Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент по проекта за промяна на директивата на ЕС от 2003 г. за повторна употреба на информацията от обществения сектор, защити разширяването на обхвата на европейското законодателство, което предвижда вслючването и на културни институти като библиотеки и архиви в разкрепостяването на публичните данни.

Калфин заяви, че за да има успех начинанието, „администрацията трябва да смени начина си на мислене” и вместо да подбира информацията, която качва в интернет, “да се оправдава” за тази, която не може да разпространи. Той даде пример с Ню Йорк и Чикаго, където в услуга на гражданите вече са разработени мобилни приложения, представяща информация за трафика в реално време, за местата с най-висока концентрация на престъпността и др. Подобна информация влияе върху цените на недвижими имоти например, обърна внимание евродепутатът.

Отворените данни трябва

да са в машинно четим формат,

за да са лесни за обработка, анализ и визуализация. Калфин се обърна с молба към бизнеса и неправителствения сектор да изразят мнение по форматите, за да подготви мотивирано предложение на Европейския парламент, което да ползва хората и фирмите, прояваващи интерес към развитие на тази дейност.

Идеята на промените в директивата е публичните институции трябва да ги предоставят в суров вид свободно в интернет – безплатно или на минимална цена, покриваща себестойността за публикуването. Новото законодателство ще формулира стандарти на защитата на личните данни, класифицираната информация и авторското право. Предвидено е във всяка страна да има надзорен орган, който да следи дали публичните институции изпълняват директивата и дали не завишават цената на предоставяната информация.

Гергана Паси също наблегна на икономическия и политическия ефект от отключването на информацията, с която разполагат европейските администрации, за да се

приближат стандартите на управление

Паси разкритикува правителствата през последните години за слабия напредък в тази посока и подхода за непубликуване на информация, която е достъпна през други източници.

Венелин Стойчев представи данни от групови дискусии за отворените данни, проведени по поръчка на евродепутата Ивайло Калфин. Един от основните изводи от тях е, че новата директива на ЕС може да провокира публичен натиск за уеднаквяване на мерните единици в Европа. Началото ще бъде поставено с унифициране на форматите, в които се публикуват отворените данни.  „Ще се даде възможност за граждански натиск върху управлението. Хората ще могат да сравняват сравнително лесно как властите в София, Брюксел и Берлин решават проблемите им”.

Пейо Попов обясни какви модели могат да се прилагат при представянето на публична информация, позовавайки се и на

разкриването на архивите

от Балканската война, на Политбюро на БКП и на досиетата. Много голяма група хора са съгласни да участват в този процес с нетърговска цел, а когато това става, за да се препродава информацията, би тлябвало данните да се предоставят и срещу заплащане, коментира той.

Новата директива предвижда музеи, библиотеки и други културни институции също да  публикуват данни в интернет. Подобни задължения се обмислят и по отношение на обществените медии. 

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ