hed

Ивайло Калфин знае отлично, че той не е изборът на редовите социалисти за кандидат-президент, въпреки отробните усилия на партийния апарат да бъде представен като най-желано име след отказа на Стефан Данаилов. Може би за ради това евродепутатът прие новината за първата си номинация в края на май твърде колебливо. “Готов съм да работя максимално, но смятам, че сред номинираните в БСП има по-достойни от мен”, заяви политикът, който напусна партията през 1996 г, за да се завърне после като “коалиционен партньор” и “гражданска квота”.

Малко по-рано евродепутатът пвърдеше, че нито има сериозни планове за президентската институция, нито би сменил това, което прави в момента. Обясняваше, че не е издиган и че това въобще не е тема, по която мисли.

Междувременно явно други са помислили вместо него и Калфин е все по-близо до официлната номинация на БСП без вътрешно състезание и сблъсък на идеи. Лайтмотивът на издигането му ще гласи, че кандидатът трябва да е приемлив не само за БСП, но и за “по-широки кръгове”. Като такива вероятно се подразбират кръгът около партийния председател Сергей Станишев и кръгът около президента Георги Първанов. Именно на тях Калфин дължи издигането си за външен министър и за евродепутат, така че – ако се налага, ще трябва да се жертва и за президент.

Сп. “Тема”

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ