hed

АЕЦ "Игналина", една от централите, които трябва да изведат от експлоатация ядрените си блокове. СНИМКА: АЕЦ "Игналина"

АЕЦ “Игналина”, една от централите, които трябва да изведат от експлоатация ядрените си блокове. СНИМКА: АЕЦ “Игналина”

Забавянето извеждането от експлоатация на първите четири реактори на АЕЦ „Козлодуй” се дължи на пълната липса на готовност от страна на България и от проблеми с организацията на процеса. Това е едно от заключенията на доклад, изготвен от „Еко институт”, Германия по поръчка на Комисията за бюджетен контрол.

Като цяло той смята, че подобряването в организацията и по-тясното ангажиране на държавните органи с процеса, ще гарантира успешен край на извеждането от експлоатация.

Изследването сравнява България, Литва и Словакия, които трябваше да затворят реактори, като условие за влизане в ЕС, с примери в Германия и Франция. В него се казва, че спирането на реактори е сварило

финансово, процедурно и технически 
трите нови еврочленки неподготвени,

което е наложило те да бъдат подпомагани първоначално от донорски фонд от 14 държави от ЕС, Норвегия и Швейцария, а след 2004 г. – от европейския бюджет. До момента ЕС е дал 2,85 млрд. евро като компенсации на трите държави (870 млн. за „Козлодуй”).

Докладът дава препоръки за подобряване организацията и управлението на риска на процеса. Според германския институт намаляването на европейското съфинансиране по някои дейности и увеличаването на съфинансирането от националните бюджети на трите страни, би направило държавите по-отговорни към ангажиментите си за демонтажа на реакторите.

„Изследването се базира на редица неверни и остарели данни”, репликира Ивайло Калфин, който е член на Комисията по бюджетен контрол, при представянето на доклада днес на заседание на комисията в Брюксел.

Калфин отхвърли препоръките

за отделянето на звеното за контрол, тъй като България е направила това още преди две години. Тойн оспори и заключението, че проектът за топене на плазма е пример за прахосване на европейските средства, тъй като  това е нова технология, която е в процес на обсъждане с всички заинтересовани страни. Българският евродепутат заяви, че хората, които работят у нас по извеждането от експлоатация, са специалисти и си разбират от работата. Според него закъсненията в трите страни се дължат на факта, че това е нова процедура за тях. В България има забавяне по 4 от около 100 проекта, като в повечето случаи закъсненията са компенсирани, така че да не се ощетява европейският бюджет.

„Твърденията, че то се прави, за да получат страните допълнителни компенсации от ЕС, не се базират на достатъчни факти”, смята Калфин. Той обърна внимание на авторите на доклада, че не са актуализирали информацията за приключване на процеса, която България намали с 5 г. и планира да завърши през 2030 г.

В анализа се отправят критики,

че първоначално България, Литва и Словакия са отказвали съвети от вън и че центърът на работата им е била да намерят финансиране, вместо да планират, да разпределят отговорностите и да изградят работни структури. Отбелязва се, че с годините е постигнат напредък, но че вземането на решения и контрола все още не са достатъчно качествени. Разпределението на отговорностите между националните власти и ЕБВР, която управлява фонд „Козлодуй”, все още е проблем, пише в доклада. Отправят се критики към ДП „РАО”, което е създадено през 2004 г. и едва през 2008-а е поело извеждането от експлоатация на първи и втори блок, а през 2012-а – на трети и четвърти. Забавянето на външното хранилище е можело да се избегне при по-добри разчети на рисковете, се казва в доклада. Критикува се практиката на ДП „РАО” да издава краткосрочни лицензи за извършване на различни действия, вместо да се насочи към одобряване на проекти и под проекти.

В ЕС има 88 ядрени реактора, които са затворени и очакват демонтаж. Процесът е приключил само за 8 от тях, повечето в Германия.

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ