hed

Блогъри: Ивайло Калфин и Петър Кичашки. Снимка: Иван Стоименов

Блогъри: Ивайло Калфин и Петър Кичашки. Снимка: Иван Стоименов

Индекс за активността на българските евродепутати в социалните медии, който се прави за първи път в България, бе представен на дискусия „Европейската политика в социалните медии“. Тя бе част от проекта „Как се прави европейска политика в Интернет“, иницииран от Ивайло Калфин, лидер на българската делегация на социалистите в Европейския парламент. Целта бе да се проучи активността на българските евродепутати

във фейсбук, туитър и блоговете им. Вижте резултатите от индекса за активността на евродепутатите в Web 2.0.

Индексът посочи Ивайло Калфин като най-активен български евродепутат в социалните медии: Фейсбук, Туитър, блогове. С интегрален индекс 73,6 от 100 възможни точки той е абсолютен лидер. На втора позиция е Слави Бинев с 44,1, следван от Кристиан Вигенин – 36,9, Андрей Ковачев – 33,9 и Мария Габриел – 28,6. По-нататък в касацията се подреждат: Антония Първанова – 20,7, Надежда Нейнски – 17,2, Филиз Хюсменова – 12,1, Илияна Йотова – 6,9, Метин Казак – 5,0, Светослав Малинов – 5,0, Димитър Стоянов – 1,5, Евгени Кирилов – 1,5.

Докато

първото място на Калфин е неоспоримо,

битката за второто можеше да бъде решена и в полза на Вигенин, ако той беше останал евродепутат. Втората позиция на Бинев се дължи на огромното му предимство пред всички останали евродепутати по брой фенове на страницата му, на статусите по теми, които не са сързани с ЕС, както и на сравнително доброто представяне при статусите по ЕС-теми.

facebookАбсолютното лидерство на Калфин може да бъде обяснено и с най-голямата му активност във всяка една от трите изследвани социални медии. Във фейсбук резултатът му е 67,2, в туитър – 86,6 и при блоговете – 93,2. В най-популярната социална мрежа след Калфин се нареждат Слави Бинев – 61,3, Мария Габриел – 40,9, Кристиан Вигенин – 32,5 и Андрей Ковачев – 28,8.

„Каналите за комуникация са много важни. Аз самият ги използвам доста. Те не заместват изцяло традиционните медии, но дават двустранна връзка и тя ги прави по-различни и дава възможност за личен контакт“, каза Ивайло Калфин при представянето на проучването. Той добави, че расте ли емоцията, нарастват и анонимните участници в социалните мрежи. “Анонимността е плюс за някои хора, но когато става дума за политика и обмен на идеи, не става така”. Нека видим как през социалните мрежи се прави политика, не само реклама, призова той.

Блогърът Петър Кичашки от Института за модерна политика подчерта

проблема с хейтърството и с фалшивите профили във Фейсбук

Когато една дискусия е залята от нецензурни коментари, като вълна, няма как да се случи нормален диалог. От друга страна т. нар. онлайн тролове са подставени лица, която единствена цел е да се манипулира аудиторията. Фейсбук средата е реактивна, но е податлива и манипулативна. Слуховете няма да спрат, трябва да свикнем да ги неутрализираме. Защото фейсбук е нещо като обществен автобус, винаги ще има се кого да си говориш, много хора се качват и слизат по спирките, коментира Кичашки.

twitterСпоред него слабото използване на Туитър е характерно не само за България, но и за цяла Източна Европа. Може би защото в тази част част на света сме по- многословни, държим да бъдем забелязани и анонимността на последователите в микроблога, краткостта на постовете там не ни прилягат, каза Петър Кичашки. 

Индексът за активността на евродепутатите в социалните медии е изготвен от Иво Инджов – политолог и медиен изследовател, и Михайлина Димитрова – журналист и експерт по европейска интеграция. Индексът е консултиран от социолога Живко Георгиев и блогъра Петър Кичашки. Индексът е първият по рода си в България. Той акцентира върху това как евродепутатите комуникират европейската политика в социалните медии; на по-заден план остават активността  им на вътрешнополитическата сцена и чисто човешките измерения на техните статуси, туити и постинги.

При изготвянето на индекса е използван опита от проучване на Института Санкт Гален в Швейцария, при което е създаден Social Media Activity Index за депутатите в германския Бундестаг, както и резултатите от количествени и качествени проучвания сред потребителите на социални медии в България, проведени в рамките на проекта.

Как е изчислен интегралният индекс:

Отделните социални платформи „тежат“ по следния начин: страница/ профил във фейсбук – 70 %, акаунт в туитър – 20 %, блог – 10 %. За да бъдат евродепутатите равнопоставени в изследването, от списъка отпаднаха онези от тях, които са постъпили наскоро в Европейския парламент или са го напуснали  по-отдавна – обстоятелства, които не позволяват да бъде проследена по-продължителна дейност в социалните медии в рамките на изследвания период. В проучването беше включен Кристиан Вигенин, защото е напуснал ЕП едва на 28 май 2013 г., т.е. При него се губят само 3 месеца. 

blogОт изследването отпаднаха и трима от сега действащите евродепутати: Станимир Илчев, за когото не установихме наличие на дейност в нито една от трите социални медии, Владимир Уручев, който поддържа профил във Фейсбук с вече над 1000 приятели, не не успяхме да открием постове от негово име за изследвания период и Владко Панайотов, който поддържа с много ниска интензивност Фейсбук профил едва от февруари 2013 г. И двамата нямат акаунти в туитър и блогове. За да не пропуснем някой комуникационен канал на евродепутатите, направихме запитвания  по мейла до 14 от тях. Получихме едва седем отговора, което не свидетелства за особено висока комуникационна култура. В крайна сметка беше изследвана активността в социалните медии на 12 действащи и един бивш евродепутат.

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ