hed

15

Снимка: Европейска комисия

Когато си купувате сутрин кафе, погледнете на парите, които оставяте за него като на дневната си вноска към европейския бюджет. Толкова струва Европа на обикновения данъкоплатец – 67 евроцента дневно (2010 г.).

Да се искат повече пари за Европа не е благодарна кауза, която печели симпатии. Не е в кризисните времена, когато от всичко (с изключение на парите за подслушване) у нас се реже с поредното обещание, че отмизерстваме охолното бъдеще на нашите деца. Аз обаче го правя. И не защото съм съдокладчик на Европейския парламент за следващата Многогодишна финансова рамка, както се нарича дългосрочният бюджет на ЕС. А защото вярвам, че за нас ЕС не е на 2000 километра на Запад и защото знам, че от Европа получаваме повече, отколкото някога бихме имали за собственото си благоденствие.

 Европейският бюджет не е скъп

Дори за най-бедните европейски граждани – българите, бюджетът на ЕС не е скъп.

През 2010 г. той е струвал на европееца по 67 евроцента на ден. Толкова се получава, когато се раздели годишният бюджет на ЕС (около 130 млрд. евро на броя на гражданите – 500 милиона). Докато редовият данъкоплатец работи около половин година, за да си плати данъците у дома, то, а отчисленията за общите разходи и политики в ЕС от Нова година до 4 януари.

Европейският бюджет е 44 пъти по-малък от сбора на националните бюджети на страните членки и е едва един процент от европейската икономика.

За разлика от държавните финанси в почти всички страни, които се увеличават, общите пари се нарастват значително по-бавно, а ако се вземат предвид новите ангажименти и разширяването, дори намаляват.

Всяко евро, инвестирано чрез кохезионните фондове на ЕС между 2000 и 2006 г. се е умножило до 2,1 евро през 2009-а, а до края на десетилетието ще е донесло допълнително на европейската икономика 4, 2 евро.

В началото на 90-те години страните членки са внасяли 1,17% от БВП на своите икономики за европейски политики, сега Европейската комисия предлага до 2020 г. те да бъдат сведени до 0,94 на сто. В същото време националните бюджети, дори в сегашните кризисни времена растат. През 2012 г. 24 от 27-те държави-членки, включително България, са увеличили разходите си.

 Европейският бюджет не е разход

Европейският бюджет не е разход за държавите-членки, защото 94% от него се връщат отново в тях под формата на субсидии и инвестиции. Останалите 6 са за издръжка на европейските институции.

Европейският бюджет е много по-различен от националния. Кризата показа, че много страни са живели на кредит, харчейки повече, отколкото произвеждат. Това не може да се случи с европейските финанси, защото европейският бюджет няма дефицит. За общите дела има само толкова пари, колкото са определили страните членки и Европейският парламент, приемайки бюджета и нито един цент повече. Ако парите свършат, плащанията просто спират до следващия бюджет или докато се намери от кои други пера да се прехвърлят средства. В края на 2011 г. Европейската комисия замрази плащането по фактури за изпълнени европейски проект за 11 млрд. евро – нямаше пари. Почти е сигурно, че проблемът ще се задълбочи през тази и следващата година, които са последни от текущия бюджетен период, защото все повече проекти навлизат в заключителен етап и идва време за приключване на сметките.

Европейският бюджет не може да излиза на червено, но не може и да къта бели пари за черни дни. Непохарчените по различни причини пари, се връщат обратно на националните бюджети. През тази година България си получи обратно от внесените в общата хазна 328,7 милиона евро за 2011 г. почти 4,5 милиона евро. ЕС не похарчи 1,49 млрд. евро и ги върна.

 Европейският бюджет не е грижа на богатите

В сряда в Страсбург Европейският парламент ще как според нас би трябвало да изглежда Европа през 2020 г., когато ще приключи следващия бюджетен период. Предлага се през идните 7 години Съюзът да задели за общи разходи 1,033 трилиона евро. Предвиждат се и редица нововъведения, които ще засегнат предимно страните, които получават повече от европейския бюджет, отколкото дават, като България. Заради слабата си икономика нашата страна разчита в най-голяма степен на европейските средства за своето развитие. Над половината от парите, които влизат в нашата икономика, идват чрез европейските фондове.

Големите икономики, които дават повече на ЕС, отколкото получават, поставят ултиматум този бюджет да бъде свит поне със 100 милиарда евро. Това не бива да е безразлично на българите, макар че в обозримо бъдеще ние няма да сме нетни платци. Намаляването на евросредствата за сближаване и за земеделие – двете най-големи пера в европейския бюджет, всъщност ще забави растежа на цяла Европа и ще отдалечи края на кризата. Кой има да догонва най-много?

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ