hed

Снимка: Информационно бюро на Европейския парламент в България

Снимка: Информационно бюро на Европейския парламент в България

България трябва да използва следващите години да преориентира икономиката си към конкурентоспособност, тъй като настоящият европейски бюджет до 2020 г.  ще е последният с толкова щедри фондове за нас. Това каза Ивайло Калфин по време на дискусия „Парите на Европейския съюз – бюджетът за следващите 7 години”, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в София днес.

„Европейската кохезионна политика е подложена на силен натиск от страните членки за намаляване след 2020 г. Не можем да разчитаме вечно да получаваме пари за пътища и регионални проекти”, заяви Калфин. Той беше докладчик на Европейския парламент по договарянето на финансирането за следващите 7 г.

Затова България трябва да положи повече усилия и да се насочи към повишаване на икономическата си конкурентоспособност, където в бъдеще ще се съсредоточават повече европейски средства на ниво Европейски съюз.

“Когато говорим за ЕС в България често разговорът се изчерпва с това дали даваме повече, отколкото получаваме. Но фокусът трябва да се промени и да се обсъжда какво се постига и какъв е ефектът от тези пари”, смята Калфин.

Кои са трите грешки, които България прави с еврофондовете, гледайте мнението на Калфин.

Той подчерта, че европейските средства са малко (0,98% от БВП на ЕС)  и е невъзможно той да се използва за правене на маркоикономическо планиране на европейско ниво. В същото време, парите за България през следващия програмен период (14,5 млн. евро) могат да достигнат до 4% от националния БВП и да се превърнат в значим макроикономически фактор. Според Калфин дори в този случай обаче европейските средства могат само да подпомагат, а не да заместват националните политики.

„Европейският бюджет не може да реши проблемите с безработицата, инфраструктурата и конкурентоспособността. Ще е огромна грешка да се разчита на това. България трябва да изостави олимпийския спорт колко средства сме усвоили и да пренасочи мисленето си към дългосрочно планиране как да използва европейската помощ в дългосрочен план”, каза Калфин.

Той подчерта, че новите условия за финансирането чрез договори, които държавите сключват с Европейската комисия за отпускане на европейските пари са срещу определени реформи и че еврофондовете няма да бъдат отворени, ако тези реформи не се правят.

„Личи си, че европейският бюджет е готвен и договарян по време на криза. Това е един от плюсовете му, защото това, което се получи е по-рационално и премислено”, смята икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Той оцени високо фокусирането на бюджета върху повишаването на конкурентоспособността и върху човешкия капитал, „защото там ще тече състезанието с другите световни икономики”.

Според евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев „европейският бюджет не е кръпка на националните, но във времена на криза, може да помогне на регионите”. Бившият министър за еврофондовете Томислав Дончев каза, че не би противопоставял разходите за иновации с тези за инфраструктура, образование и социалната сфера. Формулата на растежа минава през балансирано финансиране в различни сфери. Скептичен съм, че в следващите 2 г. българските правителства ще съберат смелост за реформи, които се изискват от Европейската комисия, каза Дончев. Според него размерът на европейския бюджет е индикатор дали Европа вярва на себе си и крайният резултат показва, че “Европа си вярва, но не достатъчно”.

Участниците в дискусията се съгласиха, че европейските средства няма да са достатъчни. ЕС прие бюджет на 2014-2020 г. в размер на 960 млрд. евро, което е с 3,5% по-малко от парите за 2007-2013 г. Калфин обясни, че Европейският парламент се е съгласил на намаляването, тъй като е успял да договори механизъм, чрез който фактическите средства, които ще бъдат разплатени с него ще останат приблизително същите като в настоящия програмен период.

Запис на дискусията гледайте ТУК

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ