hed

med_a3493876346018b4a61254ebded20430Всичко започна от писмото на една майка до kalfin.eu, в което тя описва проблемите, с които се сблъсква дъщеря й, студентка във Великобритания да получи разрешително за работа.

 Разрешителното, което не се изисква от останалите европейски, а и от студенти, идващи от страни извън ЕС, е задължително за българи и румънци. И почти толкова трудно да се получи. Сроковете не се спазват, кандидатите се поставят в невъзможни условия да уговорят интервю или да получат навреме разрешителното. За българските студенти то е неизбежно, тъй като почасовата работа е единственият законен начин да си допълват доходите за издръжка след плащането на високите учебни такси.

По данни на студентската асоциация във Великобритания следват 4615 българи (2010/2011).

Питане до Европейската комисия

Първоначалното впечатление е, че проблемът е частен и се създава от лошата работа на британската администрация, но Ивайло Калфин реши да се ангажира с него. През юли 2012 г. той отправи питане до Европейската комисия, в което я сигнализира за проблема и поиска да тя да потърси обяснение от британските власти. 

Това беше началото на кампанията, която Ивайло Калфин поведе за равнопоставеността на българските работници в Обединеното кралство. Той беше първият български политик, който постави проблема пред европейските институции, а чрез тях и пред британските власти още през лятото на 2012 г. 

В отговора си на питането европейският комисар по труда Ласло Андор за първи път декларира, че Брюксел няма да допусне въвеждането на ограничения срещу българските и румънски работници на национален принцип. Той поощри засегнатите да си търсят правата в съдилищата.

 В следствие на шума, вдиган в Брюксел, а също и от българските студенти във Великобритания, бяха назначени допълнителни служители, които да обработват исканията за разрешителни за студентите.

 С наближаването на насрочените за 2 май местни избори на Острова обаче заплахата от българските и румънски работници за трудовия пазар се очерта сред една от „вкусните” теми на кампанията. Погрешните изчисления на лейбъристкото правителство за наплива на емигранти от новите страни, влезли в ЕС през 2004 г., даде начало на партийната битка и българите и румънците, за които ограниченията за работа отпадат на 1 януари 2014 г., станаха удобна мишена за различни партии.

 Изказване в Европейския парламент

 Виждайки опасността от сатанизацията на българите във Великобритания (по официални данни под 50 000 души) Калфин продължи усилията да привлече вниманието на европейските институции. 

 През октомври той се обърна за подкрепа към колегите си от Европарламента. В изказване от трибуната на Европейския парламент, Калфин развенча митовете за имиграционен натиск и изразявайки възмущение срещу заявленията на британски министри, че българите са заплаха за пазара на труда.

 Българският евродепутат реагира и на твърденията, че българите създават проблеми на пазара на жилища и припомни, че подобни опасения е имало в навечерието на отпадането на визите, но че те не са се оправдали. Българският евродепутат възрази и срещу плановете за връщане на визите и за въвеждане на различни забрани за достъп до социални и здравни услуги, които бяха лансирани от британски министри, тъй като те противоречат на европейското право, отхвърлящо дискриминацията на национална основа.

През февруари Калфин отново говори от парламентарната трибуна. Той определи като недопустима кампанията, водена срещу българите във Великобритания и настоя за прекратяване на дискриминацията спрямо сънародниците му, която се води в противоречие с европейското право. Калфин заяви, че българите са във Великобритания, за да учат и да работят, а не да източват социалните системи. Само един от 600 безработни в Обединеното кралство е българин, заяви евродепутатът.

 Писмо до Жозе Мануел Барозу

Калфин беше инициатор и на писмо до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Като лидер на българските социалисти в Европейския парламент, той го подписа заедно с румънския си колега Каталин Иван и председателя на групата Ханес Свобода. В отговор Барозу декларира категорично, че Комисията няма да допусне удължаване на ограниченията за българи и румънци. През февруари 2013 г. социалните министри от ЕС също заседаваха по темата. След писмото на евродепутатите Комисията предложи въпросът да се обсъди от съвета по социални въпроси. На заседанието Европейската комисия представи оценка за ефекта от емиграцията, заедно с изводите, че пришълците са допринесли за растежа на западните икономики и че миграционните процеси не са повлияли върху трудовите възнаграждения.

 Схватка с Найджъл Фараж в Страсбург

 През март Ивайло Калфин влезе в пряк словесен дуел с британския евроскептик Найджъл Фараж в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург. Фараж призова ЕС да скъса политическите отношения с България и Румъния, защото са просмукани от престъпност и корупция и отново повтори заплахите за емигрантска вълна. Калфин му опонира остро, представяйки данни, според които на всеки 2000 граждани във Великобритания се пада един българин, а в град от 100 000 жители – 50. Един от 600 безработни е българин. “Това ли вие наричате натиск? Румънските и българските студенти харчат всяка година 30 млн. паунда за учебни такси и за издръжката си. Нима това говори за натиск?”, попита Калфин.

Европейската комисия в лицето на вицепрезидента й Марош Шефчович също изрази възмущение от спекулациите на британския евродепутат, който е едно от лицата на кампанията срещу българите. В нарочно изявление той определи нападките на Фараж като „ксенофобски”, „дискриминационни” и противоречащи на европейските ценности.

 Българският изобретател и Фараж

 Месец по-късно Калфин подари на Фараж електронен часовник (ръчният му вариант е изобретение на български емигрант), за да му напомня, че греши в прогнозите си за вълна от имигранти по Коледа. По данни на британското вътрешно министерство след отпадането на ограниченията на Острова ще отседнат още около 5000 българи.

Снимка: kalfin.eu

Снимка: kalfin.eu

 Категоричната реакция на европейските институции направи впечатление в Лондон и особено представителите на британското правителство смегчиха тона спрямо българите и румънците. Британският премиер Дейвид Камерън излезе със специално заявления, в което успокои гражданите, че няма да има миграционна вълна от България и Румъния и че ограниченията за двете най-нови европейски членки отпадат за цяла Европа, не само за Великобритания.

 Няколко проучвания, включително на медии, показаха, че страховете са преувеличени. Още повече, че българите и румънците могат да пътуват и да се установяват във Великобритания след отпадането на визите преди шест години.

 С изключение на таблоидите, британските медии не влязоха в тона на евоскептиците и отказаха да заклеймяват априори българите. Би Би Си дори направи социологическо проучване, което показа, че опасенията от българска инвазия са преувеличени.

 

 

ИНИЦИАТИВИ

ГЛЕДАЙ

Service Unavailable.

ВИЖ ОЩЕ

ТЕМИ