Цената на гръцката сделка: победители и потърпевши

21 фев 2012

През последните две години научих, че думата маратон е гръцка. Комисарят за еврозоната Оли Рен си отдъхва облекчено след продължилото 15 часа заседание на еврогрупата, на което беше договорен вторият спасителен пакет за Гърция.

Председателят на еврогрупата Жан Клод Юнкер е толкова уморен на пресконференцията след края му, в 5 сутринта, че след като изчита официалното комюнике, няма сили да отговаря на въпроси.

Новото споразумение за Гърция е най-голямата финансова операция, която ЕС се готви да предприеме в опит да оттърве от фалит една държава-членка и от криза с неясен край общата европейска валута. Фалитът още не е избегнат, макар че той няма да се случи идния месец, както предричаха мнозина.

Таен доклад, представен на финансовите министри от еврозоната изследва три сценария на развитие на гръцката драма оттук нататък. Според  анализа, ако Гърция не успее да изпълни обещанията си за реформи към 2020 г. дългът й, ще достигне 160% от брутния продукт на икономиката, а международните партньори ще трябва да събират още 170 милиарда евро, за да я измъкнат от неплатежоспособност.

Но какво постигнаха през изминалата безсънна нощ финансовите министри на 17-те, Европейската комисия и Международният валутен фонд.

Гърция ще получи:

• Добавка от 130 милиарда евро към 110-те вече отпуснати по първия спасителен план. Те отново ще бъдат платени от страните от еврозоната, този път чрез спасителния фонд  EFSF до 2014 г.
• Обещание МВФ да продължи да добавя заеми към европейските усилия. Бордът на фонда ще се събере през втората седмица на март, за да прецени с колко ще се включи, но според германския финансов министър Волфганг Шойбле - директорката на фонда Кристин Лагард е обещала 13 милиарда евро за втория спасителен заем и още 10 милиарда към първия пакет
• Страните от еврозоната, които притежават гръцки държавни ценни книжа ще се откажат от бъдещи постъпления към своите централни банки по тях, което ще намали гръцката задлъжнялост с 1,8 млиарда евро до 2020 г., сваляйки публичната задлъжнялост на страната с 1,8 пункта
• Държавите от еврозоната ще намалят лихвите по заемите, отпуснати и отпускани на Гърция до 150 базисни пункта (200 пункта сега), с което Атина ще има да им връща 1,4 милиарда евро по-малко, а държавната задлъжнялост ще спадне с още 2,8 пункта до 2020 г.
• Европейският спасителен механизъм EFSF ще започне да изкупва на пазарите гръцките дългови инструменти
• Европейската централна банка ще се откаже от печалбата си от търговията с гръцки ценни книжа
• Частните кредитори на Гърция доброволно ще се съграсят на номинални загуби от 53,5%, опростявайки по този начин част от дълга на Гърция

Чрез тези мерки се очаква, че Атина ще може да възстанови до 2020 г. стабилността на икономиката си, намалявайки публичната си задлъжнялост до 120,5 на сто от общия брутен вътрешен продукт на икономиката си (160% от БВП сега). А при максимално положително развитие на нещата публичният дълг ще се свие до 100% от БВП през 2030 г.

За да се случи това гърците трябва да да положат  "значителни допълнителни усилия", за да може икономиката им да продължи да пропада.

Ето как Европа разбира цената на сделката.

Гърция се задължава да:

• Да съкрати разходите си за 2012 г. с още допълнителни 325 милиона евро
• Да започне структурни реформи на трудовия си пазар, в производството и услугите, които от 2013 г. да започнат да произвеждат повече, отколкото страната харчи
• Да намали данъците и цената на труда, да подобри бизнес климата в страната и да направи по-ефективна администрацията си, за привлече международни инвестиции, без които ще е невъзможно икономиката й да започне да расте
• Да осъществи мащабна програма за приватизация на държавни активи
• Да реформира държавната администрация
• Да приеме изпратените й от страните от еврозонатаексперти, които ще работят в Гърция по дълговите й проблеми заедно с Тройката - Европейската комисия, МВФ и Европейската централна банка
• Тройката ще увеличи присъствието си в Гърция като ще има постоянен офис и по-голям числен състав на място
• Европейската комисия няма да изпраща отделен еврокомисар за Гърция, но ще засили наблюдението си в страната и ще получи право да може да преценява мерките, които правителството предприема в изпълнение на задълженията си по спасителната програма
• Гърция се задължава да въведе програма която по-добре да проследява и да наблюдава международните и вътрешни заеми, които властите вземат, за да обслужват държавния дълг
• До два месеца Гърция ще въведе чрез закон, а по-късно ще запише и в конституцията си, задължение да дава предимство на плащанията по дълга си пред всички останали публични плащания като пенсии, заплати и др. 
• Парламентът вече одобри програма за строги икономии и съкръщения до 2014 г.
• Основните политически партии в Гърция се задължиха да изпълняват тази програма независимо от резултатите от следващи избори и правителствата, които бъдат избирани да управляват страната.

Безпрецедентната помощ за Гърция ще осигури бъдещето на страта в еврозоната и ще и даде време да направи реформи и ще й осигури финансова стабилност, обеща председателят на еврогрупата Жан Клод Юнкер.

Според еврокомисаря Оли Рен постигнатото съгласие да се направи втори опит за спасяването на Гърция, "има шанс да придвижи страната от стабилизиране към растеж", но именно съживяването на икономиката остава най-голямото предизвикателство пред нейния успех.

Кой печели и кой ще е потърпевш от маратонското усилие, тепърва ще е въпрос на анализ. Едно е сигурно, преди да стане по-добре в Гърция, ще става доста по-зле. (ЙД)